Московският и на цяла Русия патриарх Кирил изпрати съболезнователно писмо до Грузинския патриарх-католикос Илия II по повод трагичната кончина в катастрофа на Самтавиския епископ Дамян на 30 юли.

В обръщението към предстоятеля на Грузинската църква е съкратен титулът „митрополит на Бихвинти и Абхазия“. Той е наречен само „архиепископ на Мцхета-Тбилиси, католикос-патриарх на цяла Грузия“. По този начин патр. Кирил изключва от църковната власт на Грузинската патриаршия Абхазия.

Абхазия и Южна Осетия бяха отделени от Грузия, след като през 2008 г. руските войски навлязоха в грузинска територия под предлог да подкрепят двете сепаратистки области, а след това продължиха навлизането в западна и централна Грузия. Москва призна двете територии за независими държави, но дълго време Московска патриаршия признаваше формално църковната юрисдикция на Грузинския патриарх върху тези територии, заради принципа, с който тя оправдава собствената си юрисдикция, че „църковните граници не се променят с политическите“.

В Гърция през последните дни на десетки места горят сериозни пожари. Вчера по обяд избухна пожар и в гориста местност край манастира „Дохиар“, който е разположен на югозападните склонове на Атон, сравнително по средата на полуострова. Пожарът е по посока на съседния манастир „Констамонит“, след който е землището на Зографския манастир.

Тази сутрин пожара са гасили осемдесет и осем пожарникари с коли и друга техника за пресичане на пътя на огнената стихия. Включват се самолет и въртолет в подкрепа на усилията да се ограничи пожара и после да го потушат, защото огънят бързо поглъща горските площи поради сухото време. Днес поне не духа вятър и така разпространението на пожара може да бъде овладяно. Както е заявил и заместник-губернаторът на Атон Аристос Кашмироглу, има надежди, че пожарът няма да се разпростира повече и манастирът „Дохиар“ е извън опасност.

Според предварителни сведения вчера пожарът е започнал от маслинена градина близо до морския бряг и затова се предполага наличието на човешка небрежност.

В началото на септември Вселенският патриарх Вартоломей, Атинският архиепископ Йероним и Киевският митрополит Епифаний (Думенко), предстоятел на автокефалната Православна църква на Украйна, ще отбележат заедно празника Събор на тасоските светци.

Поклонническо пътуване до Кавала и Тасос ще се проведе от 3 до 6 септември 2022 г. по повод първото официално честване на Събора на тасоските светци и ще включва църковни и културни събития.

Местният митрополит на Филипи, Неапол и Тасос Стефан е отправил покана за участие до тримата предстоятели чрез Св. Синод на Гръцката църква през февруари т. г. Вселенският патриарх и Атинският архиепископ са приели поканата, като се очаква това да направи и Киевският митр. Епифаний.

Покана да уважи с присъствието си тържествата на острова е отправена и към президента на Гърция Катерина Сакеларопулу.

На 2 август сръбски и македонски епископи в присъствието на висши държавни лица отбелязаха заедно Илинден по стар стил в историческия манастир „Св. Прохор Пшински“ в Южна Сърбия, на три километра от границата със Северна Македония. Богослужението се смята за историческо, тъй като честването е предмет на дългогодишен спор между СПЦ и МПЦ.

Литургията беше оглавена от Вранския епископ Пахомий от СПЦ и Кумановско-Осоговския митрополит Григорий от МПЦ, Стобийския епископ Давид (доскоро от Православната Охридска архиепископия на архиеп. Йован (Вранишковски) към СПЦ) и еп. Яков, викарий на Струмишкия митрополит д-р Наум.

Тържеството продължи в Кралския конак, построен от цар Петър Първи Освободител с тържествено връчване на ордена „Преп. Прохор Пшински“ на министъра на външните работи на Сърбия Никола Селакович за заслугите му при организирането на честването на 950-годишнината на манастира.

Правителството на Черна гора подписа на 3 август в Подгорица Основния договор, уреждащ отношенията на държавата със Сръбската православна църква, съобщават черногорските медии. Договорът беше подписан от черногорския премиер Дритан Абазович и Сръбския патриарх Порфирий. На подписването не присъстваха медии, а церемонията, която не беше предварително обявена, се състоя в правителствена вила, чийто вход беше отцепен от полиция.

Договорът регулира отношенията между СПЦ и черногорското правителство, включително правото на собственост върху имоти. Според преброяването от 2011 г. 72% от черногорците се определят като православни християни, като две трети от тях са членове на СПЦ, а другите са се присъединили към непризнатата Черногорска православна църква. Мюсюлманите съставляват още 20% от населението. В страната има и малък брой римокатолици и протестанти.