В неделя, 8 януари, в храма „Св. апостол Варнава“ в Никозия се състоя тържествената интронизация на новия Кипърски архиепископ Георги в присъствието на представители на духовенството, на политическия и обществения живот на Кипър и Гърция, както и на многобройни вярващи. В диптиха на Кипърската църква той е 76-ят архиепископ и третият с името Георги (Георги III). На интронизацията присъстваха всички кипърски митрополити с изключение на митрополита на Морфу Неофит.

В речта си при интронизацията новият предстоятел на Кипърската църква очерта приоритетите, които ще следва в работата си. „Църквата е убежище на всички хора. Към нея се обръщат всички в търсене на решение на различни проблеми, отговор на наболели въпроси, за напътствие в безизходни ситуации, а моят дълг е да бъда близо и да помагам на всеки човек“, отбеляза Негово Блаженство.

На 7 януари Киевският митрополит Епифаний, предстоятел на Православната църква на Украйна, оглави Рождественското празнично богослужение в Успенската катедрала на Киево-Печерската лавра. Този храм, както и Трапезната църква на манастирския комплекс в центъра на Киев, бяха предоставени за ползване от украинската държава на автокефалната Православна църква в Украйна след 1 януари т. г. Преди това те се ползваха безплатно (с договор от 2016 г.) и почасово (само за времето на богослужение) от Украинската църква към Московска патриаршия. След края на договора, който изтече на 31 декември, там вече не се допускат клирици на УПЦ под ръководството на Киевския митр. Онуфрий. От УПЦ оспорват това решение и настояват договорът с държавата за ползването на двата храма да бъде продължен до края на военното положение. Въпреки че УПЦ обяви независимост от РПЦ през месец май м. г., и досега тя е наричана „Руска църква в Украйна“ или „Църква на Московска патриаршия в Украйна“, а фактическото ѝ отделяне от РПЦ се подлага на съмнение.

Днес Московският патриарх Кирил разпространи изявление, с което поиска от „всички страни, участващи в междуособния конфликт“, да прекратят военните действия за Рождество Христово по стар стил.

„Аз, Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, се обръщам към всички страни, участващи в междуособния конфликт, с призив да прекратят огъня и да сключат рождественско примирие от 12:00 ч. на 6 януари до 24:00 ч. на 7 януари, за да може православният народ да присъства на богослуженията на Бъдни вечер и Рождество Христово“.

Малко по-късно В. Путин нареди на военния министър Шойгу „прекратяване на огъня за 36 часа“. Според указа прекратяването на огъня трябва да се прилага „по цялата линия на съприкосновение“ в Украйна. Той призова Киев временно да прекрати огъня. „Въз основа на факта, че голям брой православни граждани живеят в районите на военните действия, призоваваме украинската страна да обяви прекратяване на огъня и да им позволи да присъстват на богослуженията както на Бъдни вечер, така и на Коледа“, се казва в директивата на руския президент.

„Смирен работник в Господното лозе“ – с тези думи ватиканските медии охарактеризираха Бенедикт XVI, 95-годишния почетен папа, който почина днес сутринта в 9:34 ч. в резиденцията си в манастира „Mater Ecclesiae“ във Ватикана. Това бяха и думите, с които той описа себе си след избора си за папа на 19 април 2005 г. Това остана негово мото до историческото решение да се оттегли от престола на св. Петър на 23 февруари 2013 г. заради напредналата си възраст, която му пречи да изпълнява задълженията си.

Новината за влошеното здравословно състояние на почетния папа Ратцингер дойде преди два дни, непосредствено след празника на Рождество Христово, когато за първи път папа Франциск обяви това на генералната аудиенция във Ватикана на 28 декември. Тогава той призова вярващите по света да се молят за папата-емеритус, така че Господ да го утеши и подкрепи „в това свидетелство на любов към Църквата докрай“.

Едни от последните официално предадени думи на папа Бенедикт XVI (отправени като молитва на 9 февруари 2022 г.) бяха: „Скоро ще се окажа изправен пред най-големия съдник в живота си. Въпреки че, поглеждайки назад към моя дълъг живот, може да имам толкова много причини да се страхувам, въпреки това съм с щастливо сърце, защото твърдо вярвам, че Господ е не само справедливият съдия, но в същото време приятел и брат, който вече сам е пострадал от недостатъците ми и следователно, като съдия, е същевременно и мой адвокат. С оглед на часа на съда ми става ясна благодатта, че съм християнин. Това, че съм християнин, ми дава познание, нещо повече, приятелство със съдията на моя живот и ми позволява да прекрача тъмната врата на смъртта с увереност“.

На 11 декември бяха проведени избори за нови настоятелства на българските православни общности в Истанбул и Одрин. Според последните промени в закона за общностите в Турция мандатът на настоятелствата е петгодишен. Избраните от самата общност членове на настоятелствата се утвърждават от областния управител и едва тогава те могат да упражняват правомощията си. А след утвърждаването на списъка от седем члена на настоятелството в Истанбул и пет члена на настоятелството в Одрин те сами избират своя председател.

На заседанието на избраното и утвърдено настоятелство в Истанбул на 27 декември, Стефановден, в празнуващия храм „Св. Стефан“ за председател беше избран г-н Димитър Йотев, местен българин, член и на църковния хор към общността ни. Той замества дългогодишния председател г-н Васил Лязев, който от 2003 г. досега почти двадесет години ръководи общността на нашите православни сънародници в Турция.