Масовото убийство на полигона за обучение на мобилизирани руснаци в с. Солоти, Белгородска област, при което на 16 октомври трима войници откриха стрелба и убиха 11 (по официалната версия) и 29 – според други източници офицери и войници, се е случило на религиозна основа.

Според местни източници трима от мобилизираните с мюсюлманско изповедание са поискали писмено да се откажат от участие във военните действия, тъй като това „не е тяхна война“. Един от офицерите, подполк. Андрей Лапин, събрал всички войници и им казал, че в Украйна се води „свещена война“. На това твърдение реагирали таджики-мюсюлмани, които отговорили, че за тях свещена война е войната на мюсюлманите срещу неверниците. Подполковникът реагирал гневно и нарекъл Аллах „страхливец и слабак, след като не разрешава да се воюва за страната, на която си дал клетва“. Тези думи са предизвикали остра реакция и малко по-късно трима от мобилизираните са разстреляли десетки от присъстващите, в това число и подполк. Лапин. Двама от стрелците са били застреляни. Десетки са ранените.

Александрийският патриарх Теодор се срещна с американския президент Джо Байдън по време на официалната си визита в САЩ от 10 до 14 октомври. Двамата се срещнаха на 11 октомври в Белия дом, като срещата продължи близо половин час.

Преди отпътуването си от САЩ патриархът даде кратко интервю, в което подчерта, че тази среща е била осъществена благодарение на силата и уважението, на които се радват гърците в Америка. По време на срещата си с президента патриархът е имал възможност да го информира за мисионерската и хуманитарна дейност на Александрийска патриаршия в Африка, за отличните отношения между патриаршията и президента на Египет Ел-Сиси, и за това колко много е стабилизирано мирното съжителство на християни и мюсюлмани в Египет с неговите усилия, както и за подкрепата на египетския президент за дейността на Александрийската църква.

Руската православна църква е получила заявки за възстановяването на 152 църкви в Донбас, съобщава „Интерфакс“. Информация за това беше дадена на заседанието на руския синод в четвъртък.

Повечето от тях се намират в Северодонецка, Донецка и Горловска епархии, тъй като според синода тези райони „са претърпели най-големи щети“.

В РПЦ отчитат, че още в края на юни представители на финансовия отдел на Московска патриаршия са отишли на място и е започната работа по възстановяването на дванадесет църкви, „които са определени за приоритетни“. От тях ремонтът на шест църкви бил вече завършен, а две в Мариупол и една в Горловка „не могат да бъдат възстановени“.

На 12 октомври 2022 г. Талинският и на цяла Естония митрополит Евгений изпрати на министъра на вътрешните работи на страната Лаури Лаанеметс и на министъра на правосъдието Леа Данилсон-Ярг отговор на писмото, получено от Министерството на вътрешните работи на 7 октомври 2022 г. (виж тук).

В отговора си Талинският и на цяла Естония митрополит Евгений заявява, че се разграничава от твърдението на Руския патриарх в неговата проповед от 25 септември т. г. Той заявява, че не е съгласен, „че всички грехове на войниците, убити при изпълнението на военния им дълг, ще бъдат опростени“. Богослови вече коментираха, че писмото вероятно ще даде резултат и ще намали напрежението в отношенията с държавата, но няма да убеди естонското общество, че Естонската православна църква не подкрепя военната идеология на Московска патриаршия.

Ето и целия текст на отговора:

В окръжно писмо, изпратено за изпълнение до всички епархии в Московска патриаршия, се забранява украинските свещеници-бежанци в Русия да извършват богослужение.

Заповедта е в два параграфа. Във витиеват и неясен стил първият предвижда „…свещениците, чийто каноничен статут не може да бъде обективно проверен (дори при наличие на съответните документи)… да се причастяват с миряните“.

Втори параграф предвижда дори на тези свещеници, „…чиято принадлежност към свещения чин не предизвиква съмнение, удостоверена включително чрез личното свидетелство на познаващите ги архиереи и клирици“, да не се разрешава да служат, но може да се причастяват в олтара със свещенически одежди.

И във втория случай причината е посочена неясно: „…предвид неопределеността на техните действащи канонически отношения с техните управляващи архиереи, следва отечески да им се обясни необходимостта от временно (до изясняване на ситуацията) въздържане от богослужение, като им се дава благословение да се причастяват в олтара със свещенически одежди“.