Благодаря на чуждестранните участници за усилието да дойдат в Букурещ, както и да съставят толкова съдържателни и полезни научни съобщения. За всекиго от нас докладите съдържаха ценни информации. Особено докладите на чуждестранните представители съдържаха изцяло нови за нас неща, отнасящи се до сестрите-църкви. Тези съобщения ни показаха образа, измеренията на огромната трагедия на сестрите-църкви от бившите съветски страни. Запознаването с тази ситуация е изключително ценно за нас, защото чрез сравнението можем да оценим по-правилно ситуацията на Църквата в нашата страна и мъдростта, способността, дипломатичността с която на първо място патриарх Юстиниан, а и целият Св. Синод, са ръководили съдбата на Църквата в периода на тежкото изпитание. Първоначалният замисъл бе конгресът да се организира на национално ниво. Но си дадохме сметка колко полезни ще са за нас изложенията от страна на православните сестри-църкви. Свидетелствата, с които се запознахме, ни потресоха. Църкви, останали с по трима-четирима йерарси, няколко храма и нито един манастир или без нито едно духовно училище – на прага на пълен духовен фалит.

Днес технологиите са навсякъде, животът всеки ден ни предоставя немислими досега неща, при това често взаимоизключващи се. Например, развиват се технологии, които улесняват контрацепцията - незачеването. Там, където природата би създала живот, технологията се намесва с претенцията: Не, аз контролирам това! Ще има живот, ако искам! Съществува и обратното явление - където има проблем с раждаемостта, технологията отново се намесва: Ще създам плодовитост. И не само това, но и живот! Мога не само да подобря здравето на ембриона чрез хирургична интервенция или друг начин, но мога да променя и генетическите характеристики на плода! Технологията има такива претенции, защото обществото го иска, общественото мнение го иска, науката го иска - всички считат, че това е твърде добро. Защо?

Резултати от специализирано научно-социологическо изследване

Темата за младите хора е колкото стара, толкова и нова. Те са цвета на всяко общество - чрез тях продължава човечеството. Оттук и големият интерес към тях от древността до днес. Темата е актуална за българското общество, особено днес във века на бурно развиващите се технологии и обществен живот. Българската православна църква не би могла да бъде също далеч от нея с оглед подготовката на бъдещите си служители. Тя трябва да отгледа хора за своята пастирска и спасителна дейност.

Ще трябва да отбележим, че с възникването на нови проблеми пред българските младежи подобно изследване за дейността на Църквата спрямо съвременните млади хора в тази насока липсва. Новите условия предполагат Църквата да се стреми да обгърне подрастващите поколения в своите пастирски грижи.

Основна задача на настоящето изследване е да направи за първи път у нас от християнска православна гледна точка обстоен анализ на състоянието на младите хора след мъчителния 20-годишен преход от тоталитаризъм към демократично общество, като се обрисуват ситуацията и промените, настъпили в този период.

Въпросът за сътрудничеството между психотерапевтите и свещениците днес е дискусионен в теорията и практиката на пастирската психология и мисията на Църквата. В нашата действителност от една страна са налице научните позиции на представителите на светската психологична наука, а от друга – са противопоставени консервативно-доктринални предубеждения в редица богословски и църковни среди. Същевременно обаче има консултанти  по психология, които изповядват в една или друга степен православното верую, като същевременно и много свещенослужители търсят допълнителна квалификация, за  да отговорят на все по-нарастващата  интензивност на стресовите преживявания и травмиращата междуличностна агресивност сред енориашите им, при което мнозина, без да осъзнават това, се намират на границата на психичните заболявания и пребивават в междинни състояния на здрави и психично болни.