Авторът на тази статия, Олег В. Петренко, е кандидат на физико-математическите науки, специалист в областта на физиката на твърдото тяло, носител на диплом I степен от конкурса за млад учен в МГУ (Московския държавен университет, бел. прев.). Има над 40 научни публикации. И все пак този текст, както и неотдавна излязлата му книга “Уверение Фомы” (издание на Валаамския манастир, М., 1997 г.), не е анализ на религията с помощта на физиката. Напротив, сами по себе си те са опит за осмисляне от един вярващ човек на последните научни данни, които според мнението на автора ясно и нееднозначно свидетелстват за Твореца. За обикновения научен работник, в суетата си отдавна престанал да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, които се появиха през последните 15-20 години, бяха напълно неочаквани. Да не говорим, че тази неочакваност за мнозина се оказа и неприятна. Работата е там, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме доводите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите следствия – да живее по Божиите заповеди и да изпълнява благата Му воля, или да си даде вид, че нищо не се е случило, и да чака някакви допълнителни уточнения, които може би ще му върнат изгубената опора. Но в действителност става нещо, неподдаващо се на разумно обяснение.
Цялата статия: Размисли на физика за тайните на сътворението на Вселената
Нравствената проблематика на съвременната технокрация, която поставя въпроси и отправя предизвикателство към православното богословие, може да се сведе до два основни момента. Първият е самотата и общуването, а вторият е любовта и свободата. По-нататък ще видим по какъв точно начин властта на технологията поставя тези два въпроса и как богословието отговаря на тях.
“Чудеса ли?” - каза приятелят ми. – “Хайде стига! Науката отдавна приключи с всички тези приказки. Сега вече знаем, че природата се управлява от неизменни закони.”
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН
