Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
1_38.jpgРазговор с академик А. Г. Чучалин, член на Руската академия на медицинските науки

Днес все по-често вярващите предпочитат да бъдат лекувани от православни лекари. За мнозина това е своеобразна застраховка срещу некачествената медицина, в каквато за съжаление нерядко се превръща родното здравеопазване. Член на РАМН, директор на НИИ* по пулмология, главен пулмолог и терапевт на Русия, трикратен лауреат на правителствената премия на Руската федерация в областта на науката, награден с орден „За заслуги към Отечеството” през 2006 г., проф. дмн Александър Григориевич Чучалин е православен лекар, за когото служението на болния е смисъл на неговата работа. И не е чудно, че именно той става идеен вдъхновител и основател на Дружеството на православните лекари в Русия. За това какво означава да си православен лекар, за най-сериозните проблеми на руското здравеопазване и за болестите на нашия век е разговорът ни с Александър Григориевич.

 - Акад. Чучалин, Вие сте идейният вдъхновител и основател на Дружеството на православните лекари в Русия. Каква функция изпълнява то днес?

- Неотдавна във Воронеж се проведе вторият конгрес на нашата организация. Смятам, че той протече на много високо равнище и се превърна в следващата стъпка към сближаване между Руската православна църква и нашето движение. Това мое виждане се основава не само на симпатиите, които възникват при общуването между хората. За него съществуват обективни причини.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (91 Votes)
1_30.jpg
1.
“Върколакът на Киркегор”

Напоследък говоренето за Бога сякаш се утвърди окончателно като говорене за някаква безлична, абстрактна res; препредаване и преподаване на определени понятия и категории – форми на човешкото разумяване, като постепенно се игнорира фактът, че Той е Жив Бог на живи[1]. Затова, поне според нас, богословието днес вече не бива да се опитва да говори на “всички хора”[2], а само на отделния човек пред Бога. Нали търсещият Го е човек-в-драма, той не е просто хладнокръвен изследовател, нито е някакъв логично аргументиращ вътрешните си “проблеми” психоаналитик. По същество болката и страданието са форми[3] на човешката природа и са в основата както на боготърсачеството, така и на богоотхвърлянето. Накъде в такъв случай ще се обърне лицето на човека – дали към Бога или към Княза на “този свят”? И как ще му бъде “обяснено” на този човек какво прави? Тук православното богословие не бива да си позволява нито “аристократизъм”, нито незаинтересуваност, защото разговорът за човека и за Бога е разговор на възможния за нас (‘възможността’, както я задава св. Дионисий Ареопагит[4]) предел.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
creation.jpgАвторът на тази статия, Олег В. Петренко, е кандидат на физико-математическите науки, специалист в областта на физиката на твърдото тяло, носител на диплом I степен от конкурса за млад учен в МГУ (Московския държавен университет, бел. прев.). Има над 40 научни публикации. И все пак този текст, както и неотдавна излязлата му книга “Уверение Фомы” (издание на Валаамския манастир, М., 1997 г.), не е анализ на религията с помощта на физиката. Напротив, сами по себе си те са опит за осмисляне от един вярващ човек на последните научни данни, които според мнението на автора ясно и нееднозначно свидетелстват за Твореца.

За обикновения научен работник, в суетата си отдавна престанал да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, които се появиха през последните 15-20 години, бяха напълно неочаквани. Да не говорим, че тази неочакваност за мнозина се оказа и неприятна. Работата е там, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме доводите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите следствия – да живее по Божиите заповеди и да изпълнява благата Му воля, или да си даде вид, че нищо не се е случило, и да чака някакви допълнителни уточнения, които може би ще му върнат изгубената опора. Но в действителност става нещо, неподдаващо се на разумно обяснение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
1_14.jpgСътворяването на свободни личности е съдържало в себе си „творчески риск”. Липсата на външна детерминираност е създала възможност за отстъпление на творението, т. е. да се извърши падението с последвалата го трагедия в цялата история на нашия свят.
 
Хуманизмът, появил се през епохата на Възраждането, отначало е съдържал елементи на християнско влияние, но негов основен импулс е художественото и културно творчество, вдъхновено от класическата епоха на древна Гърция. Едновременно с това се заражда и експерименталната наука.

По-нататъшната еволюция на хуманизма е свързана с все по-голямо отдалечаване от Бога и появата на култ към човека: всичко се създава в името на човека, превърнал се в най-висша ценност в битието на мирозданието. Не е трудно да се види в това движение „възраждане” с нова сила в човешката история на падението в рая. Всеки хуманизъм, вследствие на частичното или по-пълно отдалечаване от Бога, принизява равнището на човека – и той се превръща в „продукт на природата”, подвластен на тварните космични стихии, както и на собствените си абстрактни идеи.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
xl003.jpgНравствената проблематика на съвременната технокрация, която поставя въпроси и отправя предизвикателство към православното богословие, може да се сведе до два основни момента. Първият е самотата и общуването, а вторият е любовта и свободата. По-нататък ще видим по какъв точно начин властта на технологията поставя тези два въпроса и как богословието отговаря на тях.

Отношение и разделение. Ако се вгледаме по-внимателно в технологичното развитие и изследваме по-задълбочено научния прогрес, ще установим нещо много странно. В епохата, в която доминират средствата за масова комуникация - властва индивидуалната самота, а човекът се чувства отделен и отблъснат. Днес, когато благодарение на телефона и телевизията вече не съществуват разстояния, личното общуване изчезна. Това, което основно липсва на модерната цивилизация, в която живеем, е отношението. Модерната епоха се отличава с разделение, тоест с разпада на отношенията, разединението, противопоставянето, разцеплението и самотата. Днес актуалният екзистенциален проблем е преминаването от разделението към отношението, както и преодоляването на самотата и осъществяването на общуване между хората.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.