Тържества по повод 300-годишнината от основаването на православна мисия в Китай се провеждат в Хонконг. Честването се организира от Института за китайско-християнски отношения, Китайския университет в Хонконг и местното православно братство „Св. ап. Петър и Павел“, съобщава ИТАР-ТАСС.

Днес тържествата започнаха в храма, посветен на св. апостоли Петър и Павел, със св. Литургия, отслужена от Бикинския епископ Ефрем, пръв проректор на Хабаровската духовна семинария.

Вчера се проведе кръгла маса, в която взеха участие учени, свещеници и представители на обществеността. На форума бяха обсъдени проблеми на разпространението на православието в Китай. В следващите дни в Хонгконг ще се проведе изложба на православна литература на китайски език.

«Ние отбелязваме годишнината от указа на китайския император Канси от 1712 г., благодарение на който в Пекин официално е започнала да действа Руска духовна мисия“ - казва пред ИТТАР-ТАСС предстоятелят на енорията към храма „Св. ап. Петър и Павел“ в Хонконг протойерей Дионисий Поздняев.

«Wall Street Journal» помести обширна статия за стареца Паисий, който преди повече от 30 години по време на посещението си в манастира Суроти в Солун предсказа, че "в бъдеще Гърция ще преживее големи смутове и вълнения, които ще доведат до глад и политическата нестабилност". В статията се казва, че по-голямата част от живота си старецът Паисий прекарва като отшелник на полуострова на монашеската република на Света Гора, извършил е множество чудеса и пророчества, за които са свидетелствали много хора и които са описани в много книги. Разказва се също, че и днес, всяка събота пред неговия гроб се образуват опашки от поклонници от цяла Гърция, които търсят молитвената му помощ. Авторът пише също, че в известен смисъл славата на стареца Паисий наподобява тази на Нострадамус и че той е предрекъл най-различни събития, включително и терористичния акт на 11 септември 2001 г. Гръцките вестници, пише журналистът на Wall Street Journal, публикуват често статии за чудесата на светогорския монах, а в. "Демократия" разпространи 350 000 екземпляра от книги, посветени на прочутия гръцки старец. Отбелязва се също, че много преди смъртта си през 1994 г. старецът Паисий е бил известен навсякъде и е привличал на Света Гора много вярващи, които го търсели за духовни съвети и ръководства, а днес мнозина вярват, че той скоро ще бъде канонизиран за светец.

Вицепрезидентът на България г-жа Маргарита Попова се срещна днес с Кипърския архиепископ Хризостом ІІ, съобщава пресслужбата на президентството. На едночасовата среща двамата са обсъждали положението на Православната църква в съвременния свят и отношенията между Българската патриаршия и Кипърската архиепископия. Г-жа Маргарита Попова е отбелязала изключителната ситуация, в която се намира нашата църква, пред която «стои въпросът кой да бъде избран за следващ патриарх. Трябва да бъде намерен най-достойният, който да се грижи за паството». Г-жа Попова е подчертала, че политиците следят внимателно случващото се в Църквата и е изразила увереност, че след решаването на вътрешните проблеми БПЦ ще се обърне към потребностите на хората и ще се погрижи за нуждаещите се.

Архиепископ Хрисостом е изразил увереност, че българските митрополити ще изберат най-добрия измежду тях, който да оглави Българската православна църква. Той е подчертал добрите връзки между православните църкви на България и Кипър.

Предстоятелят на Кипърската църква е споделил пред Маргарита Попова тревогите си относно решаването на „кипърския национален проблем” и болката от разделението на страната му.

По време на разговора двамата са били единодушни, че Православната църква трябва да обединява хората и да е стожер на добродетелите особено в условията на тежка финансова и икономическа криза.

Снимка: сайт на Президента

Тази нощ в Бейрут на 92 години е починал патриархът на Велика Антиохия и целия Изток Игнатий IV (Хазим). Той бе приет снощи в реанимацията на православната болница „Св. Георги“ в ливанската столица с диагноза мозъчен кръвоизлив.

По данни на Антиохийската патриаршия, цитирани от Ромфеа, заупокойната служба ще се проведе в Баламант, където е духовният и просветен център на патриаршията за Ливан, а погребеннието ще е в Дамаск, Сирия.

Патриарх Игнатий IV е роден през 1920 г. в Сирия. Произхожда от арабско православно семейство. Учи филология в Бейрут, а през 1945 г. заминава за Париж, където следва в Православния богословски институт „Св. Сергий“. След завръщането си в родината основава известната богословска школа Баламант, сега - православен арабски университет.

Игнатий IV се възкачва на патриаршеския престол на 2 юли 1979 г. и става 170-ят патриарх на Антиохийската църква. Резиденцията на патриарх Игнатий беше в Дамаск. През това лято той направи обръщение към враждуващите страни в Сирия за прекратяване на кръвопролитията.

Антиохийският патриарх Игнатий IV прави първото си посещение у нас от 6 до 11 ноември 1981 г. (на снимката долу).

Антиохийският патриарх Игнатий и Българският патриарх Максим поднасят цветя пред паметника на Незнайния войн. Негово Блаженство на снимката е с патерица вдясно от Негово Светейшество патр. Максим и е заобиколен от членове на официалната си делегация. Цивилният с шлифера е Любомир Попов, зам.-министър на външните работи и председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове. На заден план са българските архиереи: Великотърновски Стефан, Неврокопски Пимен и Пловдивски Варлаам:

Снимки: архив на Борис Цацов

Св. Синод на Константинополската църква причисли към лика на светците преп. Никифор Прокажени (в света Николай Дзаникакис). Св. Никифор се родил в селско семейство в критското село Сирикари. На 13 години се разболява от проказа. По онова време (нач. на 20-ти век) критяните изпращали прокажените на полуостров Спиналонга, затова, когато на 16 години болестта му станала видима, Николай заминал за Александрия, където продължил да работи като бръснар. Когато проказата започнала да се разпространява по лицето и ръцете му, един йерей го посъветвал да отиде на о. Хиос, където имало лепрозорий (социално заведение за лечение на прокажени), построен от преп. Антим Вайянос.

Николай пристигнал в Хиос през 1914 г. на възраст 24 години. Там за Николай се открила възможност да се усъвършенства в добродетелите. Той работел в градините, бил певец в храма. Молел се денонощно. После заради болестта той загубил зрението си. През 1965 г. прокажените били преместени в лепрозория "Св. Варвара" в атинския район Егалео. Заради безграничното си търпение и любов към ближните Господ му дал дара на пророчеството и утешението на страдащите. Познаващите го разказват, че през живота си не бил наскърбил нито едно сърце. Когато на 4 януари 1964 г. той починал, от мощите му излизало благоухание. Многочислените чудеса, случили се по неговите молитви, били записани от ученика на преподобния отец Евмений и вярващите.