Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_3.gifЗа конфликта в малката църковна общност на град Пирдоп около назначаването на втори свещеник в храм "Св. Успение Богородично" разказва назначеният за втори свещеник в църквата отец Антоний Марчев. Разказът съдържа откъси от жалбата му до Районната прокуратура на Пирдоп за оклеветяване на името му. 

Бях назначен за втори свещеник в храм „Св. Успение Богородично”, Пирдоп още при ръкоположението ми на 19.10.2005 г. През изминалите пет години рядко се възползвах от това право, тъй като усещах неприязънта на презвитерата Надка Бръмбарова и нежеланието да има друг колега на съпруга й, с когото да делят църковните треби. Служил съм понякога на празник и по-често в неделен ден. Иначе редовно служех в с. Челопеч. Държа да отбележа, че от страна на отец Недко не е имало обструкции. От четири месеца обаче реших да вляза в ролята си на втори свещеник в Пирдоп.

На 24.01.2011 г., понеделник, към 9.00 ч. сутринта, не бях допуснат да извърша богослужение в Пирдопския храм. Пред двора ме чакаше тълпа от около 30-40 души, повечето от които роми евангелисти, съюзили се с няколко члена на църковното настоятелство. Същите започнаха да ме хулят, да отправят заплахи за физическа разправа, както и да говорят, че трябва да се махна от Пирдопския храм, защото о. Недко Бръмбаров им е достатъчен. Някои крещяха, че съм самозванец, и трябва да си покажа заповедта за назначение в Пирдоп. Наложи се да извикам полиция. За случая незабавно беше уведомен Н. Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, който призова тълпата да се разотиде. След като получи отказ, владиката заплаши, че ще затвори храма. В отговор множеството му заяви, че ако не ме махне от Пирдоп, че минат към Софийска или Пловдивска епархия.

4.7358490566038 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (53 Votes)
repentancerequirement.jpgРазговор нa главните редактори на сп. "Християнство и култура" проф. Калин Янакиев и д-р Момчил Методиев

Калин Янакиев: Започваме този разговор в 38-ата годишнина от патриаршестването на Българския патриарх Максим – най-дългото до този момент служение на предстоятел на Българската църква в нейната история. То започва през 1971 г. в условията на тоталитарен комунизъм, а продължава в период на дълбоки обществени промени. Добра или лоша, в страната вече съществува демократична система на управление, а на Църквата се наложи да преситуира своето място в обществото. Наред с дълбоките обществени промени, след 1989 г. Българската православна църква преживя много тежък период на разкол, който има своите основи още в нейното комунистическо минало. Днес се сблъскваме със ситуация, при която се чуват най-различни призиви и искания към Църквата, и по-специално към патриарха, за подобряване на нейния образ и за интензифициране на църковния живот. Повечето от тези призиви се отправят от хора, които са достатъчно некомпетентни за йерархическото устройство на Църквата.

Веднага трябва да отбележа, че съгласно църковния канон най-висшият църковен сан е епископът. Както патриархът, така и митрополитите и викарийните епископи по сан и тайнодействена власт са все епископи и никой не е епископ повече от другия. Митрополитът и патриархът са само различни админис­тративни длъжности на определени епископи, като патриархът е най-висшата административна длъжност сред тях.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)
о. ЕвгенийСвещ. Евгений Генинг е секретар на епархийската комисия за работа с младежи в  Крутицка и Коломенска митрополия, настоятел на храма „Покров Богородичен” в с. Ерино, Московска област.

Добре ни е известно от историята, че за Църквата винаги е бил от особено важно значение призивът на Христос „Вие сте светлината на света” (Мат. 5:14). Това е една от най-важните задачи на Църквата и на всеки християнин – непрестанно да свидетелства за Христос в целия свят.

Тук под свидетелство не се разбира толкова словесната проповед на Евангелието, но и „проповедта на любовта”, проявявана в милосърдието и състраданието към страдащите и нуждаещите се от подкрепа хора. Ако си спомним, че причината за всеки телесен недъг е грехът, то става ясно, че коренът на наркотичната зависимост трябва да търсим в сферата на духовния живот на човека.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (41 Votes)
1_17.jpgДнес енорията в Православната Църква заема много по-видно място, отколкото през последните 16 века. От времето на св. Константин Велики, когато той приел християнската вяра, местният евхаристиен център никога не е имал такава тежест, както днес.

Какъв е смисълът от съществуването на Църквата? Коя е уникалната и характерна роля, която никой друг и нищо друго не може да осъществи? Какво  е това, което Църквата прави, а националните сдружения, младежките клубове или благотворителните организации не могат да направят?

Отговорът е само един: Църквата съществува, за да ни дари спасение в Иисус Христос; да ни дари спасение не по някакъв абстрактен или теоретичен начин – след като Църквата не е някаква философска система или идеология – а има конкретна и видима форма чрез извършването на Светата Литургия. Уникалната и характерна роля на Църквата, която само тя може да извърши, е да предложи светата Евхаристия. Светата Евхаристия твори Църквата. Единството на Църквата не се налага отвън със сила или насилие, а се осъществява вътре в самата нея чрез приемането на Тялото и Кръвта Христови. Църквата не е някаква социологическа система, а евхаристиен организъм, който се актуализира, когато свещенослужителят призове Светия Дух да слезе върху честните Дарове. Малко след смъртта на апостолите св. Игнатий Богоносец много ясно описва евхаристийната природа на Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_49.jpg(Продължение от 22.8.2010 г. Спори ли вярата с науката?)

Богочовешката диалектика
 
Следователно вярващият преживява богочовешката диалектика в съотношението на двата типа позание-мъдрост. С категориите на  христологичната терминология всяко знание трябва да остане и да се движи в собствените си граници. Така се поставя въпросът за границите на всеки тип познание. Преминаването на тези граници води до смесване на функциите и накрая до конфликт на двата типа познание. Във връзка с това св. отци защитават правилната употреба на науката и образованието. Св. Григорий Богослов казва, че образованието не бива да се презира. Във второто си „богословско слово” той очертава границите на двата типа мъдрост. Според него античният мъдрец – в лицето на Платон в „Тимей” – казал: „трудно е да се познае Бог и е невъзможно Той да бъде изразен”. Същият византийски св. отец осъзнава, че не само е невъзможно Бог да бъде изразен, но е абослютно невъзмжно Той да бъде разбран. Тоест още Платон е изтъкнал границите на човешкия разум и затова не може да се говори за „рационализъм” в античната елинска философия. Също така възроденият в нетварната благодат св. Григорий Богослов изтъква безсилието на човека да преодолее тези граници и да схване Нетварния с помощта на средствата за познаване и изразяване на тварното.

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.