Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_49.jpg(Продължение от 22.8.2010 г. Спори ли вярата с науката?)

Богочовешката диалектика
 
Следователно вярващият преживява богочовешката диалектика в съотношението на двата типа позание-мъдрост. С категориите на  христологичната терминология всяко знание трябва да остане и да се движи в собствените си граници. Така се поставя въпросът за границите на всеки тип познание. Преминаването на тези граници води до смесване на функциите и накрая до конфликт на двата типа познание. Във връзка с това св. отци защитават правилната употреба на науката и образованието. Св. Григорий Богослов казва, че образованието не бива да се презира. Във второто си „богословско слово” той очертава границите на двата типа мъдрост. Според него античният мъдрец – в лицето на Платон в „Тимей” – казал: „трудно е да се познае Бог и е невъзможно Той да бъде изразен”. Същият византийски св. отец осъзнава, че не само е невъзможно Бог да бъде изразен, но е абослютно невъзмжно Той да бъде разбран. Тоест още Платон е изтъкнал границите на човешкия разум и затова не може да се говори за „рационализъм” в античната елинска философия. Също така възроденият в нетварната благодат св. Григорий Богослов изтъква безсилието на човека да преодолее тези граници и да схване Нетварния с помощта на средствата за познаване и изразяване на тварното.

4.8571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (28 Votes)
1_29.jpgПротивопоставянето между вярата и науката и последвалият сблъсък между тях е проблем на западната мисъл и псеводопроблем за православното светоотеческо предание. Тази констатация се основава върху историческите факти за тези две духовни пространства.

През 17 в. в Западна Европа, едновременно с развитието на позитивните науки, се появява привидната дилема „вяра или наука”. Приблизително тогава се появяват първите православни мнения по въпроса. Факт е, че православието не взема участие в събитията, които са станали на Запад. През последните десетилетия духовното разграничаване на Запада от Православния изток достигна своя апогей, което на практика означава окончателно отхвърляне на православния дух и разцърковяване на западното европейско пространство, както и придаване на философски и легалистичен характер на вярата и превърщането й в религия[1]. От историческа гледна точка православието не е взело участие в зараждането на днешната западноевропейска цивилизация. Повратните моменти в пътя на отчуждението на Западна Европа от светоотеческия мироглед са схоластицизмът (13 в.), номинализмът (14 в.), хуманизмът или Ренесансът (15 в.), Реформацията (16 в.) и Просвещението (17 в.). Става въпрос за редица революции и същевременно пробиви в структурата на западноевропейската цивилизация, която се е появила като плод от диалектиката на тези течения.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)
Сънародникът ни Валери Митев учреди в  Туитър 3-ти юни като Световен ден против аборта

Валери  Митев е изобретател; от 2003 година живее в град Шостка, Украйна и работи в сферата на информационните технологии. Съпругата му е украинка, имат три деца - две момичета и момченце на две години. Валери е про-лайф активист.
 
Кога  и как вниманието Ви беше привлечено от тихия геноцид, който застрашава бъдещето на света, г-н Митев?
 
- Мой  приятел имаше две деца и  се оказва, че съпругата му  очаквала раждането на близнаци. По-късно разбрах, че децата били абортирани. За тези събития научих, когато вече беше много късно, децата вече ги нямаше. Това ме потресе.  Ако бях разбрал по-рано щях да помогна със съвет, години преди това успях да убедя една жена да не прави аборт и това дете вече е на 27 години. Понякога е нужно съвсем малко, за да се помогне и съхрани детският живот.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)
1_84.jpg„Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще наситят”

Правдата в Църквата не е правда в светския смисъл на думата. Не е правдата от този свят, която отдава дължимото на онеправданите със светските критерии. С други думи, ако имам 50 лири и ми ги откраднат, справедливо е да ми ги върнат обратно. Ако трябва да разделя една нива с някой, справедливо е да я разделим на две и аз да взема половината. Това е светската правда. Разбира се, тя е правилна и необходима. Затова съдът въздава справедливост, съществува правото, можем да настояваме и да търсим нашата справедливост. Когато обаче Писанието говори за правдата на човека, когато Христос изрича блаженството „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще наситят” (Мат. 5:6), Той няма предвид тази правда. Защото човекът, който чете Евангелието и го тълкува по светски, може да каже: „Ето, Христос иска да има справедливост, затова и революцията, която ще донесе справедливост, е оправдана”. Понякога се чуват гласове, че Христос бил революционер и се стремял към социална справедливост – всички това е най-малкото наивно, защото Той никога не се е занимавал с това, никога не е говорил утопии.

4.8823529411765 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (51 Votes)

В глобализиращия се свят, който става все по-малко човечен, в условията на разпадане на империите, размиване и упадък на националните култури, унищожаването на традиционните връзки между хората и народите, за човека става все по-необходимо да намери нещо здраво, на което да може да се опре, за да съхрани хранещите го корени на народния живот. Хората, които обичат своята история, гордеят се с нея, които болезнено преживяват днешния период на разбиване на националните устои, които желаят доброто и разцвета на своята родина, се обръщат към Православната църква с нейните вековни традиции, здрав консерватизъм, с нейната огромна историческа роля в изграждането на държавата, консолидацията на нацията и, водени от горните подбуди, влизат в Църквата. Как да въцърковим тези хора? Това не е никак лесна задача. Ако във вече разглеждания случай, когато хората влизат в Църквата, ръководени от „битови съображения”, все пак е налице някакво макар и замъглено, но очевидно религиозно чувство, във втория случай може въобще да липсва религиозен импулс. Ако в търсенето на „решение на проблемите” човек все пак изхожда от макар и житейски, но все пак видими и реални неща, то тук мотивацията на хората се основава в голямата си част на митове, идеологеми и подмени. Преходът от битовите проблеми към жаждата за Божието царство при правилно обяснение от страна на Църквата може и да не бъде твърде труден. Но в този случай на въцърковяване имаме по-тежка задача – за болезнената преориентация на човек от земното към небесното, от политическото към нравственото, от плътското и падналото към духовното. Почти всяка истина от която и да е област в църковния живот удря на камъка на националната, патриотарската (или някоя друга) идеология.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.