а повреди на душата си” (Мат. 16:26)
I
Според една груба дефиниция “гражданското общество” е онази същина на съвременната държава, без която самата тя ще се разпадне на противоборстващи си класи или пък ще се превърне в “безкласово” чудовище от типа на Хитлерова Германия или комунистическия Съветски съюз. Тоест самата съвременна държава съществува благодарение на него, а не обратното, което означава вече и съвсем различна дефиниция за държавност, тъй като двете горепосочени също са модерни държави par excellence.
За мое огорчение истината е, че глобализиращият се свят (грозна тавтология) е безалтернативен - поне в обозримо бъдеще. Затова всяка идея за променянето му днес е по същество или идеологическа утопия, или реален тероризъм, докато защитаващите го рано или късно, но неминуемо тръгват по пътя на манипулацията, на своеобразната псевдохристиянска дидактика, а и на военните действия. Общо и за едните, и за другите обаче е твърде безвкусното (в смисъла на Гадамер) схващане, че историята е преход от “просто” към “сложно” и от “несъвършено” към “съвършено”. Така всички дебати за и против глобализма в крайна сметка се израждат в квазиморална реторика; самата им аргументация е “схоластична”.
Нека започнем от България и да се опитаме постепенно да разширим контекста на разсъжденията си.