Мобилно меню

Български патриарх Кирил – Дневници

Публикувана на Сряда, 07 Февруари 2018 Написана от Момчил Методиев
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Cover Patriarh KirilВ първите дни на февруари 2018 г. излязоха от печат Дневниците на Българския патриарх Кирил (1953-1971) – издание на Нов български университет. Изданието за пръв път събира на едно място дневниковите записки на Светейшия патриарх Кирил, до този момент разпръснати в различни архивни единици от неговия личен фонд в Централния държавен архив.

Преобладаващият масив от записките отразяват периода на служението му като патриарх и са предимно от 50-те и 60-те години на миналия век, като най-ранните са още от 1926 г., а последните са датирани в самото начало на 1971 г. По-голямата част от тях са свързани с официални посещения на първия Български патриарх от най-новата история на Православната ни църква в чужбина и срещи с църковни делегации, пребиваващи в България. Отразени са разговори с видни български интелектуалци като Симеон Радев и Борис Христов, с председателя на Комитета по църковни въпроси Михаил Кючуков, с чужди посланици и гости на БПЦ. По-рядко се срещат разсъждения или откровения по различни теми и лица, които самият автор често озаглавява „бележки”.

Дневниците са лично свидетелство на първия предстоятел на възстановената в 1953 г. Българска патриаршия за един изключително труден период в живота на Българската църква и нейните отношения с комунистическата държава. Очакваната с оглед на такъв период автоцензура не омаловажава обаче ролята им на важен исторически извор – както за вътрешното състояние на Църквата ни, така и за нейните международни контакти. В тях е отразено и отношението на патриарха към важни проблеми в Православния свят като участието на БПЦ в икуменическото движение, стремежа и борбата за съхраняване на българския характер на манастира „Св. Георги Зограф” на Света гора, отношенията ни с Македонската православна църква и др.

Най-подборно дневниците са водени след 1948 г., при което за същата тази година са запазени особено подробни записки за Всеправославното съвещание в Москва, където бъдещият патриарх участва като член на българската делегация. Голямо внимание е отделено на отношенията на патриарха със заточения в с. Баня, Карловско, бивш екзарх Стефан, на контактите с Московската и с Вселенската патриаршии, както и на голямата външнополитическа активност, развивана в този период от нашата Православна църква.

Мнозинството от записките са машинописен текст, като има и редица ръкописни записки. Както уточнява авторът в една от бележките, голяма част от тях са диктувани на личния му секретар протодякон д-р Васил Велянов, а след това са редактирани и преписвани, преди да бъдат окончателно одобрени от патриарха.

Съдбата на самите дневникови записки е особено показателна за положението на Православната ни църква в епохата и условията на комунизма. Дневниците са споменати в завещанието на патриарха от 1965 г., в което е посочено, че „чистият екземпляр” от тях следва да бъде оставен на Св. Синод, а вторият екземпляр – на БАН. Макар да не е ясно дали към 1971 г. е съществувал напълно комплектуван „чист” екземпляр със записки на покойния патриарх, те стават обект на дълга преписка между Св. Синод, Българската академия на науките, Министерство на външните работи (в чиято структура е бил Комитетът по църковните въпроси – бел. ред.) и Централния държавен архив. Вследствие на тази преписка те са предадени на ЦДА и са присъединени към останалите документи от личния фонд на патриарха. Записките не са комплектувани на едно място, а са разпръснати в десетки архивни единици, така че най-голямото предизвикателство за тяхното обединяване в едно издание е издирването им в иначе изключително богатия архивен фонд на Светейшия Кирил, състоящ се от над 6000 архивни единици.

Тези Дневници отразяват съзнанието за патриарх Кирил за огромната историческа задача, с която той е натоварен, и стремежа за утвърждаване на престижа на Българската патриаршия, получила отново – след дългите десетилетия на схизмата и неприемане от останалите православни църкви – своята автокефалия и признат от всички предстоятел. Това е житейска задача на патриарха, която той изпълнява с желание и с посвещение. В чисто човешки план той показва любов към пътувания, посещения на галерии и архиви в чужбина, впечатлява се от природните красоти – както в България, така и в останалите, посетени от него, страни. Бележките му от посещенията на природни забележителности в България са истински пътеписи, а подробните записки от посещенията му в Грузия в 1948 г. или голямата му обиколка в Светите земи през 1962 г. могат да бъдат ползвани като пътеводител от всеки поклонник по тези места.

Дневниците на патриарх Кирил свидетелстват за един истински космополит, който в хода на живота си става свидетел на ограничаването на собствения си хоризонт; на един духовник, който е изграден в епоха на исторически оптимизъм, но и който е имал лошия късмет да стане предстоятел на Българската православна църква през комунистическия период, когато правата и възможностите на Църквата за обществено влияние са силно ограничени, а животът ѝ е сведен до минимум.

Съставители на книгата и автори на предговора и бележките са Живко Лефтеров и Момчил Методиев, а богословски консултант на изданието е Борис Маринов.

Новата книга от 760 страници, с корична цена 29 лв. и ISBN 978-954-535-988-0, може да бъде намерена в книжарницата на НБУ и големите книгоразпространителски вериги.

Император Юстиниан, Империята и Църквата

Публикувана на Понеделник, 05 Февруари 2018 Написана от Прот. Йоан Майендорф
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Emperor Justinian IЕпохата на имп. Юстиниан І (527-565) дълго време е привличала и продължава да привлича вниманието на историците. Разбирането на личността на този император, на неговите достижения и неговите провали, е толкова непреодолимо важно за историята на Късната античност и на Византия, че майсторите и на анализа, и на синтеза, създадоха изобилна литература върху този предмет.

