Бих искал да споделя с вас мислите, които изказах преди два месеца в хода на неофициалната среща на представителите на християнските конфесии с председателя на Европейската комисия Ж. М. Барозо. На тази среща голямо внимание бе отделено на Европейската конституция, която призовава за „открит, прозрачен и постоянен" диалог с църквите, а също така  и религиозните, философските и неконфесионалните организации. Както отбелязах в хода на срещата, важно е, въпреки негативните резултати от референдума за европейската конституция във Франция и Холандия, този призив да бъде запазен и включен в законодателния  документ, който ще замени конституционния договор.

Федерална република Германия е страната с най-голям брой православни християни в Европа, като изключим традиционно православните източноевропейски страни и Балканите. С това Православната църква е не само третата по големина християнска църква, макар и със значителна разлика, от двете традиционни вероизповедания в страната. Оттук идва и утвърждаването на Православието на немска земя, което има важно бъдещо значение за цялото Православие.

(на снимката от bTV -  българският православен храм в Берлин, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител)

Манастирът „Света Троица” е първият и засега единствен немски православен манастир. Той се намира в резервата Зьолинг-Фьоглер, във Везербергланд, сред очарователна хълмиста местност, близо до Боденвердер -  Буххаген, Долна Саксония.
Манастирът се обитава от малка монашеска общност, която претендира да е образец на "немско православно монашество".

Навярно мнозина от вас си спомнят режима на тока през 80-те години. Токът угасва и прекъсва по средата някое интересно предаване. Вбесен си и безсилен. Със свещ някак се справяме с тъмнината, но с телевизора нищо не може да се направи.
По-късно започнахме да се примиряваме, но стаята все така се изпълваше с напрегнато, мъчително мълчание. Измина доста време, преди в моето семейство да започнем да си говорим. Бяхме отвикнали да го правим. Междувременно всички, повече или по-малко, се бяхме променили... И тогава, в опразнената от екранни герои стая, осъзнахме, че сме си станали чужди.

В настоящия материал умишлено ще се дистанцираме от атрактивните медийни събития като загадъчно появилия се и бързо изтрит от Интернет форума на “Атака”  списък с имената на евреи, или бланките за членство в партията “Атака”, съдържащи ръст, произход и кръвна група, защото те са твърде добре отразени в средствата за масова информация. Вероятно повечето политици от “Атака” вече  са разбрали, че за щастливата им усмивка в предизборната нощ  си има и цена – цената да бъдеш постоянно във фокуса на общественото внимание.

Като излезем от политическата плоскост, ще се опитаме да разгледаме накратко на един друг аспект от явлението “Атака”, който за наше щастие все още е извън светлината на прожекторите – опитите от страна на ултра-националистическите лидери за заиграване с Православната църква и заплахата за християните, които биха се подвели от щедрите обещания на подобни политици.