Мобилно меню

Източнохристиянските отци на Църквата и църковните писатели от 2-4 в. за произхода и природата на злото

Публикувана на Събота, 23 Декември 2017 Написана от Дмитрий И. Ноздрин
3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (2 Votes)

Satan and the FallВъведение

В хода на цялата човешка история всеки човек е изпитвал върху себе си тежестта на съществуващото в света зло, което буквално е проникнало във всички сфери на човешката дейност. Не е случайно, че още при апостола и евангелист Йоан Богослов четем следните думи: „Цял свят лежи в злото” (1 Иоан. 5:19). И действително, злото е неделим атрибут на падналия свят.

Един от може би най-важните и най-сложни въпроси за човечеството е: „Как се е появило злото? И какво то представлява?”. И от това, какъв отговор ще дадем на този въпрос, зависи и човешкото възприятие на целия свят и на отношението на хората към Бога. В тази връзка твърде важно е да получим правилен отговор на поставения въпрос.

Под зло в съвременния свят се разбира най-вече страдание. Това е добре описано от Т. Ю. Бородай: „Съвременността е все по-склонна под зло да разбира изключително и най-вече страдание”.[1] Светоотеческата традиция обаче има свое разбиране за злото. Което, между другото не съответства на съвременната представа. Както пише о. Стефан (Домусчи), „… цялата християнска аргументация е била построена върху конкретното разбиране за това, какво е злото. И макар да са говорили подробно и за страданията, те твърде рядко са били отъждествявани със злото като такова”.[2]

Философия на православното пастирство от Сан-Франциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

Публикувана на Четвъртък, 21 Декември 2017 Написана от Живо Предание
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Philosophy of Orthodox PastorshipЗа първи път книгата Философия на православното пастирство е публикувана през 1938 г. и подписана от своя автор с името „Свещенослужител”. Това са годините, когато бъдещият Сан-Франциски и Западноамерикански архиеп. Йоан живее и служи в Берлин, а затова и книгата е издание на енорията „Свети равноапостолен княз Владимир в Берлин”. Впоследствие книгата претърпява още две издания: в Санкт Петербург, 1996 г., и в Москва – 2007 г., вече подписана с името на автора си – Сан-Франциския и Западноамерикански архиеп. Йоан.

Философия на православното пастирство представлява неголямо по обем, но крайно съдържателно по характер изложение на основните начала на православното разбиране за пастирското служение. В разглеждането на поставената тема авторът – тогава младият архимандрит Йоан (Шаховски; 1902-1989) – изхожда от първоосновата на Св. Писание и от опита на апостолите и отците на Църквата от самото начало на нейното историческо съществуване. Езикът му е ясен и преднамерено освободен от употребата на абстрактни, наукообразни понятия и изрази, а целта му е да предостави на кандидатите за пастирско служение в сбита форма, ясно и подредено, същността на пастирството като благодатно, но и високо отговорно служение в Църквата Христова.

Вярваме, че изложението на архиеп. Йоан ще бъде от полза не само за онези, на които предстои да тръгнат по пътя на благодатното пастирско служение, но и на тези, които вече са били удостоени с него. На всички тях пожелаваме приятно четене.

Философия на православното пастирство

1. Пастирството

2. Пастирските пътища

3. Основи на пастирската социология

4. Въпроси на православната култура

5. Беседа за боговластието (Книга на Царствата…)

Пастирските пътища

Публикувана на Вторник, 19 Декември 2017 Написана от Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Archbishop Joan ShahovskojПризванието

Пастирът трябва да е призован от Бога. Стремежът апостолските ръце да низведат Божията благодат върху непризван, който търси свещенство със земни съображения и по сметка, е беззаконието на Симон Влъхва (дори и да не е съпроводено от симония). Божията благодат не трябва да се принуждава, с нея не можем да се разпореждаме по нашата човешка, още повече греховна воля.

Всеки посветен или стремящ се към посвещение трябва да бъде духовно изпитан от архипастир, който за възлагането на ръцете си ще отговаря пред Бога.

Обикновено изпитването се провежда само външно, научно: абстрактни познания за Писанието и историята, устава и каноните. Диплома от семинария или богословски факултет обаче все още не е свидетелство за пастирско призвание. Призванието към пастирство е Божия тайна, известна само в дълбоката съвест на самия човек („кой човек знае, какво има у човека, освен човешкият дух, който живее в него?” – 1 Кор. 2:11) и се открива пред проницателния взор на духовника или архипастира, който е отговорен за посвещаването.

Преподобният Серафим

Публикувана на Петък, 15 Декември 2017 Написана от Прот. Александър Шмеман
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

St Seraphym of SarovЖитието на преподобния Серафим е добре известно на всички. Ще напомня само основното. Преп. Серафим е роден през 1759 г. в Курск. Още от детство поема по пътя, който ще го отведе до манастира. В младостта му ние не виждаме борба със себе си и с близките, непреодолими препятствия, каквито е имало в живота на други светци – при преподобния Сергий Радонежки, например. Напротив – неговите родители веднага му дават благословия за монашески подвиг и на деветнадесет години той вече е монах. От самото начало пътят му е изпълнен от радостта, която е толкова силна и в образа му като възрастен.

За първите години на неговото монашество знаем малко. Известно е, че той е преминал през обичайното послушание, работил е тежък труд. Той винаги изглежда побелял и прегърбен старец, но по природа е бил висок и доста силен. Веднъж, по време на светата Литургия, докато е в дяконски сан, има видение на Христос.

Жизненият път и научното наследство на проф. М. А. Олесницки

Публикувана на Сряда, 13 Декември 2017 Написана от Ярослав Г. Хижняк
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

M A OlesnitskyМаркелин Алексеевич Олесницки се ражда през 1848 г. във Волинска губерния, в семейство на свещеник. През 1873 г., със степента магистър на богословието, завършва Киевската духовна академия [нататък – КДА], където и остава като преподавател в катедрата по нравствено богословие и педагогика.[1]

Научно-литературната дейност на М. А. Олесницки е тясно свързана с дейността му като професор в КДА. Целият творчески живот на учения е посветен на изследването на проблема за морала, в резултат от което се появяват фундаменталните му трудове по история на нравствеността на различните народи по света, на теоретичните обосновки на същността, съставните и изворите на нравствеността и на нейната роля в обществото. Много внимание богословът е посветил на разработването на проблема за етиката като наука – на определянето на нейния научен статут и предмет на изследване.[2] Както сочи професорът в КДА П. П. Кудрявцев, преподаването на новия предмет професорът често е започвал с изучаването на неговата история, а след това постепенно е преминавал към изготвянето на цялостна система на науката. Тази последователност се проследява и в публикациите на М. Олесницки по нравствено богословие, които започват с изясняване същността на християнската етика като наука, продължават с историята на нравствените учения и завършват с опитите за систематично изложение на християнското учение за нравствеността. В същото време в своето творчество мислителят се обръща още и към нравствено-социални въпроси на съвременността.[3]