Мобилно меню

4.6571428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.66 (35 Votes)
1_35.jpgСекуларизацията е духовно чедо на модернизма – това вече е известно. Тя конституира проявата на жаждата на субекта от епохата на модернизма за автономност по отношение на всякаква религиозна връзка. Именно с тази предпоставка тя е била възприета и одобрена, превърнала се е в течение,  в символ, в идеология.

Това, на което може би не е обърнато по-широко внимание, е, че фундаментализмът е истинска рожба на модернизма – несъмнено едно нежелано дете, но във всеки случай издънка, която се е родила и е израснала в сянката на голямото стебло на модерните времена и която се е хранила от неговите собствени сокове. За някои тази констатация изглежда парадокс, след като е очевидно, че фундаментализмът функционира като заклет враг на модернизма.

По-горната констатация разрешава и недоумението. Нещо, което се ражда като възражение и антидот спрямо друго нещо, задължително дължи съществуването си на него. Неговият по-нататъшен живот се определя изключително от неговия родител, бидейки осъдено на отсъствие на оригинално предложение. Едно такова програмирано противопоставяне говори и за сродните връзки – по същия начин, по който разбунтувалото се дете на някой деспотичен родител губи истинското си аз, ако завинаги остане в същото положение.

4.55 1 1 1 1 1 Rating 4.55 (20 Votes)
Нагласите към религията в България според Европейското изследване на ценностите (2008)

Съществуват различни подходи към описанието и изследването на религиозните феномени. От една страна, те могат да бъдат мислени през призмата на индивидуалния опит за трансцендентното, който обикновено се обозначава като „вяра“ в пределни и най-висши ценностни идеи, важни за собственото ни съществуване. Тъй като истинността и интензивността на този опит не подлежат на верифициране и измерване, социалните науки обикновено избягват да тематизират субективните религиозни преживявания. От друга страна, веровият опит и религиозните ценности влияят не само върху индивидуалната ориентация на човешките действия, но и върху жизнения свят на общността. Това позволява отношението към религията и свързаният с него специфичен групов етос да се наблюдават в един по-общ контекст – този на колективните практики и на представляващите ги институции. Вниманието на социолозите се привлича все по-често именно от този тип религиозни нагласи, тъй като тяхната роля за преструктурирането и динамичното развитие на културните идентичности се засилва.

При цялата условност на социологическите типологизации, количествените изследвания отдавна са доказали, че представляват важна, макар и разбира се, не единствено валидна основа за анализ. Благодарение на корпусите от емпирични данни става възможно да се изгради по-конкретна и многопланова картина на значението на религиозните нагласи във функционално силно диференцираните съвременни общества.

4.5294117647059 1 1 1 1 1 Rating 4.53 (51 Votes)
1_43.jpgЖителите на приказното старопланинско селце се точат за извънземен туризъм

Царичина е най-красивото и най-мистериозно планинско селце в България. Убеждавам се в това след 230 км път с влак, автобус, автостоп и пеши ход. Лека мъгла е премрежила отсрещния хълм, по който е накацала една махала. Нейде извисоко оловните облаци се разкъсват за малко и сноп лъчи опипват земната плът. Като прожектори на космически кораб, минава ми през ума. Навлизам в селото, макар че табела с името “Царичина” не виждам никъде. Зеленина и тишина. Мъртвило. Не се виждат никакви хора. На един фургон разчитам странна табела - “Aliens BG”...

Човешко присъствие откривам единствено в кръчмата. Въпреки ранния час, двама местни се черпят с мента. Всъщност, не са толкова местни. Господинът с прошарената брадичка-катинарче е софиянец, който е дошъл на вилата по празниците. Другият, Величко, пък е северняк. В Царичина била омъжена сестра му. Поръчвам по една мента на компанията и приказките тръгват.

4.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (52 Votes)
1_60.jpgПревръщането на Църквата в религия се отъждествява с индивидуализирането на вярата, аскезата и богослужението: вярата се отчуждава в индивидуални убеждения, аскезата - в индивидуална етика, а богослужението се превръща в индивидуален дълг. Правилните убеждения, подчиняването на нравствените заповеди и последователността в изпълняването на богослужебните задължения са достатъчни, за да гарантират оправданието и спасението на човека. В религиозната интерпретация на благочестието и спасението не се предполага нищо, което има общностен характер; нито общността – тялото на любящи отношения, което се конституира в евхаристийната вечеря, нито участието в това конституиране, нито търсенето на истината в промяната на способа ни на съществуване: в прехода от природния инстинкт за самосъхранение и надмощие към изпълнено с любов самопревъзмогване и самопринасяне.

В християнството, превърнало се в религия, всяка форма на колективност има своето място само, ако съдейства (като спомагателен и укрепващ фактор) в култивирането на индивидуалното благочестие. Богослужението е общо, за да вземе човек пример от молещите се на едно и също място и да усили своята ревност за индивидуална молитва. Човекът участва в евхаристийната вечеря заради наградата за своите добродетели и “чистота”, заради “допълнително” санкциониране на прошката на греховете, дадена в изповедта, както и за енигматично “свръхестествено”, почти магическо осигуряване на “вечен живот”.

4.5675675675676 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (37 Votes)
1_37.jpgВ края на 2008 г. Българската православна църква се сдоби с нов устав. Отлаганият четири години Църковно-народен събор утвърди новия документ, който ще ръководи административния живот на БПЦ за напред. За разлика от предишния събор през 2001 г. този път делегатите се радваха на голям медиен интерес, което свидетелства само за едно: не само Църквата, но и цялото общество очакваха промени и раздвижване на църковния живот. Отговори ли съборът на тези по-скоро смътни обществени очаквания за положителна промяна, ще покажат времето и виталността на новия устав. В публичното пространство три месеца след приемането на основния документ на БПЦ не се появи нито един сериозен коментар върху него и в това отношение съпричастните към църковната проблематика юристи и богослови канонисти са в дълг пред църковната общност. Крайното послание, което получи българското общество, бе, че основният проблем на събора е бил кой да получи по-голямо парче от баницата с църковните имоти. Друга тема обществото ни не успя да припознае като своя, а и никой не си направи труда да му обясни на достъпен език защо този устав е толкова важен за бъдещето на БПЦ.