За много и щастливи години! Вече е Рождество Христово, влязохме в Рождество Христово, живеем го, наслаждаваме се на тези дни. И атмосферата е много празнична. Всички сте много радостни и щастливи, нали? Представям си как всички се радвате да сте със семействата си, подготвяте се да излезете някъде, да се забавлявате, да се радвате, да изпитате щастие, да купите подаръци, сладкиши, да отидете на гости… Ще качим килограмите, ще забравим диетите, ще забравим усилията на поста и ще започнем сега да се наслаждаваме. Не е ли така? А, някой ми казва, че не е точно така:

- Отче, не всички са радостни днес...

Трябва и аз да свърша предаването по-бързо, защото ме очакват на трапезата, за днес имам много покани, не зная къде първо да отида… Някой пак ми казва:

- Отче, няма ли да спреш да говориш за всички вас, които сте много радостни днес, в този празничен и тържествен ден, и да се занимаеш малко и с нас?

Знам още един безбожник и хулител, когото пускат да говори по телевизията, въпреки че е изрича големи хули за Христос и св. Богородица. Но и Църквата не понечва да отлъчи някои такива. А би трябвало Църквата да ги отлъчи. Не се решава да прибегне към отлъчване!

- Отче, какво ще им помогне отлъчването, след като те не признават нищо?

- Поне ще се види, че Църквата има отношение.

- Отче, нима мълчанието означава, че Църквата ги приема?

- Да. Някой си пише хули за св. Богородица и никой не реагира. Казах на едного: „Не виждаш ли какво пише онзи?”. „Е, какво да правиш, казва ми. – Ако се занимаваш с такива, само ще се изцапаш”. Бои се да говорят.

- От какво се страхува, отче?

- Да не напишат нещо и за него и да се изложи. И заради това търпи да бъде хулена св. Богородица! Не бива да чакаме някой друг да извади змията от дупката, за да имаме ние спокойствие. Това е признак на липса на любов. След това човек започва да постъпва само според интереса си. Затова и днес съществува такъв дух: „С еди-кой си да бъдем в добри отношения, за да говори добре за нас. С другия да бъдем добре, за да не ни злепостави и т. н. Да не ни вземат на подбив, да не станем жертви”.

Християнството прониква на африканския континент още в годините на Христовата проповед. Сам Христос стъпва в Африка в началото на земния си път. Светото семейство е принудено да бяга в Египет, за да избегне гонението на Ирод. Впоследствие св. ап. Марк става пръв епископ на Александрийската църква. Светото предание на Църквата обаче пази и един друг спомен, който по-късно Римската църква се опитва да омаловажи и заличи, за да наложи версията за 20-годишното светителстване на св. ап. Петър на катедрата в Рим. Това съхранило се и до днес предание, което има своите основания и доказателства, сочи като пръв епископ на Христовата църква в Александрия апостол Петър, а не апостол Марк, който днес е посочван като първосветител на Египет и Африка във всички авторитетни справочници и изследвания по темата. Палестина и Египет са двете единствени страни, които Сам Господ Иисус Христос освещава с присъствието си след Своето Въплъщение и Рождество. Ето защо е съвсем естествено и дори наложително те да се радват на специалното внимание на апостолите и Църквата.

Как да проповядваш Христос, когато брат се изправи срещу брата и всеки един от тях призовава една и съща Църква за помощ? Сега и двете воюващи страни не само не се борят с Бога, но Го призовават за помощ с едни и същи молитви. Отивайки на бой един срещу друг, хората се молят пред едни и същи икони.

„Също ще чуете за войни и за военни слухове. Внимавайте, не се плашете, защото всичко това трябва да стане, но все още не е краят“ (Мат. 24:6).

Война и мир

Честно казано, дълго време не разбирах понятието „богословието след…“ („след Освиенцим“ и даже „след ГУЛаг“). Да, преди много години се е извършило голямо зло, то е очевидно, то е осъдено от всички, то не може да се повтори. Но какво отношение има това към богопознанието, към делото на апостолите и подвижниците, което по никакъв начин не зависи от престъпленията и отстъплението на падналия свят?

И ето, че за да осъзнаеш тази връзка между войната, Църквата и живота на хората, беше необходимо да станеш съвременник на събитията, случващи се сега съвсем наблизо. И изобщо, преди петнадесет години ми се струваше, че всички принципни духовни въпроси са решени и остава само да се следва написаното от св. отци, да се принася покаяние за ежедневните грехове, редовно да се прибягва към тайнствата и духовният живот ще бъде благоустроен, и целият живот ще се промени.

Въпросът за кризата, която изживяваме, е много обширен, а състоянията, през което преминаваме, са наистина критични. Голяма част от народа има чувството, че закъсняхме с нашата проповед и с тревога очакват словото на Църквата. Нашата отговорност е много голяма. Призвани сме да говорим във време, когато в страната ни има много сили, които яростно атакуват Църквата и се опитват да я изтласкат в периферията на живота. Както правилно отбелязва един наш събрат, „това, което светът преживява през този период, никога не го е живял в миналото. Това, което става в нашата родина, е непознато досега и е поразително. Наред с духовната, социалната и икономическата криза, стават обрати от всякакво естество”.

Прави се опит за изкореняване и разклащане из основи на много традиционни неща, които досега считахме за самопонятни в живота в нашата страна. От социална гледна точка се прави опит за преобръщане на даденостите и на правата на хората и то по невиждан досега начин. За тези мерки настояват нашите заемодавци. С други думи, ние сме страна под окупация и изпълняваме нарежданията на нашите господари-заемодавци. Въпросът, който се поражда, е дали техните претенции засягат само икономическите и социално-осигурителни въпроси, или засягат и духовния и културен облик на нашата родина.