Жителите на приказното старопланинско селце се точат за извънземен туризъмЦаричина е най-красивото и най-мистериозно планинско селце в България. Убеждавам се в това след 230 км път с влак, автобус, автостоп и пеши ход. Лека мъгла е премрежила отсрещния хълм, по който е накацала една махала. Нейде извисоко оловните облаци се разкъсват за малко и сноп лъчи опипват земната плът. Като прожектори на космически кораб, минава ми през ума. Навлизам в селото, макар че табела с името “Царичина” не виждам никъде. Зеленина и тишина. Мъртвило. Не се виждат никакви хора. На един фургон разчитам странна табела - “Aliens BG”...
Човешко присъствие откривам единствено в кръчмата. Въпреки ранния час, двама местни се черпят с мента. Всъщност, не са толкова местни. Господинът с прошарената брадичка-катинарче е софиянец, който е дошъл на вилата по празниците. Другият, Величко, пък е северняк. В Царичина била омъжена сестра му. Поръчвам по една мента на компанията и приказките тръгват.
Превръщането на Църквата в религия се отъждествява с индивидуализирането на вярата, аскезата и богослужението: вярата се отчуждава в индивидуални убеждения, аскезата - в индивидуална етика, а богослужението се превръща в индивидуален дълг. Правилните убеждения, подчиняването на нравствените заповеди и последователността в изпълняването на богослужебните задължения са достатъчни, за да гарантират оправданието и спасението на човека. В религиозната интерпретация на благочестието и спасението не се предполага нищо, което има общностен характер; нито общността – тялото на любящи отношения, което се конституира в евхаристийната вечеря, нито участието в това конституиране, нито търсенето на истината в промяната на способа ни на съществуване: в прехода от природния инстинкт за самосъхранение и надмощие към изпълнено с любов самопревъзмогване и самопринасяне. 
В края на 2008 г. Българската православна църква се сдоби с нов устав. Отлаганият четири години Църковно-народен събор утвърди новия документ, който ще ръководи административния живот на БПЦ за напред. За разлика от предишния събор през 2001 г. този път делегатите се радваха на голям медиен интерес, което свидетелства само за едно: не само Църквата, но и цялото общество очакваха промени и раздвижване на църковния живот. Отговори ли съборът на тези по-скоро смътни обществени очаквания за положителна промяна, ще покажат времето и виталността на новия устав. В публичното пространство три месеца след приемането на основния документ на БПЦ не се появи нито един сериозен коментар върху него и в това отношение съпричастните към църковната проблематика юристи и богослови канонисти са в дълг пред църковната общност. Крайното послание, което получи българското общество, бе, че основният проблем на събора е бил кой да получи по-голямо парче от баницата с църковните имоти. Друга тема обществото ни не успя да припознае като своя, а и никой не си направи труда да му обясни на достъпен език защо този устав е толкова важен за бъдещето на БПЦ.
Осъждат ли законите на Страсбург човекa или държаватa, ако първом не чуят или узнаят какво върши? (срв. Йоан 7:51)
Разговор с отец Алексей Трубач, свещеник на единствената православна енория в Монголия, публикуван в сайта на Украинската православна църква, Московска патриаршия. Отец Алексей е белорус по националност, роден в Украйна. С решение на Светия синод на Руската православна църква е назначен за свещеник в единствения православен храм в Монголия през 2005 г. Според него, главната задача, която стои пред православните мисионери в Монголия, е да съхранят в страната православието и да създадат пълноценна мисия. За да не изчезне съвсем православието в Монголия, е нужна „тълпа от млади хора, които да дойдат и да проповядват Христос”, твърди отецът-мисионер.
