Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
о. ЕвгенийСвещ. Евгений Генинг е секретар на епархийската комисия за работа с младежи в  Крутицка и Коломенска митрополия, настоятел на храма „Покров Богородичен” в с. Ерино, Московска област.

Добре ни е известно от историята, че за Църквата винаги е бил от особено важно значение призивът на Христос „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14). Това е една от най-важните задачи на Църквата и на всеки християнин – непрестанно да свидетелства за Христос в целия свят.

Тук под свидетелство не се разбира толкова словесната проповед на Евангелието, но и „проповедта на любовта”, проявявана в милосърдието и състраданието към страдащите и нуждаещите се от подкрепа хора. Ако си спомним, че причината за всеки телесен недъг е грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в сферата на духовния живот на човека.

4.9047619047619 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (42 Votes)
1_17.jpgДнес енорията в Православната Църква заема много по-видно място, отколкото през последните 16 века. От времето на св. Константин Велики, когато той приел християнската вяра, местният евхаристиен център никога не е имал такава тежест, както днес.

Какъв е смисълът от съществуването на Църквата? Коя е уникалната и характерна роля, която никой друг и нищо друго не може да осъществи? Какво  е това, което Църквата прави, а националните сдружения, младежките клубове или благотворителните организации не могат да направят?

Отговорът е само един: Църквата съществува, за да ни дари спасение в Иисус Христос; да ни дари спасение не по някакъв абстрактен или теоретичен начин – след като Църквата не е някаква философска система или идеология – а има конкретна и видима форма чрез извършването на Светата Литургия. Уникалната и характерна роля на Църквата, която само тя може да извърши, е да предложи светата Евхаристия. Светата Евхаристия твори Църквата. Единството на Църквата не се налага отвън със сила или насилие, а се осъществява вътре в самата нея чрез приемането на Тялото и Кръвта Христови. Църквата не е някаква социологическа система, а евхаристиен организъм, който се актуализира, когато свещенослужителят призове Светия Дух да слезе върху честните Дарове. Малко след смъртта на апостолите св. Игнатий Богоносец много ясно описва евхаристийната природа на Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_49.jpg(Продължение от 22.8.2010 г. Спори ли вярата с науката?)

Богочовешката диалектика
 
Следователно вярващият преживява богочовешката диалектика в съотношението на двата типа позание-мъдрост. С категориите на  христологичната терминология всяко знание трябва да остане и да се движи в собствените си граници. Така се поставя въпросът за границите на всеки тип познание. Преминаването на тези граници води до смесване на функциите и накрая до конфликт на двата типа познание. Във връзка с това св. отци защитават правилната употреба на науката и образованието. Св. Григорий Богослов казва, че образованието не бива да се презира. Във второто си „богословско слово” той очертава границите на двата типа мъдрост. Според него античният мъдрец – в лицето на Платон в „Тимей” – казал: „трудно е да се познае Бог и е невъзможно Той да бъде изразен”. Същият византийски св. отец осъзнава, че не само е невъзможно Бог да бъде изразен, но е абослютно невъзмжно Той да бъде разбран. Тоест още Платон е изтъкнал границите на човешкия разум и затова не може да се говори за „рационализъм” в античната елинска философия. Също така възроденият в нетварната благодат св. Григорий Богослов изтъква безсилието на човека да преодолее тези граници и да схване Нетварния с помощта на средствата за познаване и изразяване на тварното.

4.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (28 Votes)
1_29.jpgПротивопоставянето между вярата и науката и последвалият сблъсък между тях е проблем на западната мисъл и псеводопроблем за православното светоотеческо предание. Тази констатация се основава върху историческите факти за тези две духовни пространства.

През 17 в. в Западна Европа, едновременно с развитието на позитивните науки, се появява привидната дилема „вяра или наука”. Приблизително тогава се появяват първите православни мнения по въпроса. Факт е, че православието не взема участие в събитията, които са станали на Запад. През последните десетилетия духовното разграничаване на Запада от Православния изток достигна своя апогей, което на практика означава окончателно отхвърляне на православния дух и разцърковяване на западното европейско пространство, както и придаване на философски и легалистичен характер на вярата и превърщането й в религия[1]. От историческа гледна точка православието не е взело участие в зараждането на днешната западноевропейска цивилизация. Повратните моменти в пътя на отчуждението на Западна Европа от светоотеческия мироглед са схоластицизмът (13 в.), номинализмът (14 в.), хуманизмът или Ренесансът (15 в.), Реформацията (16 в.) и Просвещението (17 в.). Става въпрос за редица революции и същевременно пробиви в структурата на западноевропейската цивилизация, която се е появила като плод от диалектиката на тези течения.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
Сънародникът ни Валери Митев учреди в  Туитър 3-ти юни като Световен ден против аборта

Валери  Митев е изобретател; от 2003 година живее в град Шостка, Украйна и работи в сферата на информационните технологии. Съпругата му е украинка, имат три деца - две момичета и момченце на две години. Валери е про-лайф активист.
 
Кога  и как вниманието Ви беше привлечено от тихия геноцид, който застрашава бъдещето на света, г-н Митев?
 
- Мой  приятел имаше две деца и  се оказва, че съпругата му  очаквала раждането на близнаци. По-късно разбрах, че децата били абортирани. За тези събития научих, когато вече беше много късно, децата вече ги нямаше. Това ме потресе.  Ако бях разбрал по-рано щях да помогна със съвет, години преди това успях да убедя една жена да не прави аборт и това дете вече е на 27 години. Понякога е нужно съвсем малко, за да се помогне и съхрани детският живот.