По време на своята официална визита във Ватикана днес Волоколамският митр. Иларион (Алфеев) заяви, че Московският патриарх Кирил ще отиде в Йордания и срещата в столицата Аман ще се проведе.

Въпреки отказа на някои от православните предстоятели да участват, тъй като тя не е свикана по каноничния ред, външният министър на Московска патриаршия заяви, че има и такива, които ще отидат и срещата ще се проведе с тях. Митр. Иларион заяви, че неотдавна Йерусалимският патриарх е изпратил и второ писмо до предстоятелите за участие, намеквайки, че е възможна промяна в заявените досега решения.

Албанският архиепископ Анастасий (Янулатос) също е отказал участие в срещата на предстоятелите в Йордания, свикана от Йерусалимския патриарх Теофил по идея на Москва. Това стана ясно от публикувано вчера в гръцките медии негово писмо до Йерусалимския патриарх от 8 януари т. г.

В писмото-отговор се казва, че архиеп. Анастасий е прочел внимателно писмото от 12 декември 2019 г., с което Йерусалимският патриарх кани предстоятелите на православните автокефални църкви на една „братска среща в любов“ в Йордания в края на февруари. Той заявява, че и досега продължава да е убеден, че решаването на всички проблеми в православието се решава по съборен път.

„Затова Православната автокефална църква на Албания отправи гореща молба към Вселенската патриаршия (в писмо от януари 2019 г.) да използва своята привилегия за съгласуване между православните църкви и да свика възможно най-скоро всеправославен синаксис или събор, за да се преодолее видимата опасност от създаването на печална схизма. След това отправихме и призив-молба за преодоляване на църковното разделение, изпратено на 20 ноември 2019 г. до всички предстоятели, където също подчертахме, че „инициативата за оздравителния процес в новосъздалите се обстоятелства принадлежи несъмнено на Вселенската патриаршия. Но и всички автокефални църкви, всички без изключение православни, имаме отговорността да допринасяме за помирението.

САЩ заедно с още двадесет и шест държави, сред които и България, създадоха нов Международен алианс за религиозна свобода, чиято цел е да намали религиозните преследвания по света.

„Ние заедно заявяваме, че свободата на изповеданията или убежденията не е западен идеал, а истинската основа на обществото“, заяви държавният секретар Марк Помпео при откриването на алианса в Държавния департамент на 5 февруари в присъствието на представители на всяко правителство.

Първата среща на алианса се проведе в навечерието на Националната молитвена закуска, която събира международни религиозни и дипломатически лидери веднъж в годината, организирана от членове на конгреса на САЩ.

При системните си действия за възстановяване на православните църковни общини, унищожени при масовото прогонване на християнското население от Турция през 1922-1923 г., Цариградският патриарх Вартоломей подбира млади, дейни епископи, както и зрели, опитни митрополити. Така в Измир (Смирна) беше поставен роденият през 1972 г. митр. Вартоломей (Самарас), а в Анкара – вече 85-годишният митр. Йеремия (Калигьоргис). Десетилетия наред служил като митрополит в Париж, а после и в Женева, същевременно заемайки постта на президент на Kонференцията на европейските църкви (КEЦ), този митрополит има необходимите умения и опит, за да се утвърди в столицата на Ердоган. Подобен е случаят и с Писидийския митр. Сотирий (вече на 91 г.), бивш Корейски митрополит на патриаршията, който от 12 години обгрижва православните християни в Южна Турция. Наистина, някогашните православни храмове са разрушени или са превърнати в сгради за светски нужди, но архиереите полагат усилия да откупят и възстановят тези сгради за нуждите на макар и епизодични богослужения, тъй като липсват както свещеници, така и най-важното: постоянни православни богомолци.

Във възстановяваните стари православни общини в европейската и азиатската част на Турция, извън Истанбул, досега патриаршията изпращаше предимно по-млади духовници. Сега като „призован в последния час“ за новата евангелизация на Мала Азия е ръкоположен на 75-годишна възраст изтъкнатият астрофизик и член на Атинската академия на науките проф. Емануил Сарис. Той беше ръкоположен за дякон на 25 януари 2020 г. в метох на атонския манастир „Симонопетра“ в Атика, а ръкоположението за свещеник стана на следващия ден в манастира „Пендели“ на едноименната мраморна планина, североизточно от Атина.

Архиерейският събор на Московска патриаршия ще обсъди предложението на Междусъборното присъствие да се преустанови освещаването на оръжия за масово унищожение и особено на ядрено оръжие. Междусъборното присъствие е съвещателен орган към РПЦ, създаден, за да обсъжда и подготвя различни документи, които се предлагат за одобрение от Архиерейския събор на РПЦ. Състои се от близо 200 души архиереи, клирици, монаси и миряни.

На първото заседание за новата година Междусъборното присъствие прие документ, предлагащ промяна на съществуващата в момента практика да се освещават ядрени и други оръжия за масово унищожение. Според авторите на предложението, в Руската църква традицията да се освещава оръжие започва от 12 в., но тогава тя е била свързана с освещаване на княжеското оръжие като символ на статута на владетеля, както и като израз на готовността „да се изпълнява военна служба и да се участва в отбраната на своите земи“. В последните осем века обаче оръжията се променят съществено и вече има междуконтинентални балистични ракети, атомни подводници, бойни лазeри и др.