Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
o_Alexander_Avdugin.jpg
На пръв поглед изглежда, че темата за отношението на Църквата към клеветата и богохулството предполага точен, кратък и абсолютно ясен отрицателен отговор. Та нали още в Стария Завет е определено наказание за богохулниците, в случай че те не се покаят, според третата от дадените на Синай Божии заповеди: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно” (Изх. 20:7).

Новият Завет уточнява още по-конкретно: „..всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците”, при това „ни на този, ни на онзи свят” (Мат. 12:31-32).

Историята на църквата ни, започвайки още от първите християнски императори и завършвайки с правилата на съборите от ХІХ в., също показва еднозначно отношение към клеветата спрямо Църквата и към богохулството. Те са осъдени като престъпления.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (38 Votes)
god_love.jpg
Преди известно време в реклама по БНТ за благотворителен концерт за Хаити един или една от участниците каза нещо в смисъл, че Бог е любов и „е превърнал камъните в хлябове”. Всъщност тук става дума за едно от изкушенията на Сатаната: „И приближи се до Него изкусителят и рече: ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове. А Той му отговори и рече: писано е „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста” (Мат. 4:3-4). Виждаме, че именно превръщането на камъните в хлябове Христос е отказал да стори. Разбира се, тук не искам да сложа акцента върху неграмотността на сценаристите на посочената реклама – това за съжаление няма как да бъде изненадващо, нито пък, още по-малко, с желание да оспоря или да се опитам да компрометирам самата благотворителна инициатива. Вземам този пример, защото е „най-удобен”, за да посоча, че доста неща в областта на християнското православно учение в днешно време все повече се изопачават, докато се стигне до момента, в който вече искрено се вярва, че Господ е „превърнал камъните в хлябове”. Всъщност искрено се вярва, че за Бога може да се каже „всичко”, което ни се струва „правилно” и „добро”, и съответно да се отрече другото – „лошото” и „грозното”. Това инстинктивно разделение в метафорите може най-лесно да се представи от отъждествяването, което правим, на отношенията „добро – зло” и „светлина – мрак”. Логиката е следната: казва се, че тъмнината не е нищо повече от липса на светлина, следователно злото не е нищо повече от липса на добро. Забележете как, първо, тук въобще не се пита какво (по-точно Кой, но това е отделна тема) е доброто, тъй като вече предварително е прието, че то е „светлина”.

4.8481012658228 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (79 Votes)
isxr.jpgНякога имаше мания да купуваме топки за пинг-понг, футбол и разни други неща, за да привличаме младите хора. Разбира се, това не е лошо; добре е в близост до храма да има пространство, в което децата да се забавляват. Всичко, което Църквата дава на хората, за да им помогне, за да отдъхнат, да ги предпази от други неща, е добро. Но не трябва да спираме дотук. Истинската цел на Църквата е друга. Всичко това има въведителен характер и помага за привличането на децата.

Всички трябва да осъзнаем какво търсим от Църквата, а това, което тя може да ни даде, е лична връзка с Христос. Много важно е да знаем, че, влизайки в Църквата, ние сме призовани да се свържем не с учението на Църквата, а с една Личност, да имаме лично отношение с една Личност – Иисус Христос, с живата Личност, Която съществува и с Която човек може и трябва да има отношение на любов. Трябва да обичаме тази Личност. Това е много важно, защото в миналото имахме проблеми в църковните среди, минахме през няколко кризи – богословска, духовна, пастирска, чиято естествена последица беше хората да напуснат Църквата, както впрочем и стана. Тогава Църквата се опита да обоснове учението си чрез и върху разума, върху рационалните аргументи. По-големите от вас се сещат, че в учебниците по вероучение имаше доказателства за съществуването на Бога. Това бяха пет-шест доказателства, чиято цел беше рационално да докажат, че Бог съществува. Това беше грешка, защото тезата води до антитеза: идва някой друг и отново с рационални аргументи ти доказва, че Бог не съществува и той разполага с много по-здрави аргументи от твоите, защото ти логически се опитваш да докажеш, че Бог съществува, а Той не съществува. Свети отци са казали, че Бог не съществува. Защо ли? Св. Симеон Нови Богослов казва, че Бог е несъществуващо Същество.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (36 Votes)
1_39.jpgРазглеждайки днешните мисионерски проблеми от етична гледна точка, ми се иска да отбележа три „болни точки”, без осъзнаването и осмислянето на които, според мен, мисията в Църквата при съвременните руски условия ще бъде обречена на неуспех.

Първата „болна точка” е вътрешноцърковната етика. Тук, разбира се, вниманието ни е съсредоточено върху споровете между църковните дейци за формите на съвременната мисия: проповедта сред представителите на младежката субкултура, масовото мисионерство и т. н. Част от мисионерите активно експериментират в тази област и отстояват своето виждане и опит; в тази насока на църковната дейност съществуват и опоненти, които не по-малко енергично говорят за „вредността” на масовия и субкултурен подход към мисията. Понякога споровете между поддръжниците и противниците на „новото мисионерство” стигат до ожесточеност. Но това ми изглежда нормално явление, което свидетелства, че нашият църковен организъм е жив, а крайностите в полемиката са по-скоро особености на общоруския ни манталитет, отколкото белег за църковни разногласия. Става дума, ако мога така да се изразя, за „мисионерското впечатление”, което оставя у „външните” – онези, към които е насочено словото на мисията, нашият вътрешноцърковен живот. В своите размисли ще използвам опита от непосредственото общуване с хората, в по-голямата си част млади, които в разговори с мен са споделяли отношението си към Църквата и към мисионерството. Давам си сметка, че подобни разговори с 20-30 човека не са „представителна извадка”, но въпреки това са твърде показателни и най-малкото ни карат да се замислим.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
St_Basil_the_Great_from_Agia_Sofia_Kiev.jpgБогословие и наука: сложността на диалога

Едно от направленията на съвременното образование са интердисциплинарните изследвания, които са винаги сложни. В същото време те са полезни и дават добри резултати. Изследването обаче в областта, където се предполага, че богословие и наука би трябвало да се срещнат, изглежда трудно. Оказва ли се то два пъти повече продуктивно и в състояние ли е въобще да даде някакви резултати? Много пъти са правени опити да бъде намерена точката на сближаване между богословието и науката. По мое мнение обаче повечето от тези опити не са имали никакъв успех.

Очевидната точка на предполагаемото сближаване на тези два разнородни вида дейност е академичният метод на изследванията, който е общ и за двата. Подобно на науката, съвременното богословие също използва методологията на критичния анализ и обективацията. Това обаче изглежда недостатъчно за потвърждаване на сближаването между тях – те все пак продължават да говорят на различни езици и да пораждат непримирими категории. Друг начин за взаимно сближаване на тези две дисциплини е херменевтичният метод. Според тази методология или богословието бива третирано в категориите да науката, или данните на науката биват обяснявани от гледната точка на богословието. Казано с други думи, или учените говорят на езика на богословието, като внедряват онова, което е известно на богословието, в рамките на собственото си научно мислене, или богословите се опитват за обяснят достигнатото от научните изследвания върху основите на богословските аксиоми. На практика обаче тази ἑρμηνεία/тълкувание не обогатява нито богословието, нито науката.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.