Мобилно меню

4.7677419354839 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (155 Votes)

9639Глупостта и фанатизмът вредят сериозно на вашето здраве

Изминаха два месеца от въвеждането на ограничителните мерки в нашата страна, от които не беше подмината и нашата църква. Макар че този период беше особено скръбен за християните, които бяха лишени от богослужебните последования и особено от божествената Литургия, за свещениците той беше много по-тежък.

Принудихме се да служим без народа, в празни църкви и всичко, което означава това. Тази болка и скръб обаче станаха непоносими заради постоянните атаки, идващи не толкова извън Църквата, а от членове на Църквата. В социалните медии се разпространиха безброй текстове, чиито автори, за съжаление, в повечето случаи избираха анонимността (питам се: защо? От какво се страхуват? Толкова ли са страхливи? Нищо ли не им говорят думите на Христос в съдилището: „Аз открито говорих“, Иоан 18:20). Нямаше никаква мяра в тези гласове и в шумния начин, по който мнозина мислеха, че трябва да защитават Църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

flag churchПо информация на Държавния секретариат на вероизповеданията в Румъния съществуват официално признати 18 вероизповедания, 36 религиозни асоциации с общ брой 27 384 молитвени домове (храмове, манастири и др.) Религиозната принадлежност на населението е 99. 8%.

Социално-милосърдният отдел на Патриаршеската администрация включва в своите права „анализиране и идентифициране на решения за специфичните проблеми на религиозната помощ, оказвана във военни поделения, затвори, болници, заведения за социална закрила“. Днес координатор на отдела е Синайският епископ Йероним (Крецу), патриаршески викарий.

На мое запитване относно дейността на военния клир в Румъния координиращият патриаршески съветник от Социално-милосърдния отдел при Патриаршията прот. Киприан Йон Йоница, отговори: „Военният клир в Румъния е възстановен през 1995 г. Служението на военните клирици в Румъния е регламентирано от Протокол, подписан с Румънска патриаршия през 1995 г., и чрез „Закон № 195 от 2000 г. относно учредяването и организирането на военния клир“ (Legea nr. 195/2000 privind constituirea și organizarea clerului militar[1]), довел до Заповед на министъра на националната отбрана M149 от 2000 г. изменена с M2 от 2014 г.

По данни от 2019 г. в Румъния има 82 военни свещеници, служещи в 78 военни поделения. Освен клира, зачислен към Министерството на националната отбрана, има военен клир и към Министерството на вътрешните работи и към окръжните инспекторати на жандармерията (18 свещеници).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

303544.pВ Румъния държавната подкрепа за вероизповеданията е регламентирана и конституционно гарантирана от чл. 29, ал. 5 от Румънската конституция, който гласи: „Религиозните култове са автономни спрямо държавата и се радват на нейната подкрепа, включително чрез улесняване на религиозната помощ в армията, болниците, затворите, приютите, и сиропиталищата“.

Днес в Румъния официално са регистрирани 18 вероизповедания[1] и 36 религиозни асоциации с общо 27 384 богослужебни места (храмове). Религиозната принадлежност на народа е 99.8%.

Чрез „Закон №489/2006 относно религиозната свобода и общия режим на вероизповеданията“ се регламентират основните източници за финансиране на вероизповеданията. Така, съгласно чл. 10-11 разходите за подпомагане на вероизповеданията се покриват от:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

IMG 1862Как да не изпаднеш в униние, опитвайки се да изпълниш заповедите? Отговорът на този въпрос изглежда очевиден – Христос казва: „... ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...“ (Мат. 16:24). Обаче във всяка евангелска заповед, освен нейното съдържание, съществува и вертикално измерение – степента на изпълнението ѝ от всеки християнин в зависимост от духовното му състояние.

Със забраняващите греха старозаветни заповеди нещата стоят къде-къде по-просто: казано е – „не кради“, откраднал си – значи си нарушил; казано е – „не прелюбодействай“, значи всяка любовна интрижка настрани те отлъчва от Бога и от Божия народ. Но какво да правим например с думите на Христос: „обичайте враговете си“? Нали дори за искрено желаещия да изпълни тази заповед християнин диапазонът на възможностите е твърде широк. Може да възлюбиш врага си така, че при необходимост да отдадеш за него своя живот, подобно на Христос. А може поне да престанеш да го мразиш, да не му желаеш зло в душата си, да виждаш в него същия човек, какъвто си и ти самият; човек, който също страда от греховна повреденост и се нуждае от Божията любов и спасение.

4.8987341772152 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (79 Votes)

4NjOs0BSw6EПрофанация и безпаметство

В днешно време не виждам нито желание за действително историческо увековечаване на паметта за войната, нито някакви опити да се осмисли по християнски това събитие.

Затова пък има опити да се говори за войната чрез дегустация на 150 „блокадни“ грама или, когато се отбелязва годишнината от края на блокадата в Санкт Петербург, чрез превръщане на част от Италианската улица в участък от обсадения град – само дето не са разхвърляли наоколо тела на покойници. Същинско кощунство, както и още един патологичен опит, при който на учениците се предлага да напишат съчинение във вид на писмо до бащата на фронта. Това говори за атрофия на всякакво нравствено чувство.

А не по-малко кощунствена е фразата „Можем да повторим“. Какво да повторим? Да погинат още десетки милиони ли? Понякога ми се струва сякаш мнозина наши съвременници са обзети от ужасяваща инфантилизация на съзнанието. И кой ако не Църквата най-вече трябва да извиси глас при тази толкова печална обществено-психологическа деградация.

Но първо въпросът трябва да се поставен по-широко – за нашата историческа памет. За съжаление, характерно за нашето общество е историческото безпаметство. Думите на Пушкин за това колко сме лениви и нелюбопитни не губят своята актуалност и днес. Вярно е, че в днешно време размислите и спомените за войната се усложняват от още две обстоятелства. Първо, трябва да признаем, че живеем в епоха на многобройни имитации, ролеви игри, всякакви реконструкции, които далеч не предполагат дълбоко, да не кажа християнско, но просто духовно-нравствено преживяване на това, за което говорим.