На 23 октомври във Финансово-стопанския отдел на Московска патриаршия беше подписан договорът за сътрудничество между Руската и Гръцката православни църкви в областта на поклонничеството. Документа от гръцка страна подписаха митрополитът на Керкира Нектарий, а от руска - Подолският еп. Тихон, председател на финансово-стопанския отдел на МП. На церемонията присъстваха също така Месогейският митр. Николай и Александруполският Антим (Гръцка църква), прот. Игор Якимчук и игумен Никодим (Колесников).

Митрополит Нектарий припомни за синовете на Русия и Гърция, които чрез своето подвижническо служение са укрепили дружбата между двата народа. Той изрази надежда, че подписаното споразумение за сътрудничество ще укрепи още повече тези братски отношения. Гръцкият митрополит сподели също, че гърците особено почитат светителите Сергий Радонежски, Серафим Саровски, Лука (Войно-Ясенецки) и много други руски светци, в това число и новомъченици. "Всеки може да научи нещо от другия, нашите народи могат да си предложат много неща и да имат взаимна полза", заяви накрая митр. Нектарий.

В неделя, 21 октомври, Александрийският папа и патриарх на цяла Африка Теодор II освети в Конго най-големия православен храм на африканския континтент, посветен на св. апостол Андрей. Съслужиха му митрополитите на централна Африка Никифор и на Пентаполис Игнатий, съобщава Ромфеа. Идеята за изграждането на храма е на православния гръцки мисионер отец Харитон Пневматикакис, а строежът е започнал през 2004 г. Разходите са поети изцяло от мисионерското дружество в Патра "Първозваният". След края на св. Евхаристия патриарх Теодор II награди председателя на мисионерското дружество Николас Симо и инженера Питагор Манолиади за техния принос в осъществяването на идеята.

Александрийската патриаршия осъществява активна мисионерска дейност на африканския континент, спонсорирана изключително с дарения от Гърция, както и от средите на гръцката диаспора, но също и от малката по численост Финландска православна църква. Началото на православната мисия в Конго е поставено през 1972 г., когато двамата свещеници Хризостом Папасарантопулос и Харитон Пневматикакис основават мисионерското дружество "Св. Андрей", което тогава наброява 30 вярващи. Днес членовете му вече са 50 хиляди, обединени в двадесет православни енории. 

Различни възгледи за произхода на света бяха обсъждани на състоялата се в Женева среща на физици, богослови и философи. Повод за срещата беше наскоро откритият бозон Хигс, за който представители на ЦЕРН съобщиха на пресконференция на 4 юли.

Сега, след като това научно откритие приближи физиците повече до първите мигове след Големия взрив, ЦЕРН отвори вратите си за учените, които се придържат към по-различни възгледи за произхода на Вселената, съобщава сайтът „Богослов.ру“, позовавайки се на Periodista Digital.

Самата идея за времето преди Големия взрив е територия, където законите на физиката не работят. Според участниците в срещата дискусиите в тази област дават възможност на учените–физици и богословите да започнат по-добре да се разбират.

Празнично бдение по случай празника на 26 преподобномъченици от Зографския манастир се отслужва тази вечер в българския манастир на Света Гора. Гост на празника е игуменът на Ватопедския манастир Ефрем, който и отслужва вечернята в съслужение със Зографския игумен Амвросий. На десния клирос пеят монасите от Ватопед гръцки език, а на левия зографските братя на църковно-славянски. От ранна сутрин в манастира се събраха множество български поклонници, а също така и гърци. Зографският манастир заема девето място сред 20-те светогорски обители и в момента е населяван от 23 монаси, съобщава Ромфеа.

Имената на 26-те зографски мъченици са: св. Тома игумен, св. Варсануфий, св. Кирил, св. Михай, св. Симон, св. Иларион, св. Яков, св. Яков, св. Йов, св. Киприян, св. Сава, св. Мартиниан, св. Козма, св. Сергий, св. Мина, св. Йоасаф, св. Йоаникий, св. Павел, св. Антоний, св. Евтимий, св. Дометий, св. Партений и свети четирима неизвестни монаси.

През 13 век тези светци са били изгорени живи в кулата на манастира заради неприемането на Лионската уния, сключена от византийския император Михаил Палеолог и патриарх Йоан Век.

Двадесет и пет водещи богослови от цял свят се събраха в Православния богословски факултет на Белградския университет, където от 18 до 21 октомври се проведе международен научен богословски симпозиум, посветен на св. Максим Изповедник. Форумът беше във връзка с 1350-годишнитата от блажената кончина (662 г.) на големия богослов на Православната църква.

В дните на симпозиума учени от цял свят разглеждаха богословски, философски, метафизични, психологически и др. въпроси от учението на св. Максим. Сред участниците във форума бяха известни богослови и философи: о. Димитрий Бартелос, Григори Беневич, Калиник Бергер, Пол Блауерс, епископ Максим Василиевич, о. Павел Гаврилюк, Браян Дейли, митрополит Йоан Зизюлас, Христос Янарас, епископ Атанасий Йевтич, Адам Купър, епископ Игнатий Мидич и много други.

Св. Максим е известен като обединител на теорията и практиката на богословието, космичен богослов, извел виждането за „космическата литургия“ и „евхаристийната космология“.