Архим. Емилиян (Боцановски), предстоятел на Българската православна църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж, на 12 февруари 2019 г. беше удостоен с „Почетен знак с лента на Института за изследване на обществата и знанието“ при БАН за особени заслуги за развитие на института в духовната сфера и във връзка с дългогодишното му сътрудничество с Българската академия на науките, както и за приноса му за утвърждаване на православната вяра сред българите зад граница.

Публикуваме доклада на архим. Емилиян при връчването на отличието в София.

Разглеждайки духовното състояние на съвременна Европа, първо трябва да уточним някои понятия. Днес повечето хора си мислят, че модерното общество или т. нар. светско общество е безрелигиозно, неутрално, а различните традиционни религиозни компоненти, които го съставляват, остават ограничени в частното пространство.

Кой е св. Йосиф Дамаскин?

Той е Йосиф, син на Джарджус (Георги) Муса (Моисей), син на Мехна Ал-Хаддад, познат просто като о. Йосиф Мехна Ал-Хаддад. Св. Йосиф Дамаскин е от бейрутско потекло, гражданин на Дамаск и православен по изповедание – така светецът е обичал понякога да се самоиндентифицира. Баща му изоставя Бейрут в първата четвърт на 18 в. и идва, та се установява в Дамаск, където се занимава с тъкане на копринени платове. Там се жени и ражда три мъжки рожби: Муса, Ибрахим (Авраам) и Юсеф (Йосиф). Бащата на св. Йосиф Дамаскин е от арабски гасанидски хорански произход (гасанидите, наречени така по името на своя вожд Гасан, са арабско православно племе, съществувало преди исляма и помагало на византийците в техните войни с персийската империя през 6 в., оцеляло и след установяването на Арабския халифат в земите на византийската империя – бел. прев.). Неговите предци са се преселили от южносирийската планинска област Хоран в бекаайското ливанско градче Ал-ферзел в Източен Ливан още през 16 в., а оттам в Баскинта, в планинския район на Кадаа Ал-Матън (област Планина Ливан – бел. прев.), и после в Бейрут.

Тези, които разказват за него като свещеник, говорят, че бил среден на ръст, с бяла кожа, с достолепна осанка и високо чело, с умни очи и гъста брада.

Сръбска православна църква произвежда собствена марка вина и ракии – патриаршески. Нейните изби в Сремски Карловци са продължители на вековна традиция. Избите се намират в Стария дворец, а лозята са разположени в околността на Фрушкогорското селище. Патриаршеските изби пазят, както и някога, превъзходни вина: патриаршеско червено, патриаршеско бяло, както и десертни вина, от които, при всички случаи, най-известното е берметът. Разбира се, виното се произвежда и за богослужебни цели, като евхаристиен дар, защото от всички дела на човешките ръце за производство на хляб и вино е нужен най-много труд.

Винарската традиция в Сръбската православна църква води началото си още от нейното основаване и от първия ѝ духовен водач св. Сава Неманич. Около 1230 г. архиепископ Сава сключва договор със светогорския „Протат“ относно границите на хилендарските лозя. Св. Сава лично поставя и контролира граничните камъни. „Лично се договарям и относно това, когато това място бъде превърнато в лозя, да държа в притежание и да управлявам тези лозя несъмнено, необезпокоявано и неотменимо, докато пребивавам между живите, а след края на живота си едната половина от лозята завещавам на килията си, която е посветена на нашия преподобен отец Сава и се намира в близост до Карея, и която съм изградил от основи, а другата половина – на съборната църква в Карея...“ – това е волята и завещанието на св. Сава в конкретния случай.

Свещ. Александър Хворост, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“ в гр. Дружковка, Украйна, разсъждава върху един наболял въпрос – потребителското отношение към Църквата. За какво идваме в храма? Какво е той за нас – пространство за духовни услуги, място за получаване на благодат, магазин за „осветени“ сувенири или нещо много повече?

Ние живеем в епоха на научно-технически прогрес, небивал подем на материалното равнище и благосъстояние на населението. Това води до формиране на култура на потреблението. Изключително широкият пазар на стоки и услуги влияе върху мисленето на човека, върху отношението му към заобикалящия го свят. Това, разбира се, се проявява и в Църквата – нали живеем в обществото, и при нас идват хора, които прилагат и в храма потребителското си отношение към живота.

Енориашите, отнасящи се към Църквата потребителски, могат да бъдат разделени на три групи.

Благодаря на чуждестранните участници за усилието да дойдат в Букурещ, както и да съставят толкова съдържателни и полезни научни съобщения. За всекиго от нас докладите съдържаха ценни информации. Особено докладите на чуждестранните представители съдържаха изцяло нови за нас неща, отнасящи се до сестрите-църкви. Тези съобщения ни показаха образа, измеренията на огромната трагедия на сестрите-църкви от бившите съветски страни. Запознаването с тази ситуация е изключително ценно за нас, защото чрез сравнението можем да оценим по-правилно ситуацията на Църквата в нашата страна и мъдростта, способността, дипломатичността с която на първо място патриарх Юстиниан, а и целият Св. Синод, са ръководили съдбата на Църквата в периода на тежкото изпитание. Първоначалният замисъл бе конгресът да се организира на национално ниво. Но си дадохме сметка колко полезни ще са за нас изложенията от страна на православните сестри-църкви. Свидетелствата, с които се запознахме, ни потресоха. Църкви, останали с по трима-четирима йерарси, няколко храма и нито един манастир или без нито едно духовно училище – на прага на пълен духовен фалит.