Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
xl003.jpgНравствената проблематика на съвременната технокрация, която поставя въпроси и отправя предизвикателство към православното богословие, може да се сведе до два основни момента. Първият е самотата и общуването, а вторият е любовта и свободата. По-нататък ще видим по какъв точно начин властта на технологията поставя тези два въпроса и как богословието отговаря на тях.

Отношение и разделение. Ако се вгледаме по-внимателно в технологичното развитие и изследваме по-задълбочено научния прогрес, ще установим нещо много странно. В епохата, в която доминират средствата за масова комуникация - властва индивидуалната самота, а човекът се чувства отделен и отблъснат. Днес, когато благодарение на телефона и телевизията вече не съществуват разстояния, личното общуване изчезна. Това, което основно липсва на модерната цивилизация, в която живеем, е отношението. Модерната епоха се отличава с разделение, тоест с разпада на отношенията, разединението, противопоставянето, разцеплението и самотата. Днес актуалният екзистенциален проблем е преминаването от разделението към отношението, както и преодоляването на самотата и осъществяването на общуване между хората.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (33 Votes)
1_11.jpg“Чудеса ли?” - каза приятелят ми. – “Хайде стига! Науката отдавна приключи с всички тези приказки. Сега вече знаем, че природата се управлява от неизменни закони.”

“Нима това не е било известно винаги?” - казах аз.
“О, Боже, не!” - каза той - “Да вземем например историята с непорочното зачатие. Сега знаем, че такова нещо не би могло да се случи, защото трябва непременно да има мъжки сперматозоид.”
“Но виж сега” - казах аз - “Св. Йосиф...”
“Кой е той?” - попита моят приятел.

“Бил е съпруг на Дева Мария. Ако прочетеш разказа в Библията, ще откриеш, че когато видял неговата годеница да чака дете, решил да развали годежа. Защо ли го е направил?”

“Не биха ли постъпили така повечето мъже?”

“Всеки мъж би го направил” - казах аз - “при условие, че познава законите на природата – с други думи, при условие, че знае, че едно момиче обикновено не може да има бебе, докато не е било с мъж. Но според твоята теория хората, живели някога, не са знаели, че природата се управлява от определени закони. Подчертавам - историята показва, че св. Йосиф е знаел този закон също така добре, както и ти.”

4.8823529411765 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (34 Votes)
1_74.jpg“… каква полза за човека, ако придобие цял свят,
а повреди на душата си” (Мат. 16:26)
 
I
 
Според една груба дефиниция “гражданското общество” е онази същина на съвременната държава, без която самата тя ще се разпадне на противоборстващи си класи или пък ще се превърне в “безкласово” чудовище от типа на Хитлерова Германия или комунистическия Съветски съюз. Тоест самата съвременна държава съществува благодарение на него, а не обратното, което означава вече и съвсем различна дефиниция за държавност, тъй като двете горепосочени също са модерни държави par excellence.

За мое огорчение истината е, че глобализиращият се свят (грозна тавтология) е безалтернативен - поне в обозримо бъдеще. Затова всяка идея за променянето му днес е по същество или идеологическа утопия, или реален тероризъм, докато защитаващите го рано или късно, но неминуемо тръгват по пътя на манипулацията, на своеобразната псевдохристиянска дидактика, а и на военните действия. Общо и за едните, и за другите обаче е твърде безвкусното (в смисъла на Гадамер) схващане, че историята е преход от “просто” към “сложно” и от “несъвършено” към “съвършено”. Така всички дебати за и против глобализма в крайна сметка се израждат в квазиморална реторика; самата им аргументация е “схоластична”.

Нека започнем от България и да се опитаме постепенно да разширим контекста на разсъжденията си.

4.9565217391304 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (46 Votes)
1_63.jpgНовият грип, който се превърна в пандемия, и най-вече паниката и страхът, които се създават у хората, извежда на повърхността нещо изключително важно, свързано с психологическата несигурност и екзистенциалния страх на съвременния човек.

Всички преувеличени реакции на хората към подобни въпроси като болестите са свързани със страха от смъртта. Когато попитаме лекаря за симптомите на някоя сериозна болест, ние внимаваме не толкова какво ще ни отговори, а търсим онова, което според нас той се опитва да скрие. Тази наша реакция е плод на страха от смъртта, на страха ни да не би даденото заболяване да доведе до смърт. Затова много повече от болестта е необходимо да се изправим пред страхa си от смъртта, който има най-различни причини.

Смъртта е биологичното и екзистенциално бреме, което човек носи от мига на оплождането на яйцеклетката. От близо 20 000 човешки гени една част от тях са свързани с процеса на стареенето и тлението и закономерно водят до смъртта.
 

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (36 Votes)
1_5.jpg(Някои размисли върху българската емиграция след промените)

Eмиграцията – това е погребение, след което животът продължава. Тадеуш Котарбински

Да се пише за емиграцията е трудно и рисковано, но достойно начинание – особено, когато подтикът за това иде някъде от дълбините на сърцето, където с времето се е превърнал в нравствена повеля. Немалко години живях в чужбина като частица от емигрантската вълна непосредствено след промените. Волю-неволю, през целия този дълъг период в мен протичаше непрекъснат процес на самоосъзнаване и самопреценка, изострен от липсата на привичните за родната среда опори.  Бих желал да споделя плодовете от него.