“Най-големият враг на човека е грехът – плоди болести и смърт” – това изречение е написано с бяла боя на един от мостовете над Дунав в град Братислава. Надписът е направен с обикновена четка направо върху тротоара и не спада към жанра на графитите. Подобни маниашки надписи се виждаха едно време на излизане от София с влак в северна посока: Бог е любов, Четете Библията…

Тези мъдри всъщност мисли, написани по този начин на някакво странно място, дали правят впечатление на някого и не звучат ли твърде страшно – това се чудя всеки път… Замислил си се за светски неща, за грешни може би и изведнъж прочиташ нещо такова…

Бог съществува

Ние определяме чудесата като особено Божие дело в света. Ето защо първо трябва да се приеме, че Бог съществува. Апологетиката привежда многобройни доказателства за Божието битие: космологически, психологически, исторически, телеологически, онтологически и нравствени, но предупреждава, че за Бога като свръхсъщност и свръхбитие не могат да бъдат приложени никакви логически аргументи. Оттук, ако приемем, че Бог съществува и наред с другите Си дела е сътворил света, значи е в състояние и да действа в този свят.
        
Същност на чудесата

Основни белези на чудесата са, че те са действителни факти. Те не са естествени явления, които ние, според нашите ограничени познания, не можем да обясним. Те винаги имат религиозно-нравствена страна – да утвърждават вярата в Бога и Божието домостроителство за спасение на човеците.

Преди известно време у нас се заговори за възможността гражданският и църковният брак  да имат еднаква стойност пред закона. Чуха се много “за” и “против”, но така или иначе гражданският брак все още е задължителен за гражданите на страната ни и желаещите да сключат църковен брак са принудени да се женят по два пъти, често в един и същи ден: според гражданските и според църковните установения.

Едни го правят не поради голяма ревност по Бога, а просто защото църковният брак е някак по-пищен, тайнствен, романтичен, атрактивен, защото и другите го правят... Други отдават кесарю кесаревото, а после божието - на Бога убедени, че без благодатта божия няма да понесат тежкия кръст, който поемат.

Но това, че препоръчва на своите вярващи да сключват и църковен брак освен задължителния граждански, значи ли, че Църквата не зачита гражданския като такъв, че го счита за недействителен? Плод на съвременността, на нейния плурализъм и отстъпление от вярата ли е гражданският брак? Ако една семейна двойка е сключила брак преди 30, 40 години, живели са толкова години в съгласие, търпели са един други му теготите си, отгледали са деца и внуци… тези хора неженени ли са, ако не са се венчали понеже “времето беше такова”? В блуд ли са живели през тези години?

Феноменът на религиозните организации със самостоятелна структура и дейност извън границите на видимото единство на църковното тяло начело с местния епископ се появява за пръв път в Гърция в края на 19 в. По собствена инициатива и без “мнението” на епископа групи от “зилоти”, клирици и миряни започнали да полагат организирано “мисионерско” усилие за религиозно “възраждане”, “просвещение”, “пробуждане” и “израстване” на народа. Отначало този феномен е предизвикал и доднес продължава да предизвиква объркване в съзнанието, тъй като тези организации не само отказвали да се наричат “парацърковни” (извънцърковни), а се представяли за най-добрите и динамични изразители на църковния живот. Затова, преди да се обърнем към историческите корени на това явление, трябва да се спрем върху неговия характер и естество.