На Велики понеделник сутринта след Преждеосвещената литургия започна мироваренето във Вселенска патриаршия с водосвет, отслужен от патр. Вартоломей. В обособеното за целта помещение в двора на Патриаршията, където са поставени големите казани, бяха налети първите количества зехтин, вино, розово масло, уханни цветя и други аромати, а след това патриархът запали и огъня под съдовете. После той прочете съответната молитва за начало на мироваренето, както и първата глава от Евангелие според Матей. След него присъстващите архиереи и клирици на Патриаршията продължиха четенето на това евангелие.

В тези първи минути на мироваренето присъстваха и голяма група специалисти мъже и жени, привлечени за тази дейност от Патриаршията, които ще наблюдават и ръководят самото мироварене. Техен ръководител е архонтът-мироварител Георги Савич, доктор по фармакология.

Вход Господен в Йерусалим е особено скъп празник за българската църковна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“ в Париж, която на този ден е поставила началото на енорийския живот в настоящия си храм. За този „втори рожден ден“ посещението на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний е традиция, прекъсната в последните години заради пандемията от коронавирус. Затова енориашите с голяма радост посрещнаха отново своя архиерей, който оглави празничната св. Литургия в съслужение с енорийските свещеници архим. Емилиян (Боцановски) и о. Иван Карагеоргиев, както и предстоятеля на българската община в Страсбург о. Георги Стоянов.

На заседанието си от 14 април Св. Синод на Вселенска патриаршия пристъпи към канонизацията на стареца Евмений (Саридакис; 1931-1999).

През юни миналата година Светият Синод на полуавтономната Критската църква прие молбата от митрополита на Гортина и Аркадия Макарий за вписване в агиология (списъка на светците) на Православната църква на архим. Евмений (Саридакис), произхождащ от Етя, и я препрати на Вселенска патриаршия за официална канонизация.

Тази година паметта на преп. Евмений ще бъде чествана за първи път като светец на 23 май.

О. Евмений е наричан „засменият светец“ и „светецът на прокажените“, като самият той е страдал от този недъг. Друг специфичен момент от неговото житие е изпитанието на бесовското влияние, от което той дълги години е измъчван. С Божията благодат се удостоил да помага и на други, подложени на това тежко изкушение. И той, подобно на преп. Порфирий, изминава своя християнски път в болничен храм в гръцката столица, близо до страданието на хората. За него преп. Порфирий свидетелства, че е бил „скритият светец на нашето време“.

Роден е през 1931 г. в село Етя, в община Монофаци на област Ираклио, остров Крит, и е осмото дете в бедно и вярващо семейство.

„Ние осъждаме руското нахлуване в Украйна“, категоричен е Кипърският архиепископ Хризостом II в интервю за кипърската телевизия РИК. Негово Блаженство подчерта, че няма логика в това, което руският президент прави в Украйна. Нищо не може да оправдае разрушаването на една страна, смята той. „Действията на Владимир Путин показват, че той не е християнин“, добави архиереят. „От една страна стана ясно, че украинският проблем не е църковен, както се твърдеше, а изключително политически, и аз се радвам, че това се изясни. От друга страна обаче страдам дълбоко, че умират хора“.

Архиепископът изрази съмнение в психическото равновесие на руския президент и недоумява дали такъв човек може да ръководи държава, която е ядрена сила.

На въпрос дали един епископ може да благославя войната, архиеп. Хризостом отговори, че Църквата благославя отбранителната война, когато хората воюват в защита на своята земя и своите домове.

Псковският митр. Тихон се присъедини към мейнстрийма в Руската църква, оправдаващ завоевателната война на Русия в Украйна. След неделната литургия в Петата неделя на Великия пост, той разговаря с енориаши, като обясни геополитическата ситуация в страната „от църковна и духовна гледна точка“.

Псковският митр. Тихон, за когото се говори, че бил „изповедник“ на Путин, повтори кремълската теза, че с решението си Путин е предотвратил нападение срещу Русия от страна на Украйна. Митр. Тихон добави от себе си, че така са предотвратени „милиони жертви“ от руското население, сравними с тези от 1941 г.

„Всички си задаваме въпроса: защо това трудно решение беше взето от нашия президент Владимир Путин? Разбира се, не можем да знаем всички причини. Но от опита ми от общуването ми с него мога да кажа: ако той не беше видял жизненоважни, критични за народа на Русия индикации за тази операция, той нямаше да я започне. Някои хора разбират това, други не. Ако не беше направил това сега и след известно време беше извършена атака срещу Русия, изпълнена с милиони жертви, щеше да му бъде казано по същия начин: ако това беше неизбежно, защо не предупредихте за тази беда предварително? Нека си спомним началото на Великата отечествена война и ужасните загуби от 1941 г.“.

Той каза, че в Псковска епархия миролюбиво се молят „и за украинците, и за нашите войски“. „И всеми силами своими, молюсь за тех и за других“, цитира той руския поет М. Волошин. Не сме свидетели на война на една държава срещу друга, а на „междуособна бран, каквито от време на време разтърсват Русия“. За тези „междуособни брани“ руснаците нямат вина; те са подкладени от „трети сили“.