През 20-те години на ХХ век в България се заражда и разгръща своята дейност религиозното общество “Добрият самарянин”, чиито последователи твърдо и последователно афишират себе си като истински православни. Те постоянно демонстрират външно и показно благочестие, което несъмнено прави впечатление на православновярващите. Външният, привидно православен декор обаче трудно прикрива духовната прелест и болната мистика, които царят в това псевдоправославно общество.
"Атака" и антисемитизмът
Във връзка със споровете около влиянието на
"Атака" в Православната църква, екипът на
"Двери" се обърна за експертно мнение към политически анализатор д-р
Теодора Полименова.
Въпросът, който й зададохме беше до каква степен "Атака" е
обикновен носител на протестния вот и до каква изразява назряващи
про-фашистки и антисемитски настроения в обществото. Екипът на сайта ще
се опита в бъдеще отрази мнението и на представителите на политическата
класа.
(Снимка: Борислав Николов, в. "Сега")
(Снимка: Борислав Николов, в. "Сега")
Три храма една година след разкола
В
годините на разкола три храма в столицата бяха превърнати
в негова емблема: ротондата “Св. Георги”, “Св. Петка
Самарджийска” и “Св. София”. Една година след
възстановяването на мира в Църквата разговаряме с
предстоятелите на тези три “емблематични” храма за
промените след разкола и поуките от него.
Нестинарството - опит за богословска визия
За нестинарството съществува
сравнително обширна литература от историци, етнолози,
културолози, фолклористи, психопатолози.
Богословските публикации за нестинарството
в България за разлика от съседна
Гърция са оскъдни. Това се отнася и по
отношение на задълбочени научно-богословски
разработки по проблематиката. През 20-те, 30-те
и 40-те години на миналия век
в църковния периодичен печат у нас
темата е дискутирана, вземано е отношение
по нея, но не се създават традиции за
целенасочено и многоаспектно изследване.
Най-често публикуваното е на повърхностно ниво и е предназначено за
масовата читателска публика.
Зилотизмът – да обичаш на инат
Какво се крие всъщност зад етикета зилоти, който с гордост някои си приписват? Позволете ми да изложа в един обобщен вид личната си рефлексия от прочетеното по темата у Хр. Янарас и приснопаметните старци Йосиф, Порфирий, Яков, Ефрем и Паисий. Трябва да отбележим, че някои от старците са прекарали известен период от живота си сред зилотстващи и на някои им е трябвало дори и помощ свише, за да ги напуснат.