Църква и общество

Началото и краят на проповедта

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)

“Тостът трябва да е кратък като изстрел”, се казва в един руски филм. Мисля си, че често и в църковната проповед трябва да проехтява изстрел. Не истински изстрел, но нещо, което да грабва вниманието на слушателите. А след това да се каже друго нещо, което да се запомни, което да те вдъхнови да направиш макар и малка крачка по собствения си път към съвършенството.

Веднага ще попитате: “Че кой сега прави така?” Днес почти никой. Но да видим как проповядва Христос. В проповедите му винаги първо проехтява изстрел, нещо, което стресва слушателите. Като нещо от рода на: Вие сте чували това, аз пък ви казвам друго; или вземете за пример бедната вдовица, а не благочестивия фарисеин, една лепта може да бъде по-ценна от огромно дарение, смъртта може да донесе живот...

Цялата статия: Началото и краят на проповедта

За Благовещение и благовещенията

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)

Животът ни, с изпитанията и радостите му, е низ от благовещения, в които Бог, по един или друг начин, ни изявява благата Си воля и очаква нашия отговор. Разкрива ни я чрез ежедневните ни задължения, чрез радостни или болезнени обстоятелства, чрез тежки изпитания, чрез нуждите на хората около нас – непрестанни поводи да постъпваме съгласно евангелските заповеди. Същността на християнството не е ли в това, да съумяваме във всички случаи, в които Бог ни призовава, да засвидетелстваме вярата си, да отговаряме със смиреното: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”?

Цялата статия: За Благовещение и благовещенията

Нуждае ли се Европа от християнството?

4.7222222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (18 Votes)

Този въпрос не трябва да бъде риторичен, а същностен; но такъв ще бъде само за онзи, когото наистина го е грижа за Европа. А нас трябва да ни е грижа за Европа поне по две причини: а) ние сме част от Европа, независимо дали искаме или не и независимо дали на нея й се харесва или не и б) християни сме и като такива трябва да ни е грижа за цялото творение – как тогава да не ни е грижа за собствения ни дом?

За да разберем по-добре дали християнството е необходимо на Европа, нека за миг си я представим без християнство.

Да отстраним от Европа всичко, което е християнско и да се вгледаме в остатъците от поезията и литературата, архитектурата и изобразителното изкуство, музиката и философията, и въобще в съвкупността от европейската култура и цивилизация. Какво ще видим? Само: а) сурова варварщина или б) надменно самолюбие, или, може би, жалка комбинация от едното и другото.

Или нека погледнем исторически на въпроса: нима днешните европейски народи не са всъщност християнизирани орди, които след небивал пробив в териториите, които днес наричаме Европа, заличават Западната римска империя, рушейки и опожарявайки всичко след себе си? Техните потомци, модерните европейски историци, пишейки всъщност за своите предци, много векове по-късно евфeмистично описват това като „велико преселение на народите”, сякаш става дума за научна експедиция, а не за безподобни зверства, които потапят тогавашното светско царство в реки от кръв. Например, унищожението е стигнало дотам, че между 5 и 9 век градът не е могъл изобщо да се установи като институция. Какво би станало, ако тези варварски орди не се бяха християнизирали лека-полека? Наистина, едва когато Европа криво-ляво се християнизира, се сдобива с донякъде „сериозна” държавност. Изглежда, че християнството не е само полезно, но и необходимо на Европа, за да бъде тя в очите ни онова, в което през вековете са се стремили да я превърнат нейните най-добри чеда.

Цялата статия: Нуждае ли се Европа от християнството?

Най-прекрасното послание за спасението

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (27 Votes)

Почувствах мисионерското призвание като вътрешен импулс по време на следването си в семинарията. Но напълно разбрах какво представлява то по време на мисионерската ми работа в Южна Индия и по-късно в Бразилия.

Бях изпратен в Бразилия да обгрижвам духовно една малобройна общност емигранти, принадлежащи към нашата църква (Антиохийската православна църква). Те бяха забравили сирийския и арабския език. Новото поколение знаеше само португалски. В Индия вече бях виждал как нашите хора се бяха сблъсквали с този проблем, който ги накара да преведат православното богослужение на местния език. Затова и аз започнах да превеждам. Това ми помогна да разбера по-добре и в дълбочина нашето богослужение, нашата църква и дори Евангелието. Аз самият започнах да преоткривам Евангелието, Църквата и хората около мен, които се нуждаеха от моето служение. Болшинството от тях не принадлежаха към Православната църква, но аз чувствах, че те очакват нещо от мен. Започнах да им говоря за Христос, за Църквата, за Евангелието на португалски, с малкото думи, които знаех на този език. И бариерата бе преодоляна. Те разбраха посланието. Когато някои от тях поискаха да се кръстят, аз започнах да превеждам текста на тайнствата Кръщение и Миропомазване. Вие не можете да си представите какво безценно богатство открих, при превода на тези древни църковни служби.

Цялата статия: Най-прекрасното послание за спасението

Да празнуват ли православните деня на влюбените?

4.6268656716418 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (67 Votes)

С навлизането на демокрацията, у нас нахлу западната масова култура, а с това и един нов празник в средата на февруари: Св. Валентин, по-популярен като Ден на влюбените. Младите хора го приеха с особена охота. Медиите услужливо откликнаха на този интерес с информация за св. Валентин и за традициите, свързани с празника в различните страни. Търговците побързаха да окичат сергиите си с пурпурни сърца, балони, плюшени играчки и картички с крилати амурчета и сгушени гълъби, а собствениците на увеселителни заведения излязоха със специалти за младите влюбени.

Като че само Църквата остана встрани от тази розова еуфория в средата на февруари. В църковните среди се погледна с подозрение на Деня на влюбените и със смътните опасения, че като всичко, идващо от Запада, и този празник носи дух чужд на Православието, зловреден.

Така или иначе, този празник печели все по-голяма популярност. Затова ние, миряни и свещенство, сме длъжни да осмислим по-сериозно отношението си към този факт от нашето съвремие. И ако е възможно, колкото може по-скоро да заработим за едно християнско преосмисляне на този празник.

Цялата статия: Да празнуват ли православните деня на влюбените?