Тази година честването в Рим на 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, беше придружено от редица църковно-обществени прояви. За празненствата в италианската столица пристигнаха Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Браницки епископ Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, и заместник-ректорът на духовното училище архим. Мелетий, преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и др. Домакин на тържествените събития беше Българската църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим начело със своя председател доц. прот. д-р Иван Иванов.

Архиерейският събор на Сръбската православна църква взе решение да разпусне своята структура на територията на република Северна Македония, която беше основана през 2002 г. – Православната Охридска архиепископия (ПОА), ръководена от архиеп. Йоан (Вранишковски).

В решението на СПЦ се казва, че Архиерейският събор е отделил „специално внимание на темата за окончателното разрешаване на каноническия статут на архиереите на Православната Охридска архиепископия“ в контекста на възстановеното литургично единство между Сръбската патриаршия и Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, както и последвалото решение за предоставяне на томос за автокефалия на тази църква.

Съборът е решил да освободи канонично архиереите на ПОА, „така че те да бъдат интегрирани в синода на Македонската православна църква в съответствие със свещените канони и уставите на нашите две поместни църкви, както и с постигнатото предварително съгласие на синодите на трите църковни структури“.

Почти тридесетгодишна традиция за сънародниците ни в Париж е пикникът за Деня на светите братя Кирил и Методий и на българската писменост и култура, който те посрещат заедно сред природата в малкото градче Моренвилие в околностите на Париж. Дългогодишен организатор на празника е българската църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“. И тази година на тържеството се събраха стотици българи от всички поколения и приятели на българската общност.

Специален гост беше Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, който за първи път присъства на това тържество. Той отслужи празничния молебен и благослови дошлите да празнуват светлия ден на нашия роден език и книжовност и да бъдат заедно в молитва към Бога и нашите свети първоучители.

На 21 май Православната църква в Северна Македония откри своя първи храм в юрисдикцията на Сръбската патриаришя: „Св. Злата Мъгленска“ в Загреб, Хърватия. Освещаването беше извършено съвместно от Македонския архиепископ Стефан и Сръбския патриарх Порфирий, в съслужение с още четирима епископи от двете църкви.

Храмът е „първата новопостроена църква в европейската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, се отбелязва в официалното съобщение.

На практика това означава, че Македонската църква смята каноничната юрисдикция на Сръбската патриаршия, която се разпростира и в Хърватия, за част от своята „Европейска епархия“.

Службата в навечерието на освещаването уважи и министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович, който след края на богослужението отбеляза, че построяването на македонската църква е израз на „политиката на цялото правителство на Република Хърватия, подкрепяща Македония по нейния европейски път, но също така и по пътя на политическото, икономическо, културно и търговско сътрудничество, което имаме и което е изключително важно“.

На 14 май във Варшава беше осветен храм, посветен на Божията премъдрост. Църквата „Света Софѝя“ е първият православен храм за последните сто години, построен в градска среда в Полша. С освещаването му се откриват честванията, посветени на стогодишнината от получаването на автокефалия на Православната църква в Полша от Вселенската патриаршия през 1924 г.

Първият камък за неговото изграждане беше положен от Вселенския патриарх Вартоломей на 5 декември 2015 г. Храмът е копие на църквата-символ на Православието в Източната Римска империя, „Света Софѝя“ в Константинопол, построена по време на имп. Юстиниан Велики. Проектиран е от полския архитект Анджей Марковски и има размери 36.9 м дължина, 30 м широчина и 21.6 м височина. Централният купол е с диаметър 16.2 м и е покрит с мед. Анджей Марковски не успя да види завършен своя проект, защото почина преди четири години.