Храмовете в Гърция в дните от Страстната седмица и на Пасха ще бъдат отворени за вярващите, съобщи Св. Синод на Гръцката църква след днешното си редовно заседание. Атинският архиеп. Йероним осведоми митрополитите за провелите се разговори с правителството и за условията, при които ще работят храмовете през празничните дни.

Св. Синод се е съобразил със забраните за придвижване на хората в определени часови периоди и затова празничните служби ще започват с половин час по-рано. По отношение на възкресната служба Църквата прилага принципа на икономѝята и постановява тя да започне в 21:00 ч. на Велика събота. Богослужението ще се отслужи извън храмовете, както е по традиция, а божествената Литургия ще бъде вътре в тях.

По-рано някои митролити изразиха мнение, че подобно преместване на богослужението ще постигне обратния ефект и ще доведе до много по-голямо струпване на хора. Говорителят на Св. Синод митрополитът на Илион Атинагор заяви, че това решение е компромисът, който позволява храмовете да останат отворени и хората да могат да участват в богослуженията, зачитайки и религиозното си чувство, и грижата за здравето на хората.

Св. Синод ще изпрати указания до всички митрополии за реда на богослуженията през Страстната и Светлата седмици. Сред практическите въпроси, които произлизат от това решение, е за причастието на клириците и др.

Известният руски свещеник прот. Алексей Умински предизвика разгорещени дебати в руското общество заради кратко видеообращение, в което призовава за християнско отношение и оказване на медицинска помощ на затворника Алексей Навални. Той напомни думите на Христос, „Който ни призовава да се отнасяме към всеки човек зад решетките като към Самия Него“.

Телевизионният канал на Московска патриаршия „Спас“ осъди популярния московски клирик, председател на храма „Света Троица“, защото е защитил лидера на руската опозция Навални. Участниците в тематичното предаване призоваха за „сериозно прочистване“ сред свещениците, които стават проводници на „оранжевите революции“. „Пред нас е истински престъпник, само че в расо, който се занимава с екстремизъм. Защо да не се приложи към него наказателният кодекс? Трябва да се поведе хладнокръвна борба с цветните технологии вътре в православните енории, да се обърне сериозно внимание на сигналите от тези енории, в противен случай скоро ние ще се сблъскаме със свещеници, които ще станат основни играчи не само против църквата, но и против конституционния строй на Русия“, заяви политологът доц. Сергей Карнаухов в предаването. Другите събеседници, включително свещеници, не се разграничиха от този възглед. О. Алексей Умински беше наречен също „провокатор, който тласка нашата църква към пропаст“, „свещеник в кавички“ и др.

На 13 април се проведе първото за годината присъствено заседание на Св. Синод на Руската православна църква, на което беше взето решение най-голямата руска епархия – Московска област – да бъде разделена на пет по-малки епархии: Коломенска, Балашихинска, Подолска, Сергиево-Посадска и Одинцовска.

На следващия ден оглавяващият Московска епархия Крутицки и Коломенски митрополит Ювеналий, най-авторитетният и старши руски митрополит (85 г.), подаде молба за „оттегляне на покой“. Според медиите той е научил за решението на самото заседание, без да бъде уведомен предварително. Митр. Ювеналий е постоянен член на московския синод от 1972 г. и патриаршески наместник на Московска епархия – най-богатата епархия на РПЦ след Москва-град (това е единствената епархия, спомената в устава на РПЦ и на практика се състои от област Москва и града Москва, чийто епархийски архиерей е Московският патриарх). И е един от архиереите, на които Светейшият Кирил дължи патриаршеския си избор. След оставката му за негово „място на покой“ е определен град Москва „без определяне на храм за богослужение“.

Днес внезапно почина гръцкият свещеник Николаос Манолис, едно от лицата на т. нар. антикритска църковна опозиция. Бивш клирик на Солунската митрополия, той стана известен със своето движение на „оградилите се“. Движението се изразява в прекъсване на общението с каноничните епископи, които не са се разграничили от Всеправославния събор, провел се на о-в Крит през 2016 г. Заедно с о. проф. Теодор Зисис той беше представител на т. нар. „умерена църковна опозиция“, която не желаеше създаването на независима църковна структура със свой епископат. Харизматичен проповедник, за трите десетилетия на служението си като каноничен клирик той придоби много духовни чеда, особено в Северна Гърция.

През последната година на пандемията о. Николаос Манолис беше сред клириците, които отричаха заплахата от болестта и се обявяваше срещу предпазните мерки в храмовете. Заради въздействието си върху немалко вярващи той повлия на мнозина религиозни хора. В последното видео в своя канал в Youtube той заяви: „И да дойде коронавирусът при нас, добре е дошъл, няма да се побъркаме и паникьосаме“, като според него смъртността от тази болест е пренебрежимо малка. Последната негова проповед беше на 28 март, в неделята на св. Григорий Паламà. На нея свещеникът изглежда в добро здраве и разположение на духа.

Негови сподвижници побързаха да съобщят, че свещеникът „не е починал от коронавирус, а от дългогодишна хронична болест“. Съобщава се също, че по желание на близките опелото ще бъде извършено „в тесен семеен кръг“.

На почти 94-годишна възраст днес се е упокоил най-възрастният монах на Сръбската православна църква – старецът архимандрит Йоан (Йован) Радосавлевич от епархията на Враня. Той е бил болен от коронавирус, което се сочи като причина за смъртта му.

Роден е на 19 май 1927 г. в с. Лелич, откъдето е и св. Николай (Велимирович), и е кръстен Милислав. На четиринадесет години постъпва послушник при светия епископ, който става негов духовен наставник. Имал е щастието да общува с други свети духовници като преп. Юстин (Попович) в манастира Челие, където старецът е бил в заточение, а също със Сръбския патриарх Варнава († 1937 г.) и с по-сетнешния патриарх Павел, когато той е бил в манастира „Вуян“.