Миналата седмица в медиите се появиха съобщения, че Старозагорският митрополит Галактион е въвел в архонство заради заслуги към Църквата напълно непознатия в църковните среди г-н Слави Бинев.
Мнозина си зададоха въпроса „Как се става архонт?“. В отговор на обществения интерес „Двери“ предоставя цяла папка с оригинални документи за това, до които успя да се добере с не малко журналистически дирения.
Схемата за „архондисването“ не е нова. Тя е разработена още преди няколко години от Тивериополския епископ Тихон (викариен епископ, т. е. помощник на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон) и „успешно“ прилагана от него в Рим.
Той, разбира се, прави това без разрешението на Св. Синод на БПЦ, вероятно надявайки се, че Рим е твърде далече от София. Тъй като, както казва Спасителят, „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“ (Мат. 10:27), еп. Тихон е привикан от родните архиереи и му е забранено да раздава „благороднически“ титли от името на БПЦ. „Светлият“ му пример обаче е последван от по-висшестоящ в йерархията – Старозагорския митрополит Галактион. „Ноухау“-то изглежда му е предоставено от бивш съратник на еп. Тихон – йером. Дионисий, неизменен участник в архонтските церемонии. Той и още един „семинарист“ – Димитър Бобчев, сега „монах Климент“ в Западно- и Средноевропейска епархия – са близки сътрудници на еп. Тихон и вероятно основни съставители на представените тук документи в оригинален правопис и синтаксис.Цялата статия: Как се става „Велик Архонт на БПЦ“ – схемата в документи
По повод интервюто с Троянския игумен Генадий, озаглавено "Не искам кози и овце в храма", в редакцията получихме и другата гледна точка за разрушаването на могилата, което местните вярващи оценяват като посегателство на светиня.
В условията на новото демократично общество, породено от политическото преобразуване на институциите на властта и обществените отношения, както и от параметрите на новите нормативни разпоредби вероизповеданията придобиват статуса на напълно отделени от държавата самостоятелни институции, които изграждат своите отношения, основавайки се на правните норми. Те се развиват и управляват автономно по свои устави и правила, влизайки във взаимоотношение с държавата и други обществени организации и институции като свободни, равноправни и независими субекти на правото.
В началото на ХХІ в. Балканите са изправени пред твърде сложна и уникална ситуация, поне от гледна точка на последните два века от нашата история. Една по една или на групи балканските държави постепенно стават част от Европейския съюз (ЕС). Гърция отдавна е член на ЕС, а България и Румъния вече са подписали присъединителните договори за членство в Съюза. Следват Сърбия и Черна гора, Македония и Албания, може би и Турция. В тази перспектива, в едно обозримо бъдеще, почти всички традиционни православни общности по презумпция ще се окажат в една широка по мащаби политическа и икономическа общност от държави, подобна по своето многообразие на Римската, Византийската или Османската империи. В този смисъл е вече политически решено да се размият националните граници и постепенно да изчезнат. 
