Св. благочестива Теофана Басараб е новата светица, която ще бъде вписана в календара на Румънската патриаршия, реши Св. Синод на Румънската църква на свое заседание в четвъртък, 17 февруари. Нейната памет ще бъде почитана на 28 октомври. Тя ще бъде чествана като „първа румънска монахиня“, останала известна с името си, се казва в църковното решение.
Теофана е монашеското име на българската царица Теодора, първата съпруга на цар Йоан Александър, за която той се жени още докато е деспот в Ловеч през 1323 г. Тя е била дъщеря на влашкия воевода Иванко I Басараб, а рожденото ѝ име е било Брайда. Образованата княгиня приема владетелското име Теодора, свързвано през Средновековието с двете известни византийски императрици – Теодора, съпругата на имп. Юстиниан Велики, и имп. Теодора, възстановила иконопочитанието през 843 г. В Ловеч Теодора покровителства културата, създава център за преписване на светогорски ръкописи на старобългарски език, като много от тях се разпространяват в цяла Източна Европа.
Когато Йоан Александър става български цар през 1331 г. тя се премества в столицата Търново и управлява заедно с него близо петнадесет години. Там продължава да насърчава и подкрепя развитието на книжнината – сред забележителните ръкописи от този период е българският превод на византийската Хроника на Константин Манасий, сега съхранявана във Ватиканския музей и мн. др. В Похвала на цар Йоан Александър, съдържаща се в Софийския псалтир (Софийски песнивец, 1337 г.), Теодора е определена като „благочестива жена“: „Радвай се, благочестива жено, царице Теодоро!“. От брака си с българския цар Теодора има четири деца – Михаил Асен, Йоан Срацимир, Йоан Асен Чевърти и Василиса. Царицата става ктитор на много църкви и манастири, сред които и Басарбовският скален манастир край Русе.
През 1345 г. Йоан Александър се развежда с нея и се жени за еврейката Сара, която приема при кръщението си същото име – Теодора. Бившата царица не се връща във Влашко, а се оттегля в неназован женски манастир край Търново и приема в монашество името на друга византийска императрица – Теофанò (865-897). Може да се предположи, че там изпитва духовното влияние на исихаста св. Теодосий Търновски, с когото Йоан Александър е бил близък, още повече че известният подвижник е бил сред тези, които не са одобрявали засилването на еврейското влияние в двора.
Преживява смъртта на двама от синовете си – на една от миниатюрите в българската Манасиева хроника тя е изобразена на смъртния одър на сина си Йоан Асен, загинал в битката с османците при София през 1349 г.
След като синът ѝ Йоан Срацимир става владетел на Видинското царство, майка му монахиня Теофанò (Теофания, Теофана) се премества с него там – според преданието в Алботинския скален манастир. И тук Видин се превръща в културен център на българските земи, като се продължава книжовната дейност от Ловеч и Търново. Един от най-ценните ръкописи е Видинският сборник, който съдържа житията на шестнадесет жени-светици.
Няма точни сведения кога е починала монахиня Теофанò. Според едната версия, тя умира близо деветдесетгодишна и е погребана пред олтара на църквата в скалния Алботински манастир. Според друга версия тя умира по-рано, скоро след преместването си във Видин.
Остава в местната църковна памет като свята и благочестива жена.
Има различни хипотези за съдбата на нейните мощи, тъй като тяхната история се преплита с тази на мощите на византийската императрица Теофанò, която се почита широко в средновековна България. Тяхната съдба днес не е известна.
