Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (16 Votes)
1_26.jpgДържавният архив във Велико Търново разполага с препис на завещанието на Неврокопския митрополит Иларион, каза експертът Юлия Денчева. В аналите на архива митрополитът е известен като Митрополит Иларион Пенчев, а завещанието е от 1 май 1919 година. “Преписът, който се пази при нас, е от фонда на мъжката гимназия във Велико Търново, тъй като Митрополит Иларион Пенчев е голям дарител на училището и е родом от село Церова кория. Той е дарил много средства на училища, на седем църкви в Търново, на Преображенския манастир и читалище “Надежда”, каза Юлия Денчева. В своето завещание Неврокопският митрополит Иларион оставя много средства на Светия синод, като поръчва парите да се дават за издръжката на ученици, "които да учат по Европа богословски науки".

Преди да направи завещанието, митрополитът прави и застраховка “живот” в английското осигурително дружество Ню Йорк, с представителство в Цариград. Неврокопският владика е сред шестимата българи, попаднали в “златния списък” на щатския застраховател New York Life. Те са сключили застраховки живот преди 1915 г., които досега не са били изплатени. В списъка са общо 1031 човека от цял свят, а сумата, която могат да получат техните наследници, възлиза на 15 милиарда долара. В намереното завещание в Държавния архив във Велико Търново изрично се упоменава, че парите, които са от това застрахователно дружество, митрополит Иларион Пенчев ги завещава на Светия синод.

Така завещанието унищожава всичко преди това, което е вписал в застрахователната полица в дружество “Ню Йорк”, с което наследниците му, между които е и 71-годишният Никола Кандиларов от село Церова Кория, не получават средствата. По думите на служители на Държавния архив във Велико Търново, част от наследниците идвали в архива да правят справки.

Кой е Неврокопският митрополит Иларион?

Неговото светско име е Иван Пенчев Станев и е роден през 1850 г. в село Церова кория, Великотърновско. Произхожда от заможен, богат род. Учи най-напред в богословското училище в Петропавловския манастир край Лясковец, а по-късно завършва Одеската семинария. През 1884 г. се завръща в България. Намира истинското поприще сред българите в Македония, откъснати по силата на Берлинския договор от свободното отечество. Оценявайки големите му интелектуални възможности (говорел свободно шест чужди езика!), Екзархията го изпраща на работа в Солунската българска гимназия (1884-1886). От 1886 до 1891 г. е ректор на Духовното училище в Одрин.

Голямото дело на живота му започва през 1894 г., когато е изпратен за митрополит на възстановената Неврокопската епархия. В битката за нея се включва лично и министър-председателят Стефан Стамболов, което принуждава султана най-сетне да издаде отдавна очаквания барат за учредяването й. "Беше 14 априлий 1894 г., когато се разгласи радостната новина, че султанът е издал височайше ираде за български владика в Неврокоп и че Негово Блаженство екзарх Йосиф препоръчва за такъв архимандрит Иларион. Тази новина като мълния се разпръсна и всяко българско сърце с трепет питаше: "Кога дядо владика ще дойде по-скоро, кога Неврокоп ще стане столица епархийска?!" - спомня си възрожденският учител Ангел Иванов.

С най-голяма радост Иларион бил посрещнат в самия Неврокоп. Възседнали коне, той и свитата му пристигнали в града по шосето откъм Драма. Пред нарочно издигната арка в покрайнините на града го очаквали повече от 80 свещеници и хиляди граждани, мнозина от които плачели от радост и вълнение. Градската черква, в която Иларион отслужил първата си владишка проповед, била претъпкана от народ, жаден да чуе молитвите към Бога на роден език. Претъпкани с народ били и черковният двор, и всички улици около черквата.

Иларион бързо сплотява около себе си българите от Неврокоп и от другите райони в епархията си - от Разлог до Горна Джумая. Под негово ръководство се възстановяват много от разгромените български черкви, откриват се училища, осигуряват се учители, набавят се учебници и пособия, откриват се читалища и библиотеки. Иларион издирва десетки будни, талантливи българчета и ги изпраща да учат в руски и европейски училища и университети. Самият Екзарх Йосиф с готовност подкрепя всяко негово патриотично начинание.

Освен като мъдър църковен деец Иларион се отличава и с принос за националното освобождение на българите от Македония, въпреки тактическите си различия с дейците на ВМОРО. Пред мнозина от тях изповядва идеята, че освобождението на Македония може да се постигне и по мирен път. В решителните моменти обаче той не остава настрана. И до днес в Неврокоп се разказва как околийският войвода Петър Милев отишъл в Митрополията, за да постави на владиката ултиматум да се включи в революционната организация и да положи клетва за вярност към нея. Войводата се промъкнал тайно в покоите на дядо владика и насочвайки към него пистолета си извикал: "Дядо владика, ще ли се приобщиш към организацията, или...". Иларион му отговорил спокойно и повелително: "Прибери това оръжие, войводо! Грехота е българин да вдига оръжие срещу българин, да предизвиква осъдително братоубийство! Господ не прощава никога такъв грях!" Силно смутен, Петър Милев прибрал пистолета. "Щом е необходимо и моето приобщаване - казал Иларион, - готов съм да го сторя без колебание и да положа клетва пред вашето оръжие." Така владиката станал член на революционната организация и предал на войводата дарение 100 златни лири за оръжие.

Освен като църковен водач и патриот Иларион е оставя в Неврокоп и примери за щедрост. Дядо Иларион бил много богат, но живеел скромно и пестеливо. След една продължителна командировка в Петербург, като се прибрал, той върнал на екзарх Йосиф командировъчните пари, като казал, че поема всичките разходи за своя сметка.

През 1894 г., току-що пристигнал в Неврокоп, той подарил 300 златни лири за закупуването на конака на Тефик бей, където била настанена резиденцията на Неврокопската митрополия. През 1902 година, отново с дарени от него 300 лири, е построена сградата на пансиона към неврокопското класно училище. По лична инициатива на Иларион през 1905 г. започва изграждането на новия катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий" в центъра на града, в махалата "Вароша". За тази цел той подарил нови 200 лири, а когато се оказало, че събраните средства вече са изчерпани, отново Иларион подарил допълнително още 100 лири.

Дядо Иларион посреща с възторг обявяването на Балканската война и освобождението на Неврокоп през есента на 1912 г. Силно влошеното му здраве го кара да подаде оставка и да предостави своя духовен престол на млад и енергичен наследник. Същата година се завръща в Церова кория и живее във Велико Търново до смъртта си през 1925 г. И това, че и в родния си край той се изявява като щедър благодетел и дарител за строежа на църкви и издръжката на училища и бедни ученици. (Справка на в. "Стандарт")

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aduch 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.