Предлагаме на Вашето внимание два откъса от книгата "Истински избор" на известния американски православен публицист и апологет Фредерика Матюз-Грийн. В момента се подготвя и българският превод на книгата, който е заплануван да излезе от печат през 2008 год.

Вече над двадесет и пет години нацията е затънала в тресавището на изключително трудната полемика относно абортите. “Затънала” е много подходящо определение; едни и същи изтъркани спорове се водят отново и отново и понеже спорещите страни си карат, както си знаят по успоредни прави, без да се опровергават един друг, не е възможно да се стигне до разрешаване на проблема. Намираме се в пълна безизходица.

Поздрави от София. Малко ми е тъжно и ще споделя. Днес Миро донесе една брошурка озаглавена "Аз, нероденото дете". Издава я Балканският православен младежки съюз заедно с един гръцки манастир. Брошурката е срещу абортите и е направена изключително интересно и много въздействащо. Аз щях да се разрева в един момент - когато четях за един от методите за "прекъсване на бременност" и имаше картинка - клещи, които притискат главичката на едно съвсем мъничко същество, готови да строшат тази миниатюрна главичка :( Не ми е въздействала само на мен и определено не съм единствената провокирана, само като гледах физиономиите на колегите, докато четяха просто .. ужасно е.

После бях на спорт и чух нещо по свой адрес, което гласеше - Убий я с топката, няма кой да реве за нея. Трябваше да го пусна от едното ухо и да си излезе през другото, но му обърнах внимание и се размислих. Тъпо, защото по-добре да изгониш една безсмислица докато е още в статута на такава, а не да й отделиш внимание и после да се бориш с нея. На теория ми е ясно и лесно, но практиката не съвсем. И се размислих, разбира се, че има кой да "реве" за мен... но за едно малко същество, което няма шанс да живее, което собствената му майка убива .. кой реве за него?

Когато бях монах на Синай, един ден се изкачих на св. Връх. Беше зима и по целия път към светинята вървях сам. Храмът там е посветен на Светата Троица. Отваряйки вратата, видях едно писмо да лежи захвърлено на пода, без никакъв адресат. Отворих го и видях, че една жена го бе написала ... на Христос. Явно бе счела, че св. Връх на Синай е най-сигурното място, за да Му го предаде. Писмото всъщност бе един болезнен вик към Бога.