Мобилно меню

Християнските корени на песимизма в повестите „Призраци” (1864 г.) и „Достатъчно” (1865 г.) на И. С. Тургенев

Публикувана на Вторник, 06 Март 2018 Написана от Свещ. Дмитрий Барицки
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

I S TurgenevЗа това, че творчеството на Иван С. Тургенев съдържа в себе си множество дълбоки философски идеи вероятно никой не би спорил. Доколко обаче то е религиозно? Съвсем очевидно е, че както на самия Тургенев, така и на неговите съчинения е чужда онази религиозност, която срещаме, например, в произведенията на Николай В. Гогол, Фьодор М. Достоевски и Иван С. Шмельов. При тях тя носи ярко изразен характер – въпросите на вярата и неверието се поставят и понякога направо се решават. Достоевски говори за трагедията на атеизма, Гогол – за дълбочината и красотата на Литургията, Шмельов – за радостта от всекидневния живот в Църквата, когато самото време „изглежда еднакво на вечността”,[1] а битът – на битието. Тези автори мислят в контекста на Личния Бог, живата връзка с Когото в крайна сметка и определят като вътрешен релеф на своето творчество, на неговите основни теми, проблеми и идеи.

При Тургенев ние не срещаме нищо подобно. Означава ли това обаче, че неговото творчество е съвършено лишено от религиозната компонента? Или може би пред нас е някаква особена разновидност на религиозността? Тези въпроси съвсем не са празни. И за това има едно важно свидетелство. Там, където Тургенев е могъл в прав текст да каже нещо за Бога, за Неговите проявления в този свят и в живота на човека – подобно на вече споменатите автори, но е замълчал или пък се е изказал в отрицателен ключ – там ние усещаме не безразличие и равнодушие към въпросите на вярата и на висшия смисъл, а всепоглъщаща тъга.

Божествената литургия – средоточие на духа във Византия

Публикувана на Петък, 02 Март 2018 Написана от Прот. Йоан Майендорф
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Liturgy eternalСветските историци изучават християнството като чисто исторически феномен, а историята предполага изменения, промени. Християнският подход към историята не отрича съществуването на промени, но приема, че Бог, Който превъзхожда историята и, естествено, не е обусловен от нейните закони, също проявява Себе Си в историческите явления, вследствие от което тези явления придобиват нормативно, а следователно и надисторическо значение. Така в историческото събитие на боговъплъщението всички християни признават – или поне би трябвало да признават – едно несъмнено Божие действие. Това събитие обаче е свързано още и с историческа и културна среда, което, от своя страна, придава нормативен характер. Бог се проявява в света в даден момент от историята като юдейския Месия, така че приемането на историческия Иисус Христос за Спасител на човечеството е невъзможно без приемане и на библейско-еврейския контекст на Неговия живот и послание.

Макар въплъщението да е извършено веднъж и за всички и нищо да не може да бъде добавено към неговата спасителна пълнота, резултат от Христовата кръстна смърт и Възкресение е основаването на едно общество – Църквата, където дивите клони, т. е. езичниците (срв. Рим. 11:17) да могат да се присадят към първоначалните корени. Така между апостолското общество и Църквата от по-късните времена съществува и една нормативна приемственост – единството на Преданието, което, на свой ред, предполага последователност на вярата и опита.

Светите мъченици Ина, Пина и Рима – скитските ученици на апостол Андрей и просветители на земите ни

Публикувана на Вторник, 27 Февруари 2018 Написана от Венцислав Каравълчев
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

St Inna Pinna RimaВ наша статия, която публикувахме наскоро, описахме мисията на св. ап. Андрей Първозвани.[1] Според най-ранните и съответно най-достоверни извори, неговата проповед – по заповед на самия Господ Иисус Христос – е тясно свързана със земите на днешна Добруджа, древна Скития, като последната, най-северна спирка на тази мисия е днешният гр. Варна, древният Одесос.[2] В града св. ап. Андрей престоява известно време, а неговата проповед обръща много хора към Христа. Начело на тази нова църковна общност сам апостол Андрей ръкополага за епископ един от своите ученици – св. ап. Амплий,[3] който в текста на най-ранния исторически извор[4] е посочен като Аппий (Аппион – Άππιόν).[5]

Проповедта на св. ап. Андрей Първозвани в земите на днешна България, освен че обяснява ранното разпространение на монашеството в този регион (което предполага зрялост на духовния живот), поставя и редица въпроси. Един от тях, на който ще търсим отговор в настоящата статия, е дали църковната памет пази сведения и за други преки ученици на апостол Андрей освен първия епископ на Варна, които да са проповядвали новата вяра в нашите земи.

Константин Велики и историческата истина

Публикувана на Събота, 24 Февруари 2018 Написана от Прот. Георгиос Металинос
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

St Constantine the GreatПравилната употреба на изворите

Факт е, че отношението на историците към Константин Велики е противоречиво. За едни той е голяма загадка, брутален убиец и опортюнист, а за други – велико чудо в историята. Причината за това е, че в оценката и осветляването на изворите обикновено ползват идеологически критерии и пристрастия. Едно от най-големите престъпления в историческите среди, което води автоматично до самоотричане на историка и неговите изследвания, е употребата на историята с който и да е от нейните аспекти, за доказване на неща, които са исторически необосновани. Друг проблем е не само идеологическата употреба на историята и изворите, а и историческият анахронизъм, т. е. исторически събития и личности да се тълкуват през призмата на преценките и мисленето на настоящето – което и да е настояще. Със сигурност знаете, че когато се пише докторат на историческа тема, най-значимото изследване за един учен, задължително се включва увод или една първа глава, която въвежда в епохата, в чийто контекст ще се поставят изследваните въпроси. Това е абсолютно необходимо, погледнато от всяка страна, за да може направените изводи да са безспорно и убедително обосновани. Историческият анахронизъм и употреба на историята – повтарям – е една от най-големите болести на занимаващите се с история, и особено в наше време. Възможно е също и занимаването с историческите събития при липса на извори. Това обаче е роман – не история. Роман или исторически романтизъм означава произволно свързване на исторически събития, дори и те да имат основание в изворите. Това също е болест на историческата наука. Блаженият патриарх на църковната история по нашите земи, Апостолос Вакалопулос, в класическото си многотомно съчинение за историята на новия елинизъм бе принуден – при преиздаването на първия и на втория том на труда си – да се защитава с думите: „Обвинявате ме, че разсъждавам върху фактите, но мисля, че науката е на първо място проучване и анализ на изворите, в критичен дух, а едва след това разсъждение. И така, оставете ме да се занимавам с изворите, … а след това вие разсъждавайте върху тях”. Идеологическата употреба на историята, историческият анахронизъм, конюнктурното мислене, а сетне и неубедителното, необоснованото историческо разсъждение – всичко това обезсмисля труда на историка.

Въпроси на православната култура

Публикувана на Вторник, 20 Февруари 2018 Написана от Санфранциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)
5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

Archbishop Joan ShahovskojЗа християнската философия

А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат (Лука 13:23-24)

Какво е християнската философия и кое е онова ,което има правото да се нарича така? Трябва ли тя да е съ-духовна и съ-човечна на Евангелското откровение или може да е съ-духовна и съ-човечна с всяко човешко преживяване на истината? Не е ли само в първия случай оправдан (а може би дори и увенчан) опитът на християнина „да бъде философ, оставайки християнин, и да е християнин, оставайки философ”?

Изясняването доколко всеки религиозен мислител е съ-духовен и съ-човечен на Евангелието е важно за максимална мобилизация на силите на християнската култура.