Как да не изпаднеш в униние, опитвайки се да изпълниш заповедите? Отговорът на този въпрос изглежда очевиден – Христос казва: „... ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...“ (Мат. 16:24). Обаче във всяка евангелска заповед, освен нейното съдържание, съществува и вертикално измерение – степента на изпълнението ѝ от всеки християнин в зависимост от духовното му състояние.
Със забраняващите греха старозаветни заповеди нещата стоят къде-къде по-просто: казано е – „не кради“, откраднал си – значи си нарушил; казано е – „не прелюбодействай“, значи всяка любовна интрижка настрани те отлъчва от Бога и от Божия народ. Но какво да правим например с думите на Христос: „обичайте враговете си“? Нали дори за искрено желаещия да изпълни тази заповед християнин диапазонът на възможностите е твърде широк. Може да възлюбиш врага си така, че при необходимост да отдадеш за него своя живот, подобно на Христос. А може поне да престанеш да го мразиш, да не му желаеш зло в душата си, да виждаш в него същия човек, какъвто си и ти самият; човек, който също страда от греховна повреденост и се нуждае от Божията любов и спасение.