Конкретният повод за текста станаха смехотворните „дебати” за или против Ванга и Дънов, разгорели се по медиите. Статията обаче има малко по-широки цели, които ще изкажа чрез определени твърдения и обобщения, без да се впускам в подробности, тъй като форматът на сайта не позволява по-големия обем, който би се получил, ако ги разгърна.
На първо място ще се опитам да споделя едно мнение въобще за повдигането на такъв род въпроси. Естествено е, че Църквата не може и не бива да мълчи, когато е нападана от какви ли не самоназовали се „феномени”, „пророци”, „учители” и „светци”. Проблемът не е в това, а че в днешния свят дебатите по същество се провеждат в медиите, което моментално ги профанизира и лаицизира до такава степен, че за огромната част от хората нищо не става ясно. Те всъщност се „съгласяват” с онова, с което са предварително съгласни, и никакъв медиен дебат няма да промени в обществен план това. Медията си е присвоила ролята на място за сериозни дебати, но не е в състояние да я изпълнява поради ред причини, на които тук няма да се спирам. Те произхождат включително от специфичния лозунг „право на мнение”, чийто измерения са невъзможни за изказване накратко.