Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (36 Votes)
1_5.jpg(Някои размисли върху българската емиграция след промените)

Eмиграцията – това е погребение, след което животът продължава. Тадеуш Котарбински

Да се пише за емиграцията е трудно и рисковано, но достойно начинание – особено, когато подтикът за това иде някъде от дълбините на сърцето, където с времето се е превърнал в нравствена повеля. Немалко години живях в чужбина като частица от емигрантската вълна непосредствено след промените. Волю-неволю, през целия този дълъг период в мен протичаше непрекъснат процес на самоосъзнаване и самопреценка, изострен от липсата на привичните за родната среда опори.  Бих желал да споделя плодовете от него.

4.6571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (35 Votes)
1_35.jpgСекуларизацията е духовно чедо на модернизма – това вече е известно. Тя конституира проявата на жаждата на субекта от епохата на модернизма за автономност по отношение на всякаква религиозна връзка. Именно с тази предпоставка тя е била възприета и одобрена, превърнала се е в течение,  в символ, в идеология.

Това, на което може би не е обърнато по-широко внимание, е, че фундаментализмът е истинска рожба на модернизма – несъмнено едно нежелано дете, но във всеки случай издънка, която се е родила и е израснала в сянката на голямото стебло на модерните времена и която се е хранила от неговите собствени сокове. За някои тази констатация изглежда парадокс, след като е очевидно, че фундаментализмът функционира като заклет враг на модернизма.

По-горната констатация разрешава и недоумението. Нещо, което се ражда като възражение и антидот спрямо друго нещо, задължително дължи съществуването си на него. Неговият по-нататъшен живот се определя изключително от неговия родител, бидейки осъдено на отсъствие на оригинално предложение. Едно такова програмирано противопоставяне говори и за сродните връзки – по същия начин, по който разбунтувалото се дете на някой деспотичен родител губи истинското си аз, ако завинаги остане в същото положение.

4.55 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (20 Votes)
Нагласите към религията в България според Европейското изследване на ценностите (2008)

Съществуват различни подходи към описанието и изследването на религиозните феномени. От една страна, те могат да бъдат мислени през призмата на индивидуалния опит за трансцендентното, който обикновено се обозначава като „вяра“ в пределни и най-висши ценностни идеи, важни за собственото ни съществуване. Тъй като истинността и интензивността на този опит не подлежат на верифициране и измерване, социалните науки обикновено избягват да тематизират субективните религиозни преживявания. От друга страна, веровият опит и религиозните ценности влияят не само върху индивидуалната ориентация на човешките действия, но и върху жизнения свят на общността. Това позволява отношението към религията и свързаният с него специфичен групов етос да се наблюдават в един по-общ контекст – този на колективните практики и на представляващите ги институции. Вниманието на социолозите се привлича все по-често именно от този тип религиозни нагласи, тъй като тяхната роля за преструктурирането и динамичното развитие на културните идентичности се засилва.

При цялата условност на социологическите типологизации, количествените изследвания отдавна са доказали, че представляват важна, макар и разбира се, не единствено валидна основа за анализ. Благодарение на корпусите от емпирични данни става възможно да се изгради по-конкретна и многопланова картина на значението на религиозните нагласи във функционално силно диференцираните съвременни общества.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (51 Votes)
1_43.jpgЖителите на приказното старопланинско селце се точат за извънземен туризъм

Царичина е най-красивото и най-мистериозно планинско селце в България. Убеждавам се в това след 230 км път с влак, автобус, автостоп и пеши ход. Лека мъгла е премрежила отсрещния хълм, по който е накацала една махала. Нейде извисоко оловните облаци се разкъсват за малко и сноп лъчи опипват земната плът. Като прожектори на космически кораб, минава ми през ума. Навлизам в селото, макар че табела с името “Царичина” не виждам никъде. Зеленина и тишина. Мъртвило. Не се виждат никакви хора. На един фургон разчитам странна табела - “Aliens BG”...

Човешко присъствие откривам единствено в кръчмата. Въпреки ранния час, двама местни се черпят с мента. Всъщност, не са толкова местни. Господинът с прошарената брадичка-катинарче е софиянец, който е дошъл на вилата по празниците. Другият, Величко, пък е северняк. В Царичина била омъжена сестра му. Поръчвам по една мента на компанията и приказките тръгват.

4.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (52 Votes)
1_60.jpgПревръщането на Църквата в религия се отъждествява с индивидуализирането на вярата, аскезата и богослужението: вярата се отчуждава в индивидуални убеждения, аскезата - в индивидуална етика, а богослужението се превръща в индивидуален дълг. Правилните убеждения, подчиняването на нравствените заповеди и последователността в изпълняването на богослужебните задължения са достатъчни, за да гарантират оправданието и спасението на човека. В религиозната интерпретация на благочестието и спасението не се предполага нищо, което има общностен характер; нито общността – тялото на любящи отношения, което се конституира в евхаристийната вечеря, нито участието в това конституиране, нито търсенето на истината в промяната на способа ни на съществуване: в прехода от природния инстинкт за самосъхранение и надмощие към изпълнено с любов самопревъзмогване и самопринасяне.

В християнството, превърнало се в религия, всяка форма на колективност има своето място само, ако съдейства (като спомагателен и укрепващ фактор) в култивирането на индивидуалното благочестие. Богослужението е общо, за да вземе човек пример от молещите се на едно и също място и да усили своята ревност за индивидуална молитва. Човекът участва в евхаристийната вечеря заради наградата за своите добродетели и “чистота”, заради “допълнително” санкциониране на прошката на греховете, дадена в изповедта, както и за енигматично “свръхестествено”, почти магическо осигуряване на “вечен живот”.