Мобилно меню

4.5641025641026 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (39 Votes)
preparation_wedding_280.jpgПреди известно време у нас се заговори за възможността гражданският и църковният брак  да имат еднаква стойност пред закона. Чуха се много “за” и “против”, но така или иначе гражданският брак все още е задължителен за гражданите на страната ни и желаещите да сключат църковен брак са принудени да се женят по два пъти, често в един и същи ден: според гражданските и според църковните установения.

Едни го правят не поради голяма ревност по Бога, а просто защото църковният брак е някак по-пищен, тайнствен, романтичен, атрактивен, защото и другите го правят... Други отдават кесарю кесаревото, а после божието - на Бога убедени, че без благодатта божия няма да понесат тежкия кръст, който поемат.

Но това, че препоръчва на своите вярващи да сключват и църковен брак освен задължителния граждански, значи ли, че Църквата не зачита гражданския като такъв, че го счита за недействителен? Плод на съвременността, на нейния плурализъм и отстъпление от вярата ли е гражданският брак? Ако една семейна двойка е сключила брак преди 30, 40 години, живели са толкова години в съгласие, търпели са един други му теготите си, отгледали са деца и внуци… тези хора неженени ли са, ако не са се венчали понеже “времето беше такова”? В блуд ли са живели през тези години?

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
Феноменът на религиозните организации със самостоятелна структура и дейност извън границите на видимото единство на църковното тяло начело с местния епископ се появява за пръв път в Гърция в края на 19 в. По собствена инициатива и без “мнението” на епископа групи от “зилоти”, клирици и миряни започнали да полагат организирано “мисионерско” усилие за религиозно “възраждане”, “просвещение”, “пробуждане” и “израстване” на народа. Отначало този феномен е предизвикал и доднес продължава да предизвиква объркване в съзнанието, тъй като тези организации не само отказвали да се наричат “парацърковни” (извънцърковни), а се представяли за най-добрите и динамични изразители на църковния живот. Затова, преди да се обърнем към историческите корени на това явление, трябва да се спрем върху неговия характер и естество.

4.872 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (125 Votes)

Миналата седмица в медиите се появиха съобщения, че Старозагорският митрополит Галактион е въвел в архонство заради заслуги към Църквата напълно непознатия в църковните среди г-н Слави Бинев.

Мнозина си зададоха въпроса „Как се става архонт?“. В отговор на обществения интерес „Двери“ предоставя цяла папка с оригинални документи за това, до които успя да се добере с не малко журналистически дирения.

Схемата за „архондисването“ не е нова. Тя е разработена още преди няколко години от Тивериополския епископ Тихон (викариен епископ, т. е. помощник на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон) и „успешно“ прилагана от него в Рим.

йеромонах ДионисийТой, разбира се, прави това без разрешението на Св. Синод на БПЦ, вероятно надявайки се, че Рим е твърде далече от София. Тъй като, както казва Спасителят, „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Мат. 10:27), еп. Тихон е привикан от родните архиереи и му е забранено да раздава „благороднически“ титли от името на БПЦ. „Светлият“ му пример обаче е последван от по-висшестоящ в йерархията – Старозагорския митрополит Галактион. „Ноухау“-то изглежда му е предоставено от бивш съратник на еп. Тихон – йером. Дионисий, неизменен участник в архонтските церемонии. Той и още един „семинарист“ – Димитър Бобчев, сега „монах Климент“ в Западно- и Средноевропейска епархия – са близки сътрудници на еп. Тихон и вероятно основни съставители на представените тук документи в оригинален правопис и синтаксис.

3.2941176470588 1 1 1 1 1 Rating 3.29 (17 Votes)
picture_1_.jpgПо повод интервюто с Троянския игумен Генадий, озаглавено "Не искам кози и овце в храма", в редакцията получихме и другата гледна точка за разрушаването на могилата, което местните вярващи оценяват като посегателство на светиня.

Един ден, след като е пуснал молбата си за разрешение за строителство в Троянската община, еп. Генадий е разрушил стария параклис и е сравнил със земята могилката, където преди няколко века е била посрещната чудотворната икона на св. Богородица-Троеручица. Мястото е било по-рано оградено с телена мрежа и животни не са имали достъп. Когато еп. Генадий започва строителството на “крепостната стена” – новата висока стоманобетонна ограда, в нарушение на строителните норми, тогава се бута другата и се отваря достъп за крави и кози.

4.2173913043478 1 1 1 1 1 Rating 4.22 (23 Votes)
В условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване на институциите на властта и обществените отношения, както и от параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията придобиват статуса на напълно отделени от държавата  самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.