На 13 март 2008 г. Цариградската патриаршия канонизира преп. Георги (Карслидис), наричан Изповедник (1901-1959). Патриарх Вартоломей обяви публично канонизацията му и отбеляза за първи път паметта му в гръцкия град Драма на 4 ноември т. г. На 24 декември т. г. Руската православна църква също включи новопрославения светец в своя богослужебен календар. За БПЦ нямаме сведения кога и дали ще го включи в своя календар.
При първото богослужебно честване на преп. Георги в Драма патриарх Вартоломей каза: "Наистина приснопаметният йерей и аскет се показа през целия си кратък живот като истински Божи служител според апостолските думи: "...но във всичко се препоръчваме за служители Божии с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме" (2 Кор. 6:4-10). Всички събития от живота му напомнят на древните синаксари и патерици, разказващи за големите светци и преподобни."
Както съобщи Двери.бг, тогава в северногръцкия град бяха на посещение и студентите от БФ на СУ "Св. Климент Охридски", водени от проф. И. Желев.
Жизнеописание:
Георги, със светско името Атанасий, се родил през 1901 г. в понтийското селище Аргирополис в Грузия в семейството на благочестиви родители Сава и София Карслиди. Той останал рано сирак и неговото възпитание поела баба му, която възпитала у него любов към богослужението. Заедно с баба си и дядо си бъдещият подвижник се преселил в Кавказ, Ерзерум. Атанасий бил духовно надарено дете, наричали го "παιδαριογέρον" - дете-старец, подобно на св. Сава Освещени, който от ранна възраст проявил своята любов към Бога. Като момче го помолили да стане възприемник (кръстник) на детето на брат си и той се съгласил. Но в момента на кръщението видял една змия да пълзи около св. купел. Уплашил се и излязъл от храма. След това свещеникът го попитал за причината и той му разказал за видението си. В този момент свещеникът почувствал тежестта на голям свой грях, който товарел съвестта му и възкликнал: "Ти си надарено момче, избран Божи съсъд".
В още детска възраст, само на 9 години, Георги постъпва в манастира "Живоносен източник" край Тбилиси и там израства под покровителството на игумена архим. Георги. През 1919 г. е постриган за монах с името Симеон. Там той научил грузински език и на този език служил св. литургия. По време на комунистическото гонение срещу Църквата той бил арестуван заедно с другите населници на манастира и осъден на разстрел и то точно в деня на Христовата Пасха. Групата мъченици били вързани един за друг на ръба на дълбока пропаст и разтреляни. Три куршума попаднали в тялото на монаха Симеон, като този, който бил насочен към сърцето рикуширал защото попаднал в обкова на една икона, която той носел винаги със себе си. Останалите куршуми пронизали врата му и крака му. Заедно с всички разстреляни и той бил повлечен в пропастта. Въпреки множеството си рани обаче той останал жив, понеже бил закрит с телата на другите осъдени. Войниците го открили, но не го убили, защото съществувал негласен закон, според който простреляният с три куршума и останал жив не се застрелва отново.
След освобождаването си от затвора монах Симеон бил постриган във велика схима с името Георги, а през 1925 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер въпреки младата си възраст. След това той живял в Сухуми и в Армения; навсякъде си спечелвал уважението и признанието на хората като старец. През 1929 г. с помощта на гръцкото посолство в Москва отец Георги се преселил в Гърция и се установил в селото Сипса, недалеч от Драма. Там той основал манастир, посветен на Възнесението Господне и останал негов игумен до смъртта си през 1959 г. По време на Втората световна война, през 1941 г., той бил арестуван и от български войници, които имали заповед да го разстрелят. Той тръгнал безропотно след тях, а на мястото на разстрела пожелал да се помоли. След това им казал да изпълнят замисленото. Войниците обаче се удивили и уплашили от спокойствието му и го оставили невредим. Старецът служил св. литургия всеки ден. На проскомидията за починалите не само четял дадените му имена, но и знаел какъв е бил краят на всеки човек - дали е бил убит от турците, дали починал праведно или не. Той споделял това с близките им, за да ги насърчи да вършат правилните грижи за душите на починалите си близки. Множество са свидетелствата, които уверяват, че по време на богослужение много често старецът не докосвал с краката си земята, а между свидетелите има и святи подвижници като блажения отец Николай Плана, отец Филотей Зервакос и други. Господ дал на Своя служител за неговата любов, безкористност и подвизи даровете на прозорливостта, пророчестването, разсъдителността и чудотворството. Множество хора идвали при него, за да получат духовен съвет и утеха.
Георги, със светско името Атанасий, се родил през 1901 г. в понтийското селище Аргирополис в Грузия в семейството на благочестиви родители Сава и София Карслиди. Той останал рано сирак и неговото възпитание поела баба му, която възпитала у него любов към богослужението. Заедно с баба си и дядо си бъдещият подвижник се преселил в Кавказ, Ерзерум. Атанасий бил духовно надарено дете, наричали го "παιδαριογέρον" - дете-старец, подобно на св. Сава Освещени, който от ранна възраст проявил своята любов към Бога. Като момче го помолили да стане възприемник (кръстник) на детето на брат си и той се съгласил. Но в момента на кръщението видял една змия да пълзи около св. купел. Уплашил се и излязъл от храма. След това свещеникът го попитал за причината и той му разказал за видението си. В този момент свещеникът почувствал тежестта на голям свой грях, който товарел съвестта му и възкликнал: "Ти си надарено момче, избран Божи съсъд".
В още детска възраст, само на 9 години, Георги постъпва в манастира "Живоносен източник" край Тбилиси и там израства под покровителството на игумена архим. Георги. През 1919 г. е постриган за монах с името Симеон. Там той научил грузински език и на този език служил св. литургия. По време на комунистическото гонение срещу Църквата той бил арестуван заедно с другите населници на манастира и осъден на разстрел и то точно в деня на Христовата Пасха. Групата мъченици били вързани един за друг на ръба на дълбока пропаст и разтреляни. Три куршума попаднали в тялото на монаха Симеон, като този, който бил насочен към сърцето рикуширал защото попаднал в обкова на една икона, която той носел винаги със себе си. Останалите куршуми пронизали врата му и крака му. Заедно с всички разстреляни и той бил повлечен в пропастта. Въпреки множеството си рани обаче той останал жив, понеже бил закрит с телата на другите осъдени. Войниците го открили, но не го убили, защото съществувал негласен закон, според който простреляният с три куршума и останал жив не се застрелва отново.
След освобождаването си от затвора монах Симеон бил постриган във велика схима с името Георги, а през 1925 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер въпреки младата си възраст. След това той живял в Сухуми и в Армения; навсякъде си спечелвал уважението и признанието на хората като старец. През 1929 г. с помощта на гръцкото посолство в Москва отец Георги се преселил в Гърция и се установил в селото Сипса, недалеч от Драма. Там той основал манастир, посветен на Възнесението Господне и останал негов игумен до смъртта си през 1959 г. По време на Втората световна война, през 1941 г., той бил арестуван и от български войници, които имали заповед да го разстрелят. Той тръгнал безропотно след тях, а на мястото на разстрела пожелал да се помоли. След това им казал да изпълнят замисленото. Войниците обаче се удивили и уплашили от спокойствието му и го оставили невредим. Старецът служил св. литургия всеки ден. На проскомидията за починалите не само четял дадените му имена, но и знаел какъв е бил краят на всеки човек - дали е бил убит от турците, дали починал праведно или не. Той споделял това с близките им, за да ги насърчи да вършат правилните грижи за душите на починалите си близки. Множество са свидетелствата, които уверяват, че по време на богослужение много често старецът не докосвал с краката си земята, а между свидетелите има и святи подвижници като блажения отец Николай Плана, отец Филотей Зервакос и други. Господ дал на Своя служител за неговата любов, безкористност и подвизи даровете на прозорливостта, пророчестването, разсъдителността и чудотворството. Множество хора идвали при него, за да получат духовен съвет и утеха.