На 21 октомври на 69-годишна възраст почина известният руски свещеник протойерей Димитрий Смирнов. В продължение на близо двадесет години той заема водещи постове в администрацията на Московска патриаршия, като дълго време беше председател на Комисията за взаимодействие с въоръжените сили и правоохранителните органи и председател на няколко московски храма.

Прот. Димитрий Смирнов беше сред най-цитираните духовници в руската светска и църковна преса, като изказванията му предизвикваха много често бурни и противоречиви реакции. Сред тях бяха идеи като съставянето на черен списък с враговете на православните ценности, освещаване на ядреното оръжие като гарант на мира, въвеждане на учебен предмет „Смисъл на живота“ и др. Патриаршията многократно се разграничаваше от неговите идеи, определяйки ги като „лично мнение“ на колоритния свещеник.

Доскоро той беше председател на патриаршеския съвет по въпросите на семейството, защитата на майчинството и детството, но през август т. г. се оттегли по здравословни причини. През май о. Димитрий се разболя от коронавирус и прекара тежка форма на болестта, след което не успя да се възстанови напълно.

Параклис, посветен на иконата „Св. Богородица Вратарница“, на българо-гръцката граница (при Маказа) беше осветен днес от митрополита на Марония и Комотини (Гюмюрджина) Пантелеймон. Параклисът е изграден със средства на митрополията и дарения на вярващи от епархията. Игуменът на атонския Иверски манастир архим. Натанаил донесе в граничния параклис икона „Св. Богородица Вратарница“, препис на чудотворната икона, която е най-голямата светиня на Иверската св. обител.

По сведения от Зографския атонски манастир днес в килията си в обителта на 93-годишна възраст се е упокоил йеромонах Йоан, който беше най-възрастният зографски монах и беше живял там най-дълго – цели 51 години.

О. Йоан (със светски имена Илия Стефанов Христов) е роден на Илинден, 2 август 1927 г. в с. Паламарца, Поповско от родители Стефан Христов Донев († 1967 г.) и Иванка Стоянова Чобанова. Имал е по-малък брат Христо (роден през 1932 г.). Илия завършил 7 клас в родното си място. На 14 октомври 1944 г., малко след комунистическия преврат в България, на седемнадесетгодишна възраст Илия постъпил като послушник в Преображенския манастир край Търново. Приел монашеско пострижение на 29 януари 1947 г. от архим. Силвестър, игумен на манастира, а духовен старец му бил йером. Серафим, по-късно клирик на Видинска епархия. За йеродякон е ръкоположен в Преображенския манастир през март 1949 г. от Знеполски еп. Флавиан, а за йеромонах – през 1951 г. отново в манастира от Сливенския митр. Никодим.

Румънското правителство забрани поклонничеството до Яш, където на 14 октомври ще бъде почетена паметта на св. Петка. Ежегодно в града се събират около двеста хиляди души от цялата страна. Няколко дни преди празника правителството се опита да ограничи събирането на толкова много хора в условията на силно нарастване на болните от коронавирус. Според решението от 5 октомври организаторите на големите религиозни чествания трябва да се погрижат в тях да участват само лица, които имат постоянно местожителство на даденото място, без поклонници от други населени места. Решението визира на първо място митрополията и кметството на Яш, които са организатори на празненствата.

Бяхме призовани, както му е редът, на 6 и 7 октомври 2020 г. да бъдем заедно всичките петдесет и един православни канонични епископи в САЩ, от които тридесет и осмина откликнахме на предложението срещата да стане по модерен начин – по интернет чрез програмата Zoom Video Conferencing.

Всезнайно е, че заради заразата от коронавируса и разпоредбите на административните и здравните власти не можахме да се съберем по обичая, но се налагаше обезателно да проведем Десетото събрание, защото през 2019 г. закъсня идването на архиепископа на Гръцката православна архиепископия към Вселенска патриаршия, който председателства нашето събиране в САЩ. И през 2020 г. въпреки пандемията ние бяхме длъжни да спазим устава, който изисква ежегодното ни събиране.

Всеизвестно в църковните ни среди е също, че седемте православни канонични епископи на Московска патриаршия в САЩ, поради разпоредбата на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, не присъстваха и не взеха участие в събранието заради председателството на архиепископа на Америка Елпидофор от Вселенска патриаршия.