Странно нещо е политиката! Например докато едни се възмущават от “Атака” – заигравали се с Православието, но и от езичеството не се отричали, събирали политически подписки по църквите и не знам си какво още, други подскачат по митингите им, пришиват си емблеми на “Атака” по калимавките. Или, докато си протестират срещу НАТО и базите, “атакуват” с кръста полицаите по каските, подобно на онзи, улавия, дето беше “кацнал на едно дърво” на 3 март и налагаше с пръчка пожарникарите, които се опитваха да го свалят от там. Трудно е да се каже коя картинка най-добре изобразява мирогледа на православния християнин, но несъмнено има нещо много сбъркано в отношението ни към политиката, политиците, православните ценности и ролята ни във всичко това.Цялата статия: Дискусия: Православните и политиката
Във всяко богослужение, включващо Велика ектения, и на Великия вход на светата божествена литургия свещеникът или дяконът отправят прошение за “христолюбивото войнство”. “Христолюбиво войнство” се нарича сонмът от светии, които по един или друг начин са “воювали” за вярата си в Христа и са удържали победа: кой с мъченичество, кой с изповедничество, кой с подвижничество или с апология на Христовото учение. “Христолюбиво войнство” се наричат и воините-християни, които служат във войската и се стремят стриктно да изпълняват закона Христов.
Животът ни, с изпитанията и радостите му, е низ от благовещения, в които Бог, по един или друг начин, ни изявява благата Си воля и очаква нашия отговор. Разкрива ни я чрез ежедневните ни задължения, чрез радостни или болезнени обстоятелства, чрез тежки изпитания, чрез нуждите на хората около нас – непрестанни поводи да постъпваме съгласно евангелските заповеди. Същността на християнството не е ли в това, да съумяваме във всички случаи, в които Бог ни призовава, да засвидетелстваме вярата си, да отговаряме със смиреното: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”?
