В последните редове на пета глава на кн. Изход е записана молитвата на прор. Моисей, изпълнена с нескрита досада и разочарование. След като е претърпял неуспех в началото на мисията си да изведе народа на Израил от Египет, Моисей горчиво се обръща към Всевишния: „Защо ме изпрати? … Та откакто отидох при фараона и започнах да говоря с него от Твое име, той започна да се отнася още по-зле с този народ. И Ти не избави народа Си от робство!“.

Чувствата на Моисей са напълно разбираеми: след неуспешен опит на самия Моисей четиридесет години по-рано да донесе свобода на своя народ, Бог му се е явил в пустинята и му е заръчал да се върне в Египет с освободителна мисия. Осемдесетгодишният пастир, който трудно се е съгласил с тази роля, вижда как неговото послушание води до обратни резултати: вместо да освободи народа, фараонът увеличава бремето на робството, а старейшините на Израил от отчаяние призовават ​​Божия съд върху Моисей и Аарон.

Израилтяните и без това са били в отчаяно положение: безправни роби, обречени на унижение, бедност и мъчително оцеляване. Докато работели усилно, новородените им младенци били избивани. Официалната причина за насилието е бил страхът на египетските власти от военна заплаха, за която се твърдяло, че идва от евреите: „Когато се случи война, Израил ще се обедини с нашите врагове и ще се въоръжи срещу нас“ (Изх. 1:10). Истинските обаче причини за тази несправедливост очевидно са били икономически или, както биха казали днес, геополитически: фараонът е използвал еврейския робски труд, за да обогати египетския елит и да укрепи могъществото на своята империя.

Знам за насилието от собствения си опит, защото съм роден малко преди Първата световна война и най-ранните ми впечатления, когато бях съвсем малък, се формираха от слуховете за войната, които се носеха наоколо. След това дойде Руската революция, след това годините на емиграция, когато животът наистина беше много труден в някои отношения. Спомням си, че бях осемгодишно момче в евтин пансион, където връстниците ми можеха да ме пребият така, че да ме вкарат в болница. А после научих нещо за насилието, когато живях в Париж по време на войната и видях какво се случва около мен. Това е моята биография и я споменавам само за да покажа, че няма да говоря въз основа на някакъв особено дълъг опит в страданието (макар че като дете се чувствах много нещастен от жестокостта, която цареше около мен), а въз основа на факта, че съм видял много от него.

Ако се запитаме какво е насилието, мисля, че е важно да помним, че това е дума със същия корен като „сила“ или „вземам насила“. Насилието е действие или ситуация, в която умишлено (а понякога и неумишлено) се използва сила в опит да се посегне на независимостта на даден човек, група хора или държава, в опит да се унищожи целостта на даден човек, да бъде принуден да се превърне в някой, който не е, или да бъде принуден да действа в разрез със съвестта си, в разрез с убежденията си, в разрез с природата си. Това е негативната страна на насилието, но в същото време в Евангелието има и място, където се казва, че „небесното царство се превзема със сила“.

Зададох си въпроса защо крайнодесните организации са срещу защитните мерки и ваксинацията в Гърция и най-вече в Европа, каква е връзката между тази идеология и антиваксърството и защо хората, които са последователи на тази идеология, са срещу ваксините.

Първоначално мислих, че използват този проблем като повод да реагират срещу правителството, което иска да ваксинира хората, или срещу големите компании, както и да разширят своите редици чрез привличане на хора, които протестират срещу мерките. Но след разговор със свой приятел, който изложи много сериозни аргументи, разбрах, че проблемът е по-дълбок, т. е. има по-дълбоки корени и изобщо не е прост и безобиден.

Ницше приписва на „свръхчовека“ четири качества. Първото е нуждата да бъде убит Бог, второто е никой да не съчувства на ближния, третото е неконтролируем стремеж към власт и четвъртото е, че всичко е позволено. За свръхчовека няма нито добро, нито зло, което и повлиява на възгледите на Хитлер за арийската раса и че всичко, което е слабо и болно, трябва да изчезне.

Опасни са хората, които обличат своите идеологии в религиозно наметало. Съществуват религиозни секти под прикритието на християнството, които тълкуват погрешно Библията и проповядват възгледи, които са опасни за човешкия живот.

Периодично слушаме за последователите на определена секта, които отказват кръвопреливане на болен човек. За много хора подобно нечовешко отношение поражда въпроси. Защо, напимер, родители могат да откажат кръвопреливане на детето си и предпочитат то да умре?

Това разбиране се дължи на погрешно тълкуване на Библията и по-специално на старозаветната книга Левит (17:13-15). Заповедта там гласи, че когато заколят животно, не бива да ядат месото заедно с кръвта. „Защото душа на всяка плът е кръвта“.

Оттук тези секти започват да твърдят, че душата на животното, но и на човека, е в кръвта. Така ако някой получи чрез кръвопреливане 400 гр. кръв от кръводарител, той ще вземе също и душата му.

Съвместно изявление на православните епископи в Германия, прието на 23 юни т. г. по време на 22-ото заседание на Конференцията на православните епископи в Германия, провело се в Кьолн

Пандемията, която беше предизвикана от коронавируса, се отразява не само върху икономическия и обществения живот, но оказва сериозно влияние и върху живота на Църквата. Както и повечето религиозни общности, Православната църква в Германия се намира в трудно положение. Тя също непрекъснато се сблъсква с нови и нови противоепидемични мерки под формата на разпореждания и ограничения на федерално и провинциално равнище, които създават затруднения за богослужебния живот, особено за отслужване на светата Евхаристия, и дори заплашват да го спрат.

С настоящото Православната епископска конференция на Германия (Die Orthodoxe Bischofskonferenz in Deutschland – ΟΒKD) напомня, че Евхаристията и евхаристийното общение на вярващите са неотменими за църковния живот, и набелязва възможни решения, които биха подпомогнали енориите и вярващите за справяне със сегашната ситуация.