Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

IMG 1862Как да не изпаднеш в униние, опитвайки се да изпълниш заповедите? Отговорът на този въпрос изглежда очевиден – Христос казва: „... ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...“ (Мат. 16:24). Обаче във всяка евангелска заповед, освен нейното съдържание, съществува и вертикално измерение – степента на изпълнението ѝ от всеки християнин в зависимост от духовното му състояние.

Със забраняващите греха старозаветни заповеди нещата стоят къде-къде по-просто: казано е – „не кради“, откраднал си – значи си нарушил; казано е – „не прелюбодействай“, значи всяка любовна интрижка настрани те отлъчва от Бога и от Божия народ. Но какво да правим например с думите на Христос: „обичайте враговете си“? Нали дори за искрено желаещия да изпълни тази заповед християнин диапазонът на възможностите е твърде широк. Може да възлюбиш врага си така, че при необходимост да отдадеш за него своя живот, подобно на Христос. А може поне да престанеш да го мразиш, да не му желаеш зло в душата си, да виждаш в него същия човек, какъвто си и ти самият; човек, който също страда от греховна повреденост и се нуждае от Божията любов и спасение.

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (150 Votes)

4NjOs0BSw6EПрофанация и безпаметство

В днешно време не виждам нито желание за действително историческо увековечаване на паметта за войната, нито някакви опити да се осмисли по християнски това събитие.

Затова пък има опити да се говори за войната чрез дегустация на 150 „блокадни“ грама или, когато се отбелязва годишнината от края на блокадата в Санкт Петербург, чрез превръщане на част от Италианската улица в участък от обсадения град – само дето не са разхвърляли наоколо тела на покойници. Същинско кощунство, както и още един патологичен опит, при който на учениците се предлага да напишат съчинение във вид на писмо до бащата на фронта. Това говори за атрофия на всякакво нравствено чувство.

А не по-малко кощунствена е фразата „Можем да повторим“. Какво да повторим? Да погинат още десетки милиони ли? Понякога ми се струва сякаш мнозина наши съвременници са обзети от ужасяваща инфантилизация на съзнанието. И кой ако не Църквата най-вече трябва да извиси глас при тази толкова печална обществено-психологическа деградация.

Но първо въпросът трябва да се поставен по-широко – за нашата историческа памет. За съжаление, характерно за нашето общество е историческото безпаметство. Думите на Пушкин за това колко сме лениви и нелюбопитни не губят своята актуалност и днес. Вярно е, че в днешно време размислите и спомените за войната се усложняват от още две обстоятелства. Първо, трябва да признаем, че живеем в епоха на многобройни имитации, ролеви игри, всякакви реконструкции, които далеч не предполагат дълбоко, да не кажа християнско, но просто духовно-нравствено преживяване на това, за което говорим.

4.7078651685393 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (89 Votes)

52333413 2004690222899806 2123493249174732800 nАрхим. Емилиян (Боцановски), предстоятел на Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж, на 12 февруари 2019 г. беше удостоен с „Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието“ при БАН за особени заслуги за развитие на института в духовната сфера и във връзка с дългогодишното му сътрудничество с Българската академия на науките, както и за приноса му за утвърждаване на православната вяра сред българите зад граница.

Публикуваме доклада на архим. Емилиян при връчването на отличието в София.

Разглеждайки духовното състояние на съвременна Европа, първо трябва да уточним някои понятия. Днес повечето хора си мислят, че модерното общество или т. нар. светско общество е безрелигиозно, неутрално, а различните традиционни религиозни компоненти, които го съставляват, остават ограничени в частното пространство.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

34180913 05 13Кой е св. Йосиф Дамаскин?

Той е Йосиф, син на Джарджус (Георги) Муса (Моисей), син на Мехна Ал-Хаддад, познат просто като о. Йосиф Мехна Ал-Хаддад. Св. Йосиф Дамаскин е от бейрутско потекло, гражданин на Дамаск и православен по изповедание – така светецът е обичал понякога да се самоиндентифицира. Баща му изоставя Бейрут в първата четвърт на 18 в. и идва, та се установява в Дамаск, където се занимава с тъкане на копринени платове. Там се жени и ражда три мъжки рожби: Муса, Ибрахим (Авраам) и Юсеф (Йосиф). Бащата на св. Йосиф Дамаскин е от арабски гасанидски хорански произход (гасанидите, наречени така по името на своя вожд Гасан, са арабско православно племе, съществувало преди исляма и помагало на византийците в техните войни с персийската империя през 6 в., оцеляло и след установяването на Арабския халифат в земите на византийската империя – бел. прев.). Неговите предци са се преселили от южносирийската планинска област Хоран в бекаайското ливанско градче Ал-ферзел в Източен Ливан още през 16 в., а оттам в Баскинта, в планинския район на Кадаа Ал-Матън (област Планина Ливан – бел. прев.), и после в Бейрут.

Тези, които разказват за него като свещеник, говорят, че бил среден на ръст, с бяла кожа, с достолепна осанка и високо чело, с умни очи и гъста брада.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

2018 01 31 2101Сръбска православна църква произвежда собствена марка вина и ракии – патриаршески. Нейните изби в Сремски Карловци са продължители на вековна традиция. Избите се намират в Стария дворец, а лозята са разположени в околността на Фрушкогорското селище. Патриаршеските изби пазят, както и някога, превъзходни вина: патриаршеско червено, патриаршеско бяло, както и десертни вина, от които, при всички случаи, най-известното е берметът. Разбира се, виното се произвежда и за богослужебни цели, като евхаристиен дар, защото от всички дела на човешките ръце за производство на хляб и вино е нужен най-много труд.

Винарската традиция в Сръбската православна църква води началото си още от нейното основаване и от първия ѝ духовен водач св. Сава Неманич. Около 1230 г. архиепископ Сава сключва договор със светогорския „Протат“ относно границите на хилендарските лозя. Св. Сава лично поставя и контролира граничните камъни. „Лично се договарям и относно това, когато това място бъде превърнато в лозя, да държа в притежание и да управлявам тези лозя несъмнено, необезпокоявано и неотменимо, докато пребивавам между живите, а след края на живота си едната половина от лозята завещавам на килията си, която е посветена на нашия преподобен отец Сава и се намира в близост до Карея, и която съм изградил от основи, а другата половина – на съборната църква в Карея...“ – това е волята и завещанието на св. Сава в конкретния случай.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]