Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
George.jpgВъв всяко богослужение, включващо Велика ектения, и на Великия вход на светата божествена литургия свещеникът или дяконът отправят прошение за “христолюбивото войнство”. “Христолюбиво войнство” се нарича сонмът от светии, които по един или друг начин са “воювали” за вярата си в Христа и са удържали победа: кой с мъченичество, кой с изповедничество, кой с подвижничество или с апология на Христовото учение. “Христолюбиво войнство” се наричат и воините-християни, които служат във войската и се стремят стриктно да изпълняват закона Христов.

4 1 1 1 1 1 Rating 4.00 (4 Votes)

От 3 до 4 април се състоя обучителен семинар на тема "Практически съвети за работа с медиите", организиран от фондация "Покров Богородичен" и Българска медийна коалиция. В семинара взеха участие: архим. Сионий, ректор на Софийската духовна семинария, прот. Захарий Дечев от Сливенска епархия , свещ. Дончо Дончев говорител на Варненска и Великопреславска епархия, свещ. Светослав Георгиев от Русенска епархия, йером. Стилиян Георгиев от Руенска св. обител „св. Йоан Рилски”, представляващ интернет-радио „Сион”, дякон Михаил Манев от Варненска и Великопреславска епархия, г-н Ангел Младенов, говорител на Русенска епархия, Божидар Маринов, секретар на Софийска духовна семинария, Даниела Василева, докторант по Църковно право в Богословския факултет на Софийския университет, Миряна Маламин-Сирийски от фондация "Покров Богородичен", Надежда Господинова от Интернет портал Православие БГ, Пенка Борисова, експерт в Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет, Пламен Сивов, директор на фондация "Покров Богородичен", Росица Станимирова от парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, Тодор Карагьозов от фондация "Покров Богородичен" и Анна Маринова, представляваща интернет портала "Двери БГ" и енорийския вестник към храм "Св. Троица" - "Светилник".   
           

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)
“Тостът трябва да е кратък като изстрел”, се казва в един руски филм. Мисля си, че често и в църковната проповед трябва да проехтява изстрел. Не истински изстрел, но нещо, което да грабва вниманието на слушателите. А след това да се каже друго нещо, което да се запомни, което да те вдъхнови да направиш макар и малка крачка по собствения си път към съвършенството.

Веднага ще попитате: “Че кой сега прави така?” Днес почти никой. Но да видим как проповядва Христос. В проповедите му винаги първо проехтява изстрел, нещо, което стресва слушателите. Като нещо от рода на: Вие сте чували това, аз пък ви казвам друго; или вземете за пример бедната вдовица, а не благочестивия фарисеин, една лепта може да бъде по-ценна от огромно дарение, смъртта може да донесе живот...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
blagov.jpgЖивотът ни, с изпитанията и радостите му, е низ от благовещения, в които Бог, по един или друг начин, ни изявява благата Си воля и очаква нашия отговор. Разкрива ни я чрез ежедневните ни задължения, чрез радостни или болезнени обстоятелства, чрез тежки изпитания, чрез нуждите на хората около нас – непрестанни поводи да постъпваме съгласно евангелските заповеди. Същността на християнството не е ли в това, да съумяваме във всички случаи, в които Бог ни призовава, да засвидетелстваме вярата си, да отговаряме със смиреното: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”?

4.7222222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (18 Votes)
Europa.jpgТози въпрос не трябва да бъде риторичен, а същностен; но такъв ще бъде само за онзи, когото наистина го е грижа за Европа. А нас трябва да ни е грижа за Европа поне по две причини: а) ние сме част от Европа, независимо дали искаме или не и независимо дали на нея й се харесва или не и б) християни сме и като такива трябва да ни е грижа за цялото творение – как тогава да не ни е грижа за собствения ни дом?
 
За да разберем по-добре дали християнството е необходимо на Европа, нека за миг си я представим без християнство.
 
Да отстраним от Европа всичко, което е християнско и да се вгледаме в остатъците от поезията и литературата, архитектурата и изобразителното изкуство, музиката и философията, и въобще в съвкупността от европейската култура и цивилизация. Какво ще видим? Само: а) сурова варварщина или б) надменно самолюбие, или, може би, жалка комбинация от едното и другото.
 
Или нека погледнем исторически на въпроса: нима днешните европейски народи не са всъщност християнизирани орди, които след небивал пробив в териториите, които днес наричаме Европа, заличават Западната римска империя, рушейки и опожарявайки всичко след себе си? Техните потомци, модерните европейски историци, пишейки всъщност за своите предци, много векове по-късно евфeмистично описват това като „велико преселение на народите”, сякаш става дума за научна експедиция, а не за безподобни зверства, които потапят тогавашното светско царство в реки от кръв. Например, унищожението е стигнало дотам, че между 5 и 9 век градът не е могъл изобщо да се установи като институция. Какво би станало, ако тези варварски орди не се бяха християнизирали лека-полека? Наистина, едва когато Европа криво-ляво се християнизира, се сдобива с донякъде „сериозна” държавност. Изглежда, че християнството не е само полезно, но и необходимо на Европа, за да бъде тя в очите ни онова, в което през вековете са се стремили да я превърнат нейните най-добри чеда.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]