Може би един от най-лесните и удобни отговори на въпроса “Защо хората в Църквата са толкова малко?” е отговорът-оправдание и обвинение към точно тези хора извън църквата. Наскоро обаче си мислих за думите на Христос: “Вие сте светлината на света” и се опитвам чрез тези Негови думи да си дам отговор на поставения по-горе въпрос. Може би ние като Божи народ не сме способни да покажем това Божествено отражение или пък, ако го показваме, то бледнее пред безбройните рекламни светлини на суетния и преходен свят. А може би нашата (Божествена), “тиха светлина” е примесена точно с тези евтини, шарени и шумни отблясъци, с които съвременното общество храни сетивата си. Според мен една от причините за това е точно примесването на различните източници на “светлина” – на “невечерната” и на тази, отразяваща триумфа на пазарното и консуматорско мислене в съзнанието на днешния човек.
В тази статия, публикувана в последния брой на гръцкия вестник „Вима тис кириакис”, известният гръцки богослов Йеротей Влахос, митрополит на Навпакт, взема отношение към протичащия в момента диспут в гръцкото общество за методите на мисия на гръцката Църква. Проповядва ли „добрият имидж” Христос? Не изпада ли гръцката Църква в плен на PR религията, в опит да поправи разрушения си авторитет от последните години? Каква е същността на християнската мисия? На тези и други въпроси отговаря Йеротей Влахос, вземайки повод от 
“Най-големият враг на
човека е грехът – плоди болести и смърт” – това изречение е написано с бяла боя
на един от мостовете над Дунав в град Братислава. Надписът е направен с
обикновена четка направо върху тротоара и не спада към жанра на графитите.
Подобни маниашки надписи се виждаха едно време на излизане от София с влак в
северна посока: Бог е любов, Четете Библията…
Бог съществува
Преди известно време у нас се заговори за възможността гражданският и църковният брак да имат еднаква стойност пред закона. Чуха се много “за” и “против”, но така или иначе гражданският брак все още е задължителен за гражданите на страната ни и желаещите да сключат църковен брак са принудени да се женят по два пъти, често в един и същи ден: според гражданските и според църковните установения. 
