На 29 май 2009 г. по покана на българския свещеник в Букурещ иконом Петър Тотев заминаха от Русенска митрополия за румънската столица свещеник Йоан Иванов и дякон Кирил Синев, възпитаници на Православния богословски факултет „Патриарх Юстиниан” към Букурещкия университет. Преминаването на р. Дунав този път не беше продиктувано от поредна покана за съвместно празнично богослужение с гостоприемни румънски духовници. Поводът беше предаването на един комплект ключове от българския храм в Букурещ, на енорийския дом и църковния инвентар на новия румънски предстоятел на храма, свещеник Габриел Григореску, чието въдворяване следваше да се извърши на другия ден, 30 май, от епископ Варсануфий Праховски.
В канцеларията на храма мястото все повече се стесняваше поради идващите съпричастни на делото на българската ни община вярващи. Отец Петър мъдро се съветваше с представителите на петте български организации на територията на Румъния, с църковните настоятели и предани на църковното ни дело родолюбиви българи. Всички бяха крайно разтревожени поради бързите и необясними мерки, предприети от Румънската патриаршия, свързани с новия статут на храма. С напредването на времето напрежението от критичната ситуация все повече растеше. Българската църковна общност дискутираше разпалено какво да предприеме, за да съхрани последната останала светиня в Румъния, където ние, българите, можехме свободно да отправяме горещите си молитви към Бога на свой роден език. След като през тоталитарните години постепенно сме били лишени от българските ни църкви и училища в други румънски градове поради асимилационния процес, ето че сега чрез енергична реакция на Румънската патриаршия се лишаваме и от последното място за обща молитва и единение в име Христово на българските вярващи православни християни.
Отец Петър заедно с представители на българските дружества бяха успели за няколко дена да задържат развитието на процеса посредством заключването на храма, но на постоянния натиск от страна на Румънската патриаршия дълго не можеше да се отстоява. Беше насрочена дата и час за предаване на комплект от ключовете на храма, църковната канцелария и инвентар на комисия от румънска страна, а непредаването на ключовете на храма означаваше изпълняване на съответни съдебни мерки от румънски прокурор.
Настъпи 14.00 часа. Свещеник Габриел Григореску прекрачи прага на храма. Не след дълго дойдоха и останалите членове на комисията на Букурещката архиепископия - свещ. Михай Дима, съветник по недвижимите църковни имоти, и свещ. Киру Паул, юридически съветник.
Членовете на българската църковна общност помолиха да бъдат запознати от тримата румънски духовници с причините, довели до стеклата се критична ситуация. В българския храм румънската комисия прочете заповедта на румънския патриарх Даниил за предаване на църквата „Св. пророк Илия при хана Колця” и възстановяване на румънската енория. Причините: храмът се нуждаел от спешен ремонт; множество били румънците, които желаели да се черкуват тук, но не разбирали български език, а и българската общност била малобройна; необходимо било спешно заемане на отец Габриел с възстановяване на отнетите от комунистическата власт недвижими имоти, принадлежащи на храма.
От българска страна попитахме, какво ще стане с вложените през годините средства от вярващите ни сънародници: скъпа газова инсталация за отопление, климатици, pvc-дограма за канцеларията и притвора на храма и др.? Комисията отговори, че е нормално всеки да поддържа нещо, което използва, и след като от 1954 г. досега сме използвали храма без никакъв наем, то всичко вложено от българите остава за храма.
След като кореспондент на Двери БГ се опита да направи снимки на румънската комисия, отец Киру моментално помоли всички снимки, в които е заснет, да бъдат изтрити пред очите му, понеже се потъпкват правата му. Румънската комисия не искаше да приеме представителите на Русенска митрополия като официални представители от българска страна поради липсата на документ, издаден от Българската патриаршия.
Българската общност настоя да се състави протокол за предаване на комплект от ключовете на храма. След като такъв беше съставен и подписан от официалните български представители, отец Петър предаде ключовете на румънската комисия.
Беше поискана промяна на богослужебната програма, съставена от Букурещката архиепископия, в която българското участие беше сведено до минимум. Иконом Петър Тотев заяви, че неговата свещеническа дейност в Румъния ще бъде съобразена с решенията на Св. Синод на БПЦ, който ще заседава извънредно на 4 юни.
Отец Петър заедно с представители на българските дружества бяха успели за няколко дена да задържат развитието на процеса посредством заключването на храма, но на постоянния натиск от страна на Румънската патриаршия дълго не можеше да се отстоява. Беше насрочена дата и час за предаване на комплект от ключовете на храма, църковната канцелария и инвентар на комисия от румънска страна, а непредаването на ключовете на храма означаваше изпълняване на съответни съдебни мерки от румънски прокурор. Настъпи 14.00 часа. Свещеник Габриел Григореску прекрачи прага на храма. Не след дълго дойдоха и останалите членове на комисията на Букурещката архиепископия - свещ. Михай Дима, съветник по недвижимите църковни имоти, и свещ. Киру Паул, юридически съветник.
Членовете на българската църковна общност помолиха да бъдат запознати от тримата румънски духовници с причините, довели до стеклата се критична ситуация. В българския храм румънската комисия прочете заповедта на румънския патриарх Даниил за предаване на църквата „Св. пророк Илия при хана Колця” и възстановяване на румънската енория. Причините: храмът се нуждаел от спешен ремонт; множество били румънците, които желаели да се черкуват тук, но не разбирали български език, а и българската общност била малобройна; необходимо било спешно заемане на отец Габриел с възстановяване на отнетите от комунистическата власт недвижими имоти, принадлежащи на храма.
От българска страна попитахме, какво ще стане с вложените през годините средства от вярващите ни сънародници: скъпа газова инсталация за отопление, климатици, pvc-дограма за канцеларията и притвора на храма и др.? Комисията отговори, че е нормално всеки да поддържа нещо, което използва, и след като от 1954 г. досега сме използвали храма без никакъв наем, то всичко вложено от българите остава за храма.
След като кореспондент на Двери БГ се опита да направи снимки на румънската комисия, отец Киру моментално помоли всички снимки, в които е заснет, да бъдат изтрити пред очите му, понеже се потъпкват правата му. Румънската комисия не искаше да приеме представителите на Русенска митрополия като официални представители от българска страна поради липсата на документ, издаден от Българската патриаршия.
Българската общност настоя да се състави протокол за предаване на комплект от ключовете на храма. След като такъв беше съставен и подписан от официалните български представители, отец Петър предаде ключовете на румънската комисия.
Беше поискана промяна на богослужебната програма, съставена от Букурещката архиепископия, в която българското участие беше сведено до минимум. Иконом Петър Тотев заяви, че неговата свещеническа дейност в Румъния ще бъде съобразена с решенията на Св. Синод на БПЦ, който ще заседава извънредно на 4 юни.
