Миналата седмица в медиите се появиха съобщения, че Старозагорският митрополит Галактион е въвел в архонство заради заслуги към Църквата напълно непознатия в църковните среди г-н Слави Бинев.
Мнозина си зададоха въпроса „Как се става архонт?“. В отговор на обществения интерес „Двери“ предоставя цяла папка с оригинални документи за това, до които успя да се добере с не малко журналистически дирения.
Схемата за „архондисването“ не е нова. Тя е разработена още преди няколко години от Тивериополския епископ Тихон (викариен епископ, т. е. помощник на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон) и „успешно“ прилагана от него в Рим.
Той, разбира се, прави това без разрешението на Св. Синод на БПЦ, вероятно надявайки се, че Рим е твърде далече от София. Тъй като, както казва Спасителят, „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Мат. 10:27), еп. Тихон е привикан от родните архиереи и му е забранено да раздава „благороднически“ титли от името на БПЦ. „Светлият“ му пример обаче е последван от по-висшестоящ в йерархията – Старозагорския митрополит Галактион. „Ноухау“-то изглежда му е предоставено от бивш съратник на еп. Тихон – йером. Дионисий, неизменен участник в архонтските церемонии. Той и още един „семинарист“ – Димитър Бобчев, сега „монах Климент“ в Западно- и Средноевропейска епархия – са близки сътрудници на еп. Тихон и вероятно основни съставители на представените тук документи в оригинален правопис и синтаксис.
Феноменът на религиозните организации със самостоятелна структура и дейност извън границите на видимото единство на църковното тяло начело с местния епископ се появява за пръв път в Гърция в края на 19 в. По собствена инициатива и без “мнението” на епископа групи от “зилоти”, клирици и миряни започнали да полагат организирано “мисионерско” усилие за религиозно “възраждане”, “просвещение”, “пробуждане” и “израстване” на народа. Отначало този феномен е предизвикал и доднес продължава да предизвиква объркване в съзнанието, тъй като тези организации не само отказвали да се наричат “парацърковни” (извънцърковни), а се представяли за най-добрите и динамични изразители на църковния живот. Затова, преди да се обърнем към историческите корени на това явление, трябва да се спрем върху неговия характер и естество.
По повод интервюто с Троянския игумен Генадий, озаглавено "Не искам кози и овце в храма", в редакцията получихме и другата гледна точка за разрушаването на могилата, което местните вярващи оценяват като посегателство на светиня.
В
условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване
на институциите на властта и обществените отношения, както и от
параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията
придобиват статуса на напълно отделени от държавата самостоятелни
институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на
правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и
правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени
организации и институции като свободни, равноправни и независими
субекти на правото.
