С влизането на България и Румъния картата на вероизповеданията в ЕС придобива нов облик. От  01.01.2007 г. тежестта на православието в ЕС се увеличава значително. Досега с източноправославни вероизповедания в ЕС бяха 10 милиона от гражданите му, по-голямата част от тях - гърци. Гърция е член на ЕС от 1981 г., а от 2004 г. в ЕС влезе и остров Кипър, т.е. онази част от него, която е населявана от православните кипърски гърци. Православни, макар и незначително на брой, има в Полша, Чехия, Словакия и западноевропейските държави. С включването на България и Румъния обаче броят на източноправославните в ЕС ще нарасне на 35 млн. души. Това естествено ще постави традициите им на по-централно мястото във вниманието на световната общественост.

На 30 декември 2006 г.  Българската православна църковна община в гр. Пасау, Германия, беше посетена от голяма група български туристи, пътуващи по Дунава за новогодишните празници.

В Руската православна църква считат, че "изпълнението на смъртната присъда на бившия президент на Ирак Саддам Хюсеин ни кара за пореден път да се замислим за справедливостта на съвременното световно устройство", това заяви прот. Всеволод Чаплин, зам. председател на Отдела за външноцърковни връзки към МП. "Знаем, че много хора, чиито ръце са изцапани с не по-малко кръв, отколкото тези на Саддам Хюсеин са умрели от естествена смърт в леглата си или пък и досега живеят под покровителството на властниците в нашия свят", каза още той.

Все повече руски астрофизици прибягват към "Божествената" аналогия и говорят за "разумния дизайн" на Вселената в опита си да обяснят сложните астрологични теории. "Нашата природа е удивително добре "подготвена" за това ние да живеем комфортно на планетата, наречена Земя... Аз все пак считам, че в нашето съвременно, точно и строго физическо познание съществува нещо, което ние не знаем", твърди известният астрофизик Игор Митрофанов, ръководител на лаборатория в Института за космически изследвания в интервю пред "Московские новости".

Част от мощите на крал Милутин (1282-1321) ще бъдат пренесени през 2007 г. в манастира Банска в Косово, с което се връща надеждата за възстановяването на живота в тази област. Това е заявил рашко-призренският владика Артемие, цитиран от вестник ”Глас явности”. На пресконференция в републиканския Институт за защита на културните паметници владиката е казал, че крал Милутин се почита като чудотворец и сред българския народ. Мощите на големия сръбски светец в момента се намират в църквата “Света Неделя” в София, където се смятат за една от големите реликви. В Сърбия няма да бъдат донесени целите мощи на крал Милутин, а само част от тях, тъй като този сръбски крал е много почитан и в България, посочи неотдавна владика Артемие.