Особено значение имат въпросите, произтичащи от отношенията на Юстиниан с различните групи християни от Изтока – въпроси, включващи едновременно държавна, социална и религиозна политика. Какво е било отношението на имп. Юстиниан I към религията, към отделните религиозни групи, към Църквата и богословския проблем за христологията, който през петото и шестото столетие предизвиква първата съществена и продължителна схизма в християнския свят? Два спорни въпроса от управлението на Юстиниан трябва да бъдат изследвани:

1. Въпросът за ролята на императора в религиозните дела на една империя, която отново се е разпростирала между Месопотамия и Испания.

2. Богословските противоречия от шестото столетие между официалната позиция на халкидонците и позицията на монофизитите.

Тайнството на Божията майка

Публикувана на Петък, 02 Февруари 2018 Написана от Джордж С. Гейбриъл
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Theotokos The Untrodden Portal of GodПродължение от „Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер: Въведителни текстове“

Проповядвайки спасението пред външния свят и в Евангелията, Църквата не излага всички свои вярвания, макар мистично те винаги да са били представени в Св. Писание[1] – подобно на „имане, скрито в нива“ (Мат. 13:44). Новият Завет е завършен дълги години след смъртта на Иисусовата майка, и все пак остава безмълвен по отношение на нейното приснодевство, на последните години от нейния живот и на самото нейно Успение и на погребването ѝ. „Много от нещата, които не са написани в тези слова, но имат равна сила с написаните, са съобщени от св. отци. Не в боговдъхновените Писания, а в отците по-късно бива изяснено, че Синът е единосъщен (ὁμοούσιος) с Отца, както и това, че Светият Дух е Бог, че майката на Господа е Богородица и други неща, които е много дълго да се изброяват. Когато няма съгласие по тези въпроси, истината на нашето служение е отречена“.[2]

Вярата в Христос и Неговото възкресение с тяло е била необходима, на първо място, като крайъгълен камък, върху който почива и цялото здание на християнската вяра. Без нея би било невъзможно да подходим към „още многото други неща, станали след това – свещени и неразбираеми, извършени и възпети от апостолите за възхвала на нейната [на св. Богородица] слава – неизказани тайнства [ἀπόῤῥητα μυστήρια], които на тях били открити“.[3] Опитът на апостолите и техният разказ на очевидци на последното тайнство на Пресветата Дева например идва към нас в апостолското и светоотеческото Предание на Църквата. Тя е починала едва около десетина години след възкресението на своя Син, Който е слязъл в земята и е приел душата на Своята майка, възкресявайки на третия ден нетленното ѝ тяло и превеждайки я на небесата – с тяло и душа. Повече от подобаващо е било именно тя да пожъне от първите плодове от Възкресението на възприелото плът Слово, защото Неговата обòжената плът, която е била разпната, погребана, възкръснала от мъртвите и прославена, Му е била дадена от нейната именно плът.

Какво е богословието?

Публикувана на Вторник, 30 Януари 2018 Написана от Монах Диодор (Ларионов)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Monk Diodor Larionov

Какво е богословието? Необходимо ли е да изучаваме сложните системи на отците на Църквата, които съвременната наука понякога съвсем справедливо разглежда като философски концепции, и да се опитваме на всяка цена да постигнем тънкостите на учението им, което на пръв поглед изглежда като набор от сложни правила и определения? Няма ли да стане така, че след като посвети години на изучаването им, човек ще стигне до разбирането, че и тези правила са недостатъчни, че самите определения са неопределени, абстрактни и често пъти двусмислени? Тогава защо трябва да се трудим и да посвещаваме години от живота си на тяхното изучаване? А какво да правим с онези, които не са способни да разбират тънките логически понятия и различия? Не се ли превръща в такъв случай „високото” догматическо богословие в някакъв театър на абсурда, в който определена група от хора, склонна към абстрактни категории – и неотличаваща се при това с особено благочестие и духовност – нарича себе си „богослови”, узурпира истината и присвоява самочинно на съсловието си правото да определя какво е вярата на Църквата? От друга страна, учението на Църквата съществува и съществуват догматическите определения, основаващи се на богословските положения, тясно свързани с абстрактните категории на гръцката мисъл. Този факт е невъзможно да бъде игнориран. Така обаче възниква въпросът: по какъв начин да се отнасяме към догматическото учение на Църквата? И как да съвместяваме богословското занимание с духовния живот? Не станаха ли в наши дни тези понятия в известен смисъл противоположни едно на друго?

Двата капана на фарисейството

Публикувана на Събота, 27 Януари 2018 Написана от Свещ. Филип Парфьонов
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Fr Filip ParfenovАко преди две хиляди години Христос не бе дошъл, то на всички благочестиви хора, жадуващи за светостта и стремящи се към нея в онази епоха, щеше да остане само да се присъединят към фарисейското религиозно течение в Израил. Като фарисеи (ивр. ‏פְּרוּשִׁים‏‎, перушим) обозначавали буквално „отделените” или „отделилите се”. А те се отделяли с най-благи намерения, тъй като преди всичко друго се стремели към святост.

„Бъдете свети, защото Аз съм свет”: за тях тези думи от Тората[1] е могло да означават твърде много – нищо по-малко от онова, което по-късно за християнските монаси ще е означавал светоотеческият възглед за обòжението. Светецът или святото в библейското разбиране наистина е нещо отделено от всичко останало. То е посветено на Бога, друго е, не е от този свят. Израил е бил разглеждан като такъв отделèн и избран народ Божи, т. е. „народ от светци”. Всичките 613 постановления от Тората, включително тези, които са се отнасяли до ритуалната чистота, умиването, жертвоприношенията, съблюдаването на Съботата и всичко друго, са били насочени именно към достигането до тази святост! Всичко в човека е трябвало да бъде свято – и душата, и тялото, и неговият бит.