Археологическите разкопки от летния сезон на 2022 г. в Хипос (Сусита) на Декаполис, гръко-римски град, разположен високо над Галилейско море, хвърлят допълнителна светлина върху живота на ранните християни, съобщава „Haaretz“. В града са открити не по-малко от седем църкви от раннохристиянската епоха. Особен интерес представляват четири надписа, открити в мартириума на св. Теодор или „изгорялата църква“. За откритието разказват ръководителите на разкопките д-р Арлета Ковалевска и д-р Михаел Айзенберг от Института по археология „Зинман“ към Университета в Хайфа и епиграфът проф. д-р Грегор Щааб – от Института за класически изследвания към Университета в Кьолн.

От една мозайка, поставена на видно място във входното преддверие на църквата, научаваме, например, за Мегас, „пресветия епископ“, който е финансирал основната мозайка на братята си Евсевий и Йовий, за чиито души Мегас се моли.

В страничния параклис има надпис: „Приношение за спасението и закрилата на Урания и Теодор. Господи Боже, приеми! Амин! Във времето на индикт 4 и годината 619“. Изглежда, че тези две лица са създали своеобразен частен параклис като място за последен покой за себе си, предполагат археолозите.

С благодарност към Бога споделяме, че в два последователни дни, 19 и 20 ноември т. г., българите от Женева и градовете край Женевското езеро се събрахме на св. Литургия, съответно в гр. Веве и в гр. Женева. За целта от Берлин отново пристигна при нас о. Юлиян Ангелов.

Във Веве в събота за радост на всички беше кръстен малкият Гълъбин, като членовете на цялото му семейство бяха пристигнали от всички точки на света, за да присъстват на свещеното събитие.

В неделя преди Въведение Богородично храмът в Женева пак събра богомолците и за радост на всички ни – а особено на свещеника и на настоятелство – на богослуженията вече редовно идват и семействата с деца.

Репресиите в Беларус срещу несъгласните с войната срещу Украйна нарастват все повече и обхващат всички слоеве на обществото – учени, общественици, християни от всички деноминации. Репресиите имат за цел да събудят страх и да пресекат всяка критика срещу режима на Лукашенко и политиката на Путин. Изразяват се в масови арести на хора, заявили позиции в социалните мрежи или на друго публично място. Повечето арестувани се пускат след „възпитателен разговор“ в милицията, а една част остават „под административен арест“. От публичните личности се иска публично разкаяние за изразените позиции. За тези, които отказват, „административният арест“ се удължава постоянно – такъв е, например, случаят с прот. Владислав Богомолников, който преди няколко дни получи шесто поредно удължаване с петнадесет дни на ареста си. Свещеникът, който беше член на Епархийския съд на Минска епархия и преподавател по философия в Минската духовна академия, отказва да се „покае публично“ за възгледите си.

Правителството на Египет узакони 125 църкви и прилежащи към тях сгради, които до момента са функционирали без разрешително за ползване, съобщи в-к „Ал Ахрам“. С това християнските храмове и обслужващи постройки, на които е даден законен статут, стават общо 2526, заяви говорителят на кабинета Надер Саад. Подадените искания са за узаконяване на храмовите постройки са 5540.

Египетският парламент гласува закон за изграждането и обновяването на християнски храмове през 2016 г. Година по-късно беше създадена правителствена комисия под председателството на премиера, която да узаконява църковните сгради в съответствие с новите регулации. В нея участват представители на християнската общност, на няколко министерства, както и на службите за сигурност, разузнавателните служби и държавния регулатор.

На 11 ноември архим. Васиан, представител на Московския патриарх Кирил у нас, се е срещнал в Скопие с предстоятеля на Македонската православна църква архиепископ Стефан. Той е бил там в рамките на „поклонническо пътуване на енориашите на руското подворие в София по светините в Северна Македония“.

В лаконичното съобщение на официалната страница на МПЦ се казва: „На 11 ноември Негово Блаженство Охридският и Македонски архиепископ Стефан се срещна с председателя на подворието на Руската православна църква в София, България, архим. Васиан, и с посланика на Русия в Македония Сергей Баздникин. На срещата присъстваше и Негово Преосвещенство Хераклейският епископ Климент“.

Според руското посолство в Скопие на срещата „Негово Блаженство г. Стефан подчерта, че сме обединени от обща вяра и духовна традиция. Той добави, че Руската църква отдавна е съдействала за връщането на Македонската православна църква в семейството на поместните православни църкви и е една от първите, признали нейната автокефалия. Той благодари на Негово Светейшество патриарх Кирил и Руската православна църква за братската помощ и подкрепа, която оказват на Македонската православна църква“.