Александрийският папа и патриарх Теодор е от днес на официално посещение в Гърция. Заради митингите в центъра на гръцката столица по повод годишнината от убийството на гръцкия ученик Александър Григоропулос, официалното му посрещане в храма "Св. Дионисий Ареопагит" е отменено. Атинският архиепископ Йероним посрещна патриарх Теодор на летището, а официалното му посрещане ще се осъществи утре в манастира Петраки и в Синодната палата, където ще му бъде дадено висшето отличие на Гръцката православна църква.
За гръцката агенция "Амен" Александрийският патриарх разказа за мисията на Православната църква в Африка, за нейните трудности и успехи. Според патриарх Теодор първата задача пред Патриаршията е организирането на нови епископии и осигуряването на кадри във вече съществуващите. "Всички митрополии в Африка имат много активна мисионерска дейност, а е известно, че африканците се отличават със своята спонтанност. След като изслушат мисионера, те или се въодушевляват, или проявяват безразличие. Но при всеки случай приемат вярата доброволно и съзнателно", заяви патриарх Теодор.
"На континент като Африка, където гладът и бедността съпътстват живота на голяма част от населението, Църквата чрез множество инициативи защитава достойнството на човешкия живот и природа, надарена от Бога с много харизми, на която болката не е присъща. Духовната дейност на Църквата чрез молитвата и любовта се проявява по много начини - отговаряйки на духовните и екзистенциални търсения на хората, или изправяйки се пред проблема на глада и болестите. Но е важно да не се забравя главната цел на Църквата - да благовести на народите. В мисиите се раздават дрехи, храни, осигурява се медицинска помощ, образование в училищата на мисията, подслон, професионално обучение и т.н., но никога не се взема предвид религиозната принадлежност на хората. Никога мисионерите не питат човека дали е православен, католик, англиканин, будист или атеист, за да му дадат хуманитарна помощ - това е много важно да бъде осмислено. (...)
Тук често преживявам велики мигове, наистина разтърсващи събития, които остават дълбоко отпечатани в сърцето ми. Разбираш, че Христос е Този, който върши всичко, който възпълва несъвършенството на нашето дело... Колко пъти съм се оказвал сред стотици новородени, събрани от мисионерите от бунищата, където ги изхвърлят поради предразсъдъци или бедност, и ние трябва да се грижим за тях в мисиите. По цели нощи не спя, не можейки да свикна с тази действителност. ... Често пъти става дума за голямо нещастие, което "съвременните и уредени общества" не са в състояние да проумеят. Радостното е, че идват хора при нас, разпитват и искат да помогнат - като свещеник, който ще служи известно време при някой епископ, лекари в мисиите, мисионери, подкрепят финансово различни инициативи. Наистина, в Африка има много болка, но и много щастие...", каза още Александрийският патриарх Теодор.
"На континент като Африка, където гладът и бедността съпътстват живота на голяма част от населението, Църквата чрез множество инициативи защитава достойнството на човешкия живот и природа, надарена от Бога с много харизми, на която болката не е присъща. Духовната дейност на Църквата чрез молитвата и любовта се проявява по много начини - отговаряйки на духовните и екзистенциални търсения на хората, или изправяйки се пред проблема на глада и болестите. Но е важно да не се забравя главната цел на Църквата - да благовести на народите. В мисиите се раздават дрехи, храни, осигурява се медицинска помощ, образование в училищата на мисията, подслон, професионално обучение и т.н., но никога не се взема предвид религиозната принадлежност на хората. Никога мисионерите не питат човека дали е православен, католик, англиканин, будист или атеист, за да му дадат хуманитарна помощ - това е много важно да бъде осмислено. (...)Тук често преживявам велики мигове, наистина разтърсващи събития, които остават дълбоко отпечатани в сърцето ми. Разбираш, че Христос е Този, който върши всичко, който възпълва несъвършенството на нашето дело... Колко пъти съм се оказвал сред стотици новородени, събрани от мисионерите от бунищата, където ги изхвърлят поради предразсъдъци или бедност, и ние трябва да се грижим за тях в мисиите. По цели нощи не спя, не можейки да свикна с тази действителност. ... Често пъти става дума за голямо нещастие, което "съвременните и уредени общества" не са в състояние да проумеят. Радостното е, че идват хора при нас, разпитват и искат да помогнат - като свещеник, който ще служи известно време при някой епископ, лекари в мисиите, мисионери, подкрепят финансово различни инициативи. Наистина, в Африка има много болка, но и много щастие...", каза още Александрийският патриарх Теодор.
