Почти всички руски медии, а след тях и световните публикуваха заглавия "В руски манастир откриха публичен дом". Тази "новина" дълбоко огорчи монасите в Сретенския манастир, тъй като именно те са информирали властите и са изразили протеста си, че в непосредствена близост до манастира работи публичен дом. Около манастира има голям комплекс сгради, бивша собственост на манастира, части от които държавата сега връща на обителта. В един от хотелите, които все още не са били върнати на Църквата, действително е работел публичен дом, за което неведнъж е имало репортажи по телевизията и който хотел няма никакво отношение към манастира. От манастира определят като лъжа и новината, че в сградата с публичния дом се предвиждало да се разположи семинарията. Тя работи от десет години, твърдят от манастира, а сега обителта е наела още няколко стаи от сградата, в непосредствена близост до въпросния публичен дом. Именно това става повод братството да се обърне към властите и да помоли за съдействие той да бъде отстранен. Този акт на монасите обаче бива изцяло преиначен в медиите и пикантната лъженовина обикаля за броени дни света.

Сретенският манастир е построен през 1395 г. Историята му е свързана с чудотворната Владимирска икона на Пресвета Богородица. На това място св. митрополит Киприян Цамблак с литийно шествие посрещнал чудотворната икона и извършил молебен. Ден след това се случило чудо - ордата на Тамерлан отстъпила от Москва. Още през същата година на мястото на посрещането на иконата била построена дървена църква "Сретение (среща) на иконата на Божията майка". 

Под този наслов на първи ноември, Деня на народните будители, в Българския културен институт в Париж се проведе беседа, посветена на  250-годишнината от написването на История славянобългарска и 50-годишнината от канонизирането на преподобни Паисий Хилендарски. Тези две събития бяха уважени във френската столица както от Българската православна църква, така и от българската държава. И напълно основателно, понеже св. Паисий с живота си е показал и на двете, че служението на Църквата и на народа не са два различни пътя, а един и същ, по който човек върви към Бога, обичайки братята си. Имайки пред очи неговия пример, българското посолство във Франция, Българския културен институт и Българската православна църковна община в Париж организираха тази среща, която ни показа, че българите не забравят онзи, който не им е позволил да се самозабравят, сиреч да се обезличат като род, дух и идентичност. В нея взеха участие проф. Кирил Топалов, съветник на президента на Република България по културата, духовното развитие и идентичността, Н. Пр. Марин Райков, посланик на България във Франция, архимандрит Емилиян Боцановски, предстоятел на Българския православен храм «Св. патриарх Евтимий Търновски» в Париж и свещеник Иван Карагеоргиев, служащ при същия храм.

Медии в Украйна и Гърция информират, че Московската патриаршия е изпратила писма до предстоятелите на поместните православни църкви с молба да изразят публичната си подкрепа за Руската църква, чийто обществен авторитет през последната година силно пострада. Според портала „Религия в Украине” патриарх Кирил е бил принуден да потърси такава помощ след поредицата скандали в страната, които предизвикаха вълна от антицърковни настроения в Русия и извън страната. Според портала става дума за делото на пънк-групата "Пуси райът", за множеството коментари по повод луксозния начин на живот на патриарх Кирил и съдебното дело между него и известния хирург-свещеник Юрий Шевченко за апартамент в центъра на Москва и др. Тези причини, естествено, не са споменати в посланието до поместните църкви. Според гръцкия вестник „Вима” в посланието се говори за „безпрецедентно преследване” на Руската православна църква. В писмото, носещо подписа на считания за външен министър на Московска патриаршия Волоколамски митр. Иларион (Алфеев), това гонение се илюстрира с акцията на пънк-групата в московския храм „Христос Спасител”, с разрушаването на кръстове и акции срещу храмове в страната, с нападките срещу руския патриарх Кирил и др. За първи път след падането на комунистическия режим Руската църква изпраща сигнал за тревога и търси подкрепа от другите православни и инославни църкви, пише в. "Вима", цитирайки откъси от писмото.

Новото правителство на Грузия възнамерява да внесе промени в начина за финансиране на Грузинската православна църква от страна на държавата. Това решение е приветствано и от Грузинската патриаршия, твърди тбилиският вестник "Резонанс". Според премиера Бидзина Иванишвили държавата трябва да помага на Църквата, но не по този начин, по който това е ставало досега. Според него Църквата и държавата трябва да бъдат разделени една от друга. Привеждането на пари от държавата за нуждите на Църквата е нормален процес, но помощта към Църквата от страна на висши държавни чиновници не бива да отива само към конкретни духовни лица. Привежданите средства трябва да се разпределят и изразходват по решение на грузинския Св. Синод. Според Иванишвили ще се сложи край на практиката да се подаряват автомобили на представители на духовенството от страна на държавни длъжностни лица.

По думите на ръководителя на отдела за връзки с обществеността на Грузинската патриаршия прот. Михаел Ботковели финансирането на Църквата от държавата се осъществява на основата на конституционното споразумение, което цели да компенсира вредите, нанесени на Грузинската църква през съветския период. Отец Михаил припомня за случилото се през 2008 г., когато всяка епархия е получила транспортни средства от различни фондове, които не са представлявали дължимото държавно финансиране на Църквата.

От 29 до 31 октомври в Москва се провежда традиционният фестивал на руските православни медии "Слово и вяра", който се провежда от 2004 г. на всеки две години. Форумът на православните медии в Русия се провежда с подкрепата на Московска патриаршия и с благословението на руския патриарх. В словото си при закриването на форума днес патриарх Кирил подчерта, че според него една от главните задачи на църковните издания и прес-служби е създаването на единно информационно пространство. "Главният редактор на православната медия трябва да си постави в добрия смисъл амбициозната задача да изведе своето издание пред широката аудитория". Той призова църковните медии да не се затварят в себе си, понеже от тяхното слово се нуждаят светските, невъцърковените и невярващи хора". "Затова вашето слово не бива да създава лъжливи представи за нашата вяра, надежди и църковна мисия", каза патриархът. За него също така е недопустима употребата на рекламни и пиар-технологии по отношение на Църквата. "Думата "пиар" по отношение на Църквата е неприемливо. "Пиар"-ът е реклама, чиято цел е продажбата на нещо". Новините за добрите дела са безусловна необходимост днес, защото обществото изисква информация и ако не се говори за добрите неща, то ще възникне вакуум, който ще се запълва с негативизъм".