Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

Kasper1.jpg Председателят на Папския съвет за съдействие на християнското единство кард. Валтер Каспер (на снимката) смята, че отношенията между Православната и Римокатолическата църква в последно време са се подобрили. Той заяви това на 21 юни след отслужената от него меса в катедралата на Римокатолическата църква в Москва.

Причините за сближаването, според кардинала, в частност се дължат на общите светци, към чиято помощ той прибягва в диалога с православните. Валтер Каспер наблегна на почитта към св. Николай Чудотворец, която е характерна и за западните, и за източните християни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)

В отговор на запитване за официалната позиция на Църквата относно поддържането на живота в състояние на мозъчна смърт и присаждането на органи, Атинският архиепископ Христодул отговори следното: „Питате, каква е официалната позиция на Църквата по въпроса за мозъчната смърт и присаждането на чужди органи? Отговарям ви, че само една дума е подходяща за този случай – и тази дума е любов. Това отговаря Църквата, прилагайки заповедта на Спасителя. И на тази основа Църквата упражнява своята благотворителна дейност и това важи както за даващия, така и за получаващия. Факт е, че присаждането на органи дава надежда на много тежко болни. Всичко, което е за доброто на човека, Църквата го приветства. Трябва обаче да се има предвид, че границите между светостта и оскверняването на човешката личност и тяло са много близки и е нужно голямо внимание, когато се движим по тази плоскост“.

* Източник: официален сайт на Атинска архиепископия

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

Това се съобщава в проекта, наречен „Акт за канонично общение“, който беше публикуван днес, 21 юни, едновременно от Руската задгранична църква и от Московска патриаршия. „Публикуваните документи засягат ключовите въпроси, които бяха главно препятствие пред Руската задгранична църква да възстанови пълното общение с Московска патриаршия“ – съобщи о. Николай Балашов, председател на Отдела за междуправославни контакти към МП.

Става дума за отношенията между църквата и държавата, за отношенията на Православната църква с инославните изповедания и с междуконфесионалните организации, както и за характера на взаимоотношенията между МП и РПЗЦ в качеството ѝ на „неотменима самоуправляема част от Руската православна църква, по подобие на Украинската, Латвийската, Молдавската и други църкви“. РПЗЦ ще има организационна самостоятелност, но ще влиза в състава на МП. Ще притежава също така самостоятелност в пастирските, просветни, административни, имуществени и граждански въпроси. Висша църковна власт в нейните предели ще бъде Архиерейски събор, свикван от нейния първойерарх. А за всички решения извън компетенцията на този Архиерейски събор РПЗЦ ще се допитва до Московския патриарх и Св. Синод на РПЦ. Архиереите на РПЗЦ ще участват в заседанията на Св. Синод на МП и ще получават св. миро от Московския и всеруски патриарх.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

Kasperweb.jpgКардинал Валтер Каспер, президент на Папския съвет за обединение на християните, е на посещение в Москва за периода 20-23 юни. Целта на посещението на ватиканския високопоставен представител е продължение на диалога между Руската православна църква и Ватикана, и по случай понтификата на новия папа Бенедикт Шестнадесети.

По материали на Информационната служба на Ватикана

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)

Министърът на външните работи Соломон Паси е на еднодневно посещение в Сърбия и Черна гора. В началото на визитата си той дари нова камбана на православния храм „Св. Възнесение Христово“ в с. Градина, което се намира на около четири километра от населения предимно с етнически българи град в Сърбия и Черна гора Димитровград. Деветдесет и осем процента от населението на с. Градина са българско малцинство, а около тридесет процента от живеещите в селото имат български паспорти, според сведенията на Агенция „Фокус“.

Храмът е обновен през 1998 г., а в селото живеят около двеста и петдесет души, които се прехранват със селско стопанство. По думите на местния жител Зоран Божилович идеята за даряването на камбаната е на Демократичния съюз на българите в Югославия.

Свещ. Александър Георгиевич, който отговаря за Димитровград и околните села, освети камбаната, след което тя беше поставена на камбанарията.

* Източник News.bg и Агенция „Фокус“