Въпросът за сътрудничеството между психотерапевтите и свещениците днес е дискусионен в теорията и практиката на пастирската психология и мисията на Църквата. В нашата действителност от една страна са налице научните позиции на представителите на светската психологична наука, а от друга – са противопоставени консервативно-доктринални предубеждения в редица богословски и църковни среди. Същевременно обаче има консултанти  по психология, които изповядват в една или друга степен православното верую, като същевременно и много свещенослужители търсят допълнителна квалификация, за  да отговорят на все по-нарастващата  интензивност на стресовите преживявания и травмиращата междуличностна агресивност сред енориашите им, при което мнозина, без да осъзнават това, се намират на границата на психичните заболявания и пребивават в междинни състояния на здрави и психично болни.

Протойерей Живко Панев e доцент в Православния богословски институт “Св. Сергий” в Париж и директор на френския православен портал orthodoxie.com. Изказването е направено по време на конференцията “Електронните медии и православното душепастирство” в Атина, 7-9 май 2015 г.

От днешна перспектива, бъдещето на общуването е в интернет. Но въпреки това, цифровите технологии не могат да заменят живия контакт, в който вземат участие всички сетива на човека. Затова към интернет е необходимо да се подхожда с внимание и разсъдителност.

Интернет е площадът, от който днес можем да разпространяваме християнската проповед.

Първото и най-важното, което следва да направим, е да отправим послание. Да съобщим както на християните, така и на нехристияните, какво е Църквата, какво се случва в Църквата. Въпреки че да информираш, означава да интерпретираш събитията, все пак това трябва да става обективно (да се проверят източниците), отговорно (да сме наясно, че информацията представя цялата Църква, а не само информиращия) и конструктивно (информацията трябва да предложи пастирска оценка и виждане и трябва да е част от историята на спасението, защото само истината спасява).

За много и щастливи години! Вече е Рождество Христово, влязохме в Рождество Христово, живеем го, наслаждаваме се на тези дни. И атмосферата е много празнична. Всички сте много радостни и щастливи, нали? Представям си как всички се радвате да сте със семействата си, подготвяте се да излезете някъде, да се забавлявате, да се радвате, да изпитате щастие, да купите подаръци, сладкиши, да отидете на гости… Ще качим килограмите, ще забравим диетите, ще забравим усилията на поста и ще започнем сега да се наслаждаваме. Не е ли така? А, някой ми казва, че не е точно така:

- Отче, не всички са радостни днес...

Трябва и аз да свърша предаването по-бързо, защото ме очакват на трапезата, за днес имам много покани, не зная къде първо да отида… Някой пак ми казва:

- Отче, няма ли да спреш да говориш за всички вас, които сте много радостни днес, в този празничен и тържествен ден, и да се занимаеш малко и с нас?

Знам още един безбожник и хулител, когото пускат да говори по телевизията, въпреки че е изрича големи хули за Христос и св. Богородица. Но и Църквата не понечва да отлъчи някои такива. А би трябвало Църквата да ги отлъчи. Не се решава да прибегне към отлъчване!

- Отче, какво ще им помогне отлъчването, след като те не признават нищо?

- Поне ще се види, че Църквата има отношение.

- Отче, нима мълчанието означава, че Църквата ги приема?

- Да. Някой си пише хули за св. Богородица и никой не реагира. Казах на едного: „Не виждаш ли какво пише онзи?”. „Е, какво да правиш, казва ми. – Ако се занимаваш с такива, само ще се изцапаш”. Бои се да говорят.

- От какво се страхува, отче?

- Да не напишат нещо и за него и да се изложи. И заради това търпи да бъде хулена св. Богородица! Не бива да чакаме някой друг да извади змията от дупката, за да имаме ние спокойствие. Това е признак на липса на любов. След това човек започва да постъпва само според интереса си. Затова и днес съществува такъв дух: „С еди-кой си да бъдем в добри отношения, за да говори добре за нас. С другия да бъдем добре, за да не ни злепостави и т. н. Да не ни вземат на подбив, да не станем жертви”.