Мястото на Църквата в грижата за наркоманите бе обсъждано през седмицата, посветена на борбата със зависимостите. Интересът на държавните институции, на зависими и техните родители към Църквата бе провокиран от  успешното лечение на наркомани, което се осъществява с помощта на нейните тайнства.

Църквата разпознава наркоманията като духовен проблем, проблем за това как възприемаш себе си и света. Затова и лечението на зависимостите започва с това, че всеки човек е много ценен в очите на Бога. Църквата не работи с целеви групи, а с конкретни хора, с конкретна болка и търси изхода за точно този човек. С любов и внимание. На това служение са се посветили свещеници от цяла България. Някои вече имат дългогодишен опит и конкретни успехи, други сега започват. Те вършат делото си с любов, състрадание и внимание, в тишината на храма.

През есента на 2002 година пристигнах с научна стипендия на Института за европейска история в Майнц, старинен немски град, разположен на река Рейн. Тъй като вече имах опита от един изследователски престой в Мюнхен, където посещавах неделното богослужение в българската църковна община “Св. Климент Охридски” веднага се поинтересувах има ли православен храм и в Майнц. Първоначално се оказа, че такава общност липсва. Ето защо в неделните утрини посещавах или католическата меса в романската катедрала “Св. Мартин” в центъра на града, разположена на няколко минути път от моя институт или протестантските служби в близката реформаторска църква “Св. Йоан”, най-старата храмова постройка в града и една от малкото запазени църкви в Германия от епохата на Късните Каролинги.

Телефонът звъни, когато репортерът на списание “Тreffpunkt” е на посещение при Йоханес Нотхаас. Обажда се жена, която би искала да научи от свещеника на руската православна енория “Св. мъченик Христофор” кога се провеждат богослуженията и дали би могла да изпрати сина си на тях. Отец Нотхаас й дава изчерпателна информация, макар в този случай да може да се зарадва само на доброто реноме на основаната от него през 1991 г. енория в Майнц, но не и на ново попълнение от енориаши: “Семейството живее чак  в Дрезден. Дамата ще трябва да намери храм по-близо”, споделя той.