Днес в митрополитския храм „Св. Благовещение” в Атина се състоя интронизацията на новия архиепископ на Атина и цяла Гърция Негово Блаженство Йероним.

На церемонията присъстваха представители на поместните православни църкви, на други вероизповедания, както и на държавната власт на Гърция: министър-председателят Коста Караманлис, министърът на образованието и религията Еврипид Стилиянидис, председателят на Парламента Димитри Сюфас, кметът на Атина Никита Какламанис, лидерът на основната опозиционна сила Георги Папандреу и др.

Цариградската патриаршия беше предсталена от трима митрополити: на Принцовите острови Яков, на Пергам Йоан и на Родос Кирил.

Българската православна църква беше представена, както съобщи Двери.бг, от митрополитите Видински Дометиан, Варненски и Великопреславски Кирил, Неврокопски Натанаил и Ловчански Гавриил.

Нова страница в изследването на произхода на прочутата Торинска плащаница, с която се предполага, че е било обгърнато тялото на Христос в гроба, отгръща един от членовете на британския екип, който през 1988 г. датира плащаницата в периода от 1260 г. до 1390 г. Изследването чрез метода на C-14 тогава установи, че става дума за средновековен фалшификат, който няма връзка с историческия Христос. Но преди няколко дни проф. Кристофър Рамсей заяви в интервю, че резултатите от проведеното преди 20 години изследване не могат да се считат за валидни. Аргументите си в полза на това твърдение той ще изложи в специален документален филм, който ще бъде излъчен по BBC на 22 март - в навечерието на католическия Великден.

Британският учен счита, че методът C-14 не може да даде надеждни резултати в случая с парчето плат, защото върху него има отпечатъци на хиляди хора, а и поне четири пъти се е запалвало. Най-големи повреди на плащаницата са нанесени през 1532 г., когато капки разтопен метал падат върху нея и образуват големи дупки. Кристофър Рамсей ще предложи своята нова версия за датировка на плащаницата.

В същото време група тексаски учени настояват да получат парченце от Торинската плащаница, за да изследват ДНК на човека, който е бил загърнат в нея. Католическата църква обаче отказва да води преговори по този въпрос.

Международен конгрес "Основи и традиции на руската благотворитеност" се провежда от 13 до 18 април в Солун с подкрепата на бизнес-кръгове в Русия и Гърция. Девизът на конгреса е "Сто добри дела за столетието на светлата памет на св. Йоан Кронщадски". В Руската църква през 2008 г. отбелязват 100 години от преставянето на св. Йоан Кронщадски. Конгресът си поставя за цел укрепването на културните и духовни връзки между Гърция и Русия, възраждането в православния свят на традицията на меценатството, изработването на законодателни механизми за стимулиране на благотворителността в бизнес-обществото. Очаква се участниците да извършат поклонническо пътувание в Атон.

В Дания 17 вестника публикуваха вчера една от 12-те карикатури на пророка Мохамед, които предизвикаха бурни протести сред мюсюлманите през 2005 г. Причината е разкритият заговор за убийство на карикатуриста Курт Вестергор от в."Юландс постен". Във вторник полицията арестува датчанин от марокански произход и двама тунизийци, които планирали нападението. Най-малко три европейски вестника - в Швеция, Холандия и Испания, също препечатаха споменатата карикатура, отразявайки арестите в Дания.

Ислямът се оказа най-бързо растящата религия в Северна Европа, докато традиционното протестантство бързо запада, съобщи междувременно руският в."Новие известия". Числото на последователите на пророка Мохамед в този регион прехвърли един милион души.  Новопокръстените мохамедани най-често се срещат сред чистокръвните датчани, шведи, норвежци и финландци. За разлика от имигрантите мюсюлмани те не се страхуват да искат правата си.