А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец
(Мат. 24:36)
Вече „преживяхме“ на няколко пъти края на света според „пророчества“ било на отделни личности, било на цели общности. Сега (на 21.12.2012 г.) се задава поредният край на света и то според… маите. А знаем, че маите безспорно са имали високоразвита цивилизация, запозната с тънкостите на астрономията. Интересно обаче защо маите, които според мнозина са предсказали края на света (и то по Григорианския календар, с който календар онзи на маите няма нищо общо), не са съумели да предскажат края на своята собствена цивилизация и то по своя собствен календар?
Все пак обаче вещанието за поредния край на света породи в мене желанието да представя Христовото учение за края на света.
И така, учениците на Господ Иисус Христос, а столетия преди тях пророците Амос и Осия (8 в. пр. Хр.) са знаели, че ще има край на света – последен ден от човешката история. Съвремениците на Христос, в това число, естествено, Неговите ученици обвързват идването на дългоочаквания Месия (Помазаника) с последния ден. В представите на Христовите съвременници Месия щял да бъде наследник на цар Давид (1004-965 г.), земен цар. Той щял да дойде в последния ден, да сложи край на човешката история, щял да се възцари над Израил, като покори всички езически народи. Така щяло да настъпи Божието вечно царство на земята. С цялото Си земно служение Господ Иисус Христос свидетелства ясно, но ненатрапчиво, че тези представи за Месия не са правилни, както са неправилни очакванията им за последния ден и за това, какво ще стане след него. Тъкмо затова, когато учениците на Христос Го питат „Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще е белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Мат. 24:3), на този въпрос Господ Иисус Христос подробно отговаря с даването на конкретни признаци за настъпването на последното време, на времето преди края. Думите на Христос относно края на света и белезите на Неговото пришествие (второто Му идване) са поместени в Глава 24 на Евангелие според Матей. Накратко ще обобщя белезите, които ще възвестят, че наближава краят на света, но че това все още няма да е краят. И така:
1. Неимоверно увеличаване на стълкновенията и военните конфликти (Мат. 24:6-7а).
2. Глад, земетресения, масово измиране на населението (Мат. 24:7б).
3. Увеличаване на лъжепророци и лъжехристи (Мат. 24:11), т. е. на хора, които претендират да са Христос.
4. Изстиване на любовта сред последователите на Христос (Мат. 24:12).
5. Проповядване на Евангелието на всички народи (Мат. 24:14).
Въпреки тези признаци Господ Иисус Христос предупреждава и подчертава, че Неговото пришествие ще дойде изненадващо (Мат. 24:23-24, 26-28) и че непосредствено преди самото Христово второ пришествие ще настъпят сериозни природни катаклизми – потъмняване на слънцето и луната и изпадане на звездите (Мат. 24:29). Едва след тези природни промени ще дойде Господ Иисус Христос, така че ще Го видят всички, които доживеят до този ден (Мат. 24:30 и пар.).
В ст. 36 на Глава 24 Христос казва на Своите апостоли: „… за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, а само Моят Отец“, т. е. въпреки че Иисус Христос дава признаци, по които хората да се ориентират, все пак деня на Неговото идване никой не знае и няма да узнае, докато Той не дойде в слава. Господ Иисус Христос допълнително акцентира на това, че никой човек няма да узнае точния ден на Неговото идване, с думите: „… но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески“ (Мат. 24:37-39).
След Христовото възкресение и възнесение апостолите и вярващите започват да очакват второ идване на Господ Иисус Христос. Сред някои християни се ражда нетърпеливото очакване Христос да дойде скоро. Стига се дотам, че в общността в Солун някои вярващи се отказват да работят и да правят каквото и да било в ежедневието си в очакване на идването на Господ Иисус Христос. Апостолите и техните приемници започват да обясняват на вярващите солунчани, че те трябва да продължават да живеят своя нормален обществен и семеен живот, да не изпадат нито в паника, нито в прекалено очакване на настъпващия последен ден, който същевременно е и ден на Господния съд. Затова във Второ послание до солуняни четем: „А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, че уж настъпва вече Христовият ден“ (2 Сол. 2:1-2). След тези успокоителни, напомнящи вярванията на християните думи има едно важно и съществено допълнение, важен и съществен белег, след който белег вече може да се очаква Христовото идване, но, разбира се, денят на това идване отново остава неизвестен за нас, хората. Този белег, който е последен, преди пришествието на Христос, е идването на „… човека на греха, сина на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, което се нарича Бог или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“ (2 Сол. 2:3-4).
В текста на посланието очевидно става дума за един определен човек, изпълнен с надменност и богопротивене, който ще представя себе си за бог. Този човек бива наричан от отците, наследници на св. апостоли, Антихрист. Образът на Антихриста донякъде, като отрицателни черти и качества, звучи познато на християните изсред евреите, защото от историята на Израил знаем за царуването на Антиох Четвърти Епифан (215-163 г.), един от наследниците на Селевкидската династия на Александър Македонски (356-323 г.), чието управление е описано в Глава 1 на неканоничната книга Първа Макавейска. Антиох Четвърти Епифан провежда политика на налагане на вярата в Зевс и на нетърпимост към вярата в единия истинен Бог. Антиох влиза в Йерусалим, осквернява храма, като не само принася в него езически жертвоприношения, но построява навред многобройни жертвеници, посветени на езически божества (1 Мак. 1 гл.). Поради цялостното безжалостно преследване на юдеите и заставянето им да служат на Зевс и елинските божества Антиох Четвърти става пословичен образ за богопротивен човек, който се големее над всяко началство и власт и представя себе си за бог, влизайки и осквернявайки храма на единия Бог (срв. 2 Сол. 2:4). Така Антиох Четвърти Епифан става предобраз на идването на Антихриста, който с още по-голяма жестокост ще преследва християните, но той за разлика от Антиох Четвърти ще има сатанинска сила и ще извършва лъжливи чудеса, за да съблазни невярващите в Христа (2 Сол. 2:9-10). Дори тези неща обаче не трябва да притесняват съвременниците на Антихриста, които трябва да продължат да се надяват на Господа Иисуса Христа, защото Той ще убие Антихриста с дъха на устата Си и с блясъка на Своето пришествие (2 Сол. 2:8).
Трябва да се добави и още нещо, което, макар да изглежда шеговито, всъщност е истина. Реално 21.12.2012 г. като дата е била преди пет години, т. е. в момента реално живеем в 2017 г., а не в 2012 г. Откъде се получава тази грешка? През 525 г. римският абат Дионисий Малки (родом от Добруджа – бел. ред.) по поръка на папа Йоан Първи предлага ново летоброене, което бързо се разпростира на Запад. В това летоброене, което е в основата на Григорианския календар, използван по цял свят, в изчисленията си Дионисий Малки пропуска пет години. Следователно, понастоящем не сме 2012-та, а 2017-та година. Корекции в датите трудно биха се предприели, защото това би означавало да се препише наново цялата световна история, летоброенето на която е по Григорианския календар. Последните изяснения (за грешката в летоброенето) са специално за тези, които са маловерни и (или) не вярват, че Св. Писание е Божие слово. А ние, които вярваме в боговдъхновеността на свещените книги на Библията, тези дни очакваме идването на Христовото Рождество, надяваме се Родилият се да ни дари сили да продължим да изграждаме нашето общество, да го направим по-добро място за живеене за хората. В личен план християните се надяват на прошка на греховете и на това, Господ Иисус Христос да се роди в техните сърца. Ако Христос се роди в нашите сърца, за нас няма да е страшен нито собственият ни край на живота (който край винаги трябва да помним!), нито ще е страшен Антихристът, още по-малко ще се притесняваме за настъпването на 21.12.2012 г.
И докато някои се ужасяват, смущават, подготвят да се укриват във всякакъв вид скривалища, за да преживеят края, то нека да не забравяме, че за съвременниците на апостолите и за древните християни краят на света и второто идване на Христос е много радостно очакване. Именно с това очакване, с тази радост завършва и кн. Откровение на св. Йоан Богослов, посветена тъкмо на последните дни. В тази книга четем очакването и същевременно молбата, която авторът изрича от името на цялата Църква: „… да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!“ (Откр. 22:20).
От все сърце пожелавам на себе си, а и на всички читатели на Двери да очакваме Раждането на Господа Иисуса Христа в нашите сърца и нека това раждане Бог да ни подари като най-ценен дар на Своето Рождество!
