
Избрах Живота пред смъртта

Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог
Все по-често чуваме и четем, че трябва да се създаде християнска партия, християнски фронт или християнска политическа платформа. Много хора искрено и сериозно желаят християнството да започне да воюва в световната политика и това, разбира се, от негово име би трябвало да направи една особена партия.
Може би християнската партия желае просто да се живее по-добре; може би тя е призвана да реши какво означава „по-добре” и с какви средства трябва да се постигне то. Ако избере първия вариант, тя няма да бъде особена политическа партия – почти всички партии се стремят към цели, които биха се понравили всекиму: те искат за всички (или за някакви) хора увереност в бъдещото им благополучие, а за страната – най-доброто, от тяхна гледна точка, отношение между ред и свобода. Разделя ги това как разшифроват тези неща. Обикновено ние не спорим трябва ли хората да живеят по-добре, а какво ще им помогне за това – капитализмът или социализмът, демокрацията или монархията и т. н.
Какво би трябвало да прави тогава една християнска партия? Благочестивият Филарх е убеден, че добър може да бъде само християнският живот, а той трябва да се утвърждава от силна власт, унищожаваща и последните следи на душегубителния либерализъм. По негово мнение фашизмът, например, просто е изопачил една вярна идея, а чудовището на демокрацията ще погълне християнството, ако бъде оставено на воля. Затова той е готов да приеме помощ дори от фашисти, надявайки се, че заедно със съратниците си, ще успее да ги превъзпита.
В наркозависимостта лесно можем да разпознаем едно от многото лица на зависимостта, на която е подвластен човекът в нашия век, новия облик на страстите, за които говорят св. отци. В църковния език те носят красноречиви имена, като чревоугодие, блудство, печал, униние, гняв, тщеславие, гордост и сребролюбие. Днес същите могат да бъдат разпознати зад сложни имена, например като орторексия, булимия и анорексия